На 27 март затворническите врати се отварят за Бригите Монхаупт, една от лидерките на немската лявоекстремистка терористична организация Фракция "Червена армия" (RFA). Условното освобождаване на неразкаялата се терористка с пет доживотни присъди за участие в показни убийства през 70-те години на миналия век съживи призрака на "червеноармейците", които, прикривайки се зад крайнолява фразеология, държаха в страх Германия и Европа 30 години. А преди седмица на българска почва RFA бе спомената във връзка се миналото на анархиста Георги Константинов.

RFA, известна още като групата "Баадер-Майнхоф",



започва да действа в края на 60-те години на XX в.



Родословието на най-видните й фигури сякаш е класация на великите германци. Улрике Майнхоф е потомка на видния поет романтик отпреди два века Йохан Хьолдерлин. Тя остава кръгъл сирак още на 14 години, а приемната й майка дава мило и драго момичето, което като малко искало да стане монахиня, да получи добро образование. Улрике прави докторантура по педагогика в университета в Мюнстер. Там тя се свързва с леви движения и през 1959 г. има репутацията на виден учен с радикални възгледи. На антиядрен форум в Бон се запознава с редактора на студентския в. "Конкрет" Клаус Рьол, от когото през 1962 г. ражда близнаци. Семейството живее охолно - парите текат като река от превежданите от Клаус шведски порноромани и от високия тираж на "Конкрет". Мерцедесът и отбраните вина в избата не пречат на г-жа Майнхоф да твърди, че насилствена смяна на системата ще излекува недъзите й. Две събития през 1968 г. преобръщат живота й - разводът с мъжа й заради многото му изневери и процесът срещу крайнолевия активист Андреас Баадер.

Той е от рода на великия немски философ от XIX в.Франц фон Баадер. Богатият плейбой Андреас създава приют за безпризорни деца, където се пресича пътят му с друга емблематична фигура на RFA - Гудрун Енслин. Потомката на изтъкнатия философ Хегел следва педагогика и през ваканциите безплатно работи в приюти. По-късно двамата се срещат на студентска демонстрация, а г-жа Енслин се влюбва в Андреас и през 1967 г. заради него зарязва мъжа и детето си.



Баадер, наричан Красавеца,



се ползва с успех сред жените и след време вкарва в леглото си и Улрике Майнхоф. Властите закриват приюта му, защото загрозявал ландшафта, а той призовава към "народна война" против държавата и скоро предприема практически действия за осъществяването й.

Първият терористичен акт на Андреас и Гудрун, които привличат за него приятелите си Астрид Прьол и Хорст Зьонлайн, е палежът в супермаркет във Франкфурт на Майн на 2 април 1968 г. в знак на протест срещу войната във Виетнам. На следващия ден четиримата са арестувани и осъдени на 3 г. затвор. На делото ги защитава преуспяващият адвокат Хорст Малер, роднина на големия немски композитор Густав Малер. На процеса юристът се запознава с Улрике Майнхоф, а в съдебната зала се ражда идеята за създаване на RFA. Впоследствие Хорст, привърженик на насилственото разрушаване на политическата система в Германия, и Улрике бързо спретват група от симпатизанти на Баадер и идеите му. През юни 1969 г. адвокат Малер урежда пускането на свобода на атентаторската четворка и иска преразглеждане на случая. Докато се задейства правосъдието, жените в нея проституират с цел политически шантаж на системата, а един ден Андреас и любовницата му Гудрун духват в Париж. Първата акция под името RFA е планирана за април 1970 г., но Интерпол хваща дирите им, уведомява немците и влюбените пак са в затвор в родината си. Само след месец Майнхоф и Малер организират бягството на Баадер и Енслин. Започва престъпният бизнес на "бандата на четиримата", превърнал се скоро в германски и европейски кошмар .

Групата "Баадер-Майнхоф" осъществява на 15 май 1970 г. своя първи зрелищен банков обир на 200 хил. марки, с които Улрике, Андреас, Гудрун и Хорст плащат обучението си в лагер за терористи в Йордания. След завръщането си в Западен Берлин създават на конспиративни начала терористична група от 30 души. Членовете й ползват фалшиви документи, обитават наети от подставени лица жилища, карат крадени коли. Малобройността "червеноармейците" компенсират с широка мрежа от симпатизанти, които им служат и като ятаци.

Средства за оръжие, за живот в нелегалност и за агитация RFA



набавя чрез банкови обири



- само на 22 септември 1970 г. са ограбени 3 банки. Мозъкът на атентатите е г-жа Майнхоф, а експлозивите прави талантливият механик и неин любовник Дирк Хоф, чиито чертежи оръжейни фирми по-късно използват в производството си. 80 взривове и палежи на магазини, обекти на НАТО и Бундесвера извършват през 1970 г. терористите в западногермански градове. Куршумите на "червеноармейците" покосяват полицаи, бомби гърмят в полицейски участъци. В кървавия терор по това време като част от RFA се включват и членове на т. нар. Социалистически колектив на пациентите (СКП), създаден от психиатрите Волфганг и Урсула Хубер. Те "лекуват" пациентите си по странен начин - обучават ги да правят бомби, да стрелят и пр. Немските ченгета наричат тези хора бандата на лудите. Те не си поплюват - надупчват с куршуми полицай в Хамбург и разкъсват с патрони дум-дум тялото на друг негов колега. Част от СКП е и Бригите Монхаупт, която още през 1972 г. е тикната на топло за четири и половина години, но само за членство в престъпна група. Кървавата жътва сега е дело на други - на 11 май с. г. Ян Распе, потомък на автора на "Приключенията на барон Мюнхаузен" Рудолф Распе и поредният любовник на Улрике Майнхоф, заедно с Баадер и Енслин извършват бомбен атентат в щаба на американска военна част във Франкфурт на Майн. Загива един полковник, а 13 души са ранени.

От 12 до 24 май 1972 г. гърмят пет взрива. Терористите заплашват с бомбен ад Щутгарт и шефът на полицейските спецчасти Бодо Киндерман получава картбланш да се справи с тях. Награда от 10 000 марки е обявена за главата на всеки от водачите. В грандиозната операция са задействани 150 000 полицаи. Баадер и Распе попадат на засада и са арестувани на 1 юни 1972 г. 6 дни по-късно на излизане от магазин за дрехи щракват белезниците на Енслин, а след още 8 дни Майнхоф е предадена от свой съученик и я спипват в дома му. Делото срещу Майнхоф, Баадер, Енслин и Распе стартира на 21 май 1975 г. в. В хода му на 9 май 1976 г. Улрике Майнхоф се обесва в килията си. Тримата й съучастници получават на 28 април 1977 г. доживотни присъди. На 18 октомври се самоубиват и Андреас Баадер и Ян Распе с тайно вкарани в затвора пищови. До ареста на лидерите им, кървавата равносметка от 100-те атентата на "червеноармейците" е 39 трупа и 75 ранени.

Вторият етап в дейността на RFA започва през октомври 1974 г., когато от затвора водачите й изпращат до последователите си възвание



"Атакувайте силните на деня"



И резултатът не закъснява - през ноември с. г. е застрелян шефът на Западноберлинския върховен съд Гюнтер фон Дренкман, а на косъм се разминават със смъртта хамбургският магистрат Герхард Циглер и видният функционер на ХСС Кип. Същевременно на сцената е ново поколение водачи на терористите - Бригите Монхаупт, Биргит Хогефелд, Волфганг Грамс. Мишени са немски магистрати и лица от бизнес елита. През септември е отвлечен и месец по-късно е убит председателят на Съюза на индустриалците Ханс Шлайер. След това убийство са арестувани 169 съмишленици на терористите. През 1982 г. е арестувана Бригите Монхаупт, което принуждава RFА да изнесе базите си във Франция.

"Червеноармейците" възприемат обединението на Германия на 3 октомври 1990 г. като създаване на Четвърти райх и считат, че ГДР е превърната в колония. Стратегията им за удари по Велика Германия намира израз в убийството на шефа на Агенцията за приватизация "Тройханд" Детлеф Роведер на 1 април 1991 г. През 1992 г. RFA заявява, че прекратява терора, но година по-късно гърми бомба в новия затвор в Дармщад. Същевременно през 1993 г. при спецакция на немски ченгета е заловена смятаната за изключително опасна престъпница Биргит Хогефелд, а съратникът й Волфганг Грамс е убит. През 1996 г. Хогефелд получава решетки до живот. Останалите на свобода членове обявяват саморазпускането й през 1998 г. в официална декларация. Източници от европейските спецслужби твърдят обаче в медиите, че "червеноармейските" структури са непокътнати. Смята се, че бившите градски партизани още поддържат връзки помежду си.