Мартенските събития в Унгария изкушават към перифразиране на Маркс. Ако следваме унгарския опит, революциите се извършват по три пъти. Първия път като трагедия. Втория път като възстановка за нуждите на критиката. И третия път като фарс, в камерна зала.

Масовите вълнения от есента, последвали разкритията за лъжите на премиера Дюрчани, сърфираха идеологически върху спомена за революцията от 1956 г. Нейният половинвековен юбилей съвпадна по време с вълненията и бе захлупен от тях. А започналите на 15 март протести дойдоха като ехо на бурната есен. Правителството бе предупредило за тях цяла седмица преди началото им. Предупреждението можеше да се прочете и по стените на зимна Будапеща: "Ще се върнем през март".

Върнаха се. Но още в понеделник в реч пред парламента премиерът обяви "провала" на "опитите за дестабилизация" и призова десницата да не пречи повече на реформите и



да работи в името на "националното единство"



В България някои отново дадоха за пример достойнството на унгарския народ, решен на всичко, за да не допусне да го мамят.

Борба на морала и демокрацията срещу лъжата или хулиганско безчинство срещу законно избраната власт? Нещата стават по-сложни, ако ги поставим в исторически контекст.

Основната опозиционна сила ФИДЕС стартира в началото на промените като младежка либерална формация, застъпник на пазарната икономика и гражданските права. Под ръководството на Виктор Орбан обаче тя осъществява движение надясно, към консервативни позиции и ясно изразен национализъм. Част от членовете й, недоволни от този курс, напускат партията и се присъединяват към Съюза на свободните демократи, днешния либерален партньор на управляващите социалисти. Това партньорство не е необичайно. Макар и наследник на бившите комунисти от времето на Янош Кадар, Унгарската социалистическа партия (УСП) се оказва доста по-пазарна и либерална в политиката си от десницата. Именно лявото правителство провежда през 1995-96 необходимите и дълго отлагани пазарни реформи, в това число и най-сериозния етап от приватизацията. Правителството на ФИДЕС начело с Орбан променя политическата линия.



Задълбочава се държавната намеса в икономиката,



цените стават предмет на все по-засилена регулация, държавата слага ръка на ключови предприятия. Какво се получава? Голяма дясна партия, която въпреки консервативната и националистическа реторика излиза най-често с леви решения на обществените проблеми; голяма лява партия, която се стреми да балансира икономическото развитие с десни мерки; либерален център, който си сътрудничи предимно с левите. Куриозите не свършват дотук. Ревностен защитник на демокрацията и равноправието в края на 80-те, Виктор Орбан днес изобличава ролята на хомосексуалисти и евреи в задкулисието на унгарската политика. Комсомолски активист, изразяващ възхищението си от Ленин, Ференц Дюрчани днес е един от най-богатите хора в страната, често обвиняван в пране на пари и ощетяване на държавата. Създател на маоистка група, критикуваща комунистическия режим на Кадар отляво, Габор Демски днес е водеща фигура сред либералите, преизбран за пети последователен мандат като кмет на Будапеща.

Началото на ХХI век е и начало на нова политическа ситуация. ФИДЕС губи последователно парламентарните избори през 2002 и 2006 г. Очертава се потребност от нов образ на партията, от нови десни идеи, от разширяване на електоралната база. Започва движение към центристки позиции. Социалистите полагат усилия да изтласкат Орбан от центъра на политическия живот, за да се утвърдят като единствения разумен и демократичен европейски избор на страната. И тогава в медиите се появява записът на



"тайната реч" на Дюрчани



Премиерът си признава, че година и половина неговото правителство е лъгало хората за истинската ситуация в страната и не е направило нищо, за да я промени. Да си припомним: Унгария бе изправена пред рекорден бюджетен дефицит от 12%, най-високия в Европа, с нереформирани публични финанси, с криза в образованието и здравеопазването, с реалния риск икономическият ръст през 2007 г. да се стопи.

И гражданите излязоха на площадите. Опозицията поиска незабавната оставка на премиера. Президентът Ласло Шойом, излъчен от опозицията, заговори за огромен морален проблем. С пълно основание. Проблем на управляващите, които са скрили истината, отложили са всички задължителни мерки, пропилели са изключително ценно време. Но и проблем на опозицията, защото именно тя преди години въвежда политиката на високи бюджетни дефицити, раздува социалните програми, залага всички днешни мини пред икономиката. Колкото до записа на самата реч, навярно по съвсем морални съображения някой го държа под ключ от 26 май до 17 септември, за да го пусне в оборот точно в навечерието на местните избори.

Днес вече искането за сваляне на Дюрчани не звучи разтърсващо. През есента нещата изглеждаха другояче. Социалистите са разобличени, кредитът им на доверие е рухнал, местните избори са загубени. ФИДЕС се мислеха за победители. Но премиерът не подаде оставка (иронията му е забележителна: "три минути се колебах"). Той не можеше и да подаде, ако не искаше



да го превърнат в унгарския Жан Виденов



Такъв ход би запратил партията от властовия Олимп в политическото гето, в ситуация на изолация и липса на лидер, който да я преведе през пустинята. Орбан не би пропуснал да наложи образа на съсипалите страната комунистически лъжци. Социалистите разбраха, че изкушението да направят от шефа си изкупителна жертва би било пагубно за тях. И се сплотиха около него. Той спечели вота на доверие в парламента. Преизбраха го начело на партията. Антикризисната му програма потръгна. Външният фактор е настроен благоприятно. Дори международните финансови пазари реагират положително на реформите и форинтът скочи спрямо еврото. Обратно на УСП, ФИДЕС продължи да затъва в криза на идентичността, а Орбан да балансира между все по-непримиримите радикално и центристко крило в партията. Заради протестите той бе длъжен да заеме страната на радикалите, но това взриви курса на електорално отваряне. Предстоящият партиен конгрес може да изиграе на лидера лоша шега, ако той не предложи



политически проект, различен от антикомунизма,



филипиките срещу Трианонския договор от 1920, грижите за унгарската диаспора по света и прикрития антисемитизъм.

Виктор Орбан не се озова на гребена на сегашната протестна вълна. Тя го подмина. Ференц Дюрчани, от своя страна, ще изплува изпод пяната. Но вакуумът на представителство и легитимност в страната ще се разширява. Замислените реформи ще бъдат продължителни и тежки. Далеч не е сигурно, че властта ще удържи процесите под контрол. Една нова популистка десница по полско-словашки образец и една нова комунистическа партия по чешки пример чукат на унгарските порти. Премиерът ще е принуден все повече да разчита на външната подкрепа и външните съвети. Опозицията - също. Четвъртата година от унгарското членство в ЕС ще започне с по-малко ясна национална стратегия отвсякога. Ожесточеният до степен на взаимно отричане междупартиен конфликт, пренесен на национална почва, реално откъсва политическия живот от обществото. Поуките за България са очевидни.