Цяла седмица звънят апостоли на българския капиталов пазар да ме критикуват за неуважителното отношение към иконите на модерните финанси и еквитерската професия като цяло. Защото е прието цял свят да се кланя на еквитерите (equiteers, идва от private equity funds, частни фондове за инвестиции в акции и дялови участия), тези съвременни конквистадори на капиталовите пазари. Ден не минава без да прочетем как някой гуру като Нелсън Пелц, Карл Икан, Хенри Кравис или Кърк Керкорян са отправили поредното смайващо многомилиардно тръжно предложение за придобиване на корпорации, считани за стожери на света в своя отрасъл. Или пък водят война за контрол върху неловко отбиващ абордажа им корпоративен динозавър. Огромни сделки - в еквитерския бизнес



важи антилогиката:



колкото по-скъпо купиш, толкова по-скъпо можеш да продадеш. Мълниеносни, смели покупки. Бързи продажби. Огромно кредитно ускорение - 10-15% собствен капитал и 80-90% банков кредит при 2-3% годишна лихва. Десетки, често дори стотици проценти годишен доход за шепата грижливо подбрани частни клиенти на еквитера. Годишни заплати на борда, задължително мерени в милиони долари, бонуси в опции за стотици милиони. Добре платени властови лобита от бизнеса, политиката и медиите Това е кредото на еквитера. Няма значение как го правиш, има значение колко постигаш. Важен е само резултатът, а още по-важно е твоят да е по-голям от другите. Същата мания вече е обзела и нашенските балкански еквитери. (Засега те нямат грамадните частни капитали, нужни за тази професия, занимават се с всичко, което мърда на пазара - от обменни бюра през инвестиционни посредници до фондове за недвижимости и се изявяват като пенкилери, а не като еквитери.) Ако чете човек вестници, ще реши, че София гъмжи от гении на финансовите изкуства. Финансовата теория нарича това явление



"ефектът Лейк Уобегон"



Лейк Уобегон е градче, измислено от американския хуморист Гарисън Кейлър. В него всички жени са силни, всички мъже са красиви, а всички деца имат способности над средните. Родните финансови уобегонци ползват същата брилянтна методика за самооценка на способностите и резултатите си. Няма да намерите една банка, нито най-невзрачния съвместен фонд, който да е постигнал средни или по-лоши резултати. Всички са уникални и до един са "лидери на българския пазар". Затова се дразнят от всеки скептичен поглед към типичната еквитерска техника да "ловиш сделки" на всяка цена, без разлика колко е завишена, да подклаждаш нереалистични очаквания и да препродадеш или хвърлиш на пазара поредния надут балон. Засега



продажбата на илюзии



върви успешно и у нас, както и по целия свят. Но дълбоко се съмнявам в способността и на новоизлюпените български конгломерати, и на гастролиращите чуждестранни купувачи да добавят стойност към закупените фирми и дейности. Статистическата вероятност дузината индустриалци и финансови групи, които най-активно изкупуват бизнеси в България, да са вещи както във финансите, така и в енергетиката, високите технологии, туризма и всичките разнородни производства, където инвестират, клони към нула. Няма в природата организъм, който може за година да нарасне двойно и да запази същата функционалност. Следователно с разрастването на обема и на стопанския периметър дори на най-ловкия предприемач ефективността му пада. Няма нищо по-измамно от



опиянението на растежа,



особено ако този растеж е механичен и се дължи на помпане на капитал отвън - от кредити или от продажба на акции на пазара. Съвсем друга работа е органичният растеж на бизнеса, който се храни от собствените си доходи и расте предимно за сметка на капитализираните печалби. Естествено, органичният растеж никога няма да стигне механичния, защото всяко естествено нещо има предели, безпределна е само глупостта. Ако хвана един гостилничар и му дам милион да пристрои към ресторанта хотел, той може и 200% годишен ръст да отчете. Ако догодина му дам още два милиона, той ще повтори "успеха". Тежко обаче на онзи, който заложи на очакването, че такъв растеж ще продължи и след като новоизникналият хотелиер разпродаде акциите си на борсата. Каквито звезди да ми свалят, бих предпочел 10% доход от конвенционални лихви пред вложение в някой "еквити фонд", който ме зарибява с "очаквана доходност" от 100% на година.