Какво държите в ръка всеки ден?

Четка за зъби, чаша с кафе, вестник, цигара, филийка. Компютърна мишка, хартия, химикалка. Нож (за хранене), вилица, халба, цигара. Волан/билетче. Портфейл, покупки. Вилица, лъжица. Книга/дистанционно.

Дистанционното ви отвежда към филмови герои, които държат в ръка: пистолет, пистолет, пистолет. Гърло на противник, уста на заложник, рамо на красива съучастничка. Пистолет. Чаша уиски. Нож (не горния), устройство за дистанционно взривяване, картечница. Пистолет,... нататък е "copy - paste".

Как се учи детето да докосва околния свят? Като наблюдава възрастния, чиято ръка държи... виж първия списък. В повечето време обаче възрастният



е извън полезрението му за разлика от дистанционното



То отвежда детето към втория списък, който, независимо до колко канала имате достъп, се повтаря до степен да направи гледката обичайна. ОБИЧАЙНА. Това е най-страшното. Да хванеш пистолет изглежда по-лесно от това да хванеш чаша вода. Едно честотно изследване на това какво държат героите на най-разпространяваните филми (би било интересно някой да го проведе) би потвърдило това. Същото е и при "пуканковото" киноразпространение.

И докато насилието става обичайно, необичайно става... мисленето. Пуканкоядящата публика вече няма ресурс да възприема качествени европейски филми, да гледа и да мисли, да чувства и да мисли, да помълчи и да мисли, да излезе от залата с филма в себе си и да мисли. А отвикналият да мисли е лесен за манипулиране. Попадналите (вероятно по недоразумение) на по-дълбочък европейски филм тийнейджъри умират от скука и хрупат ли, хрупат пуканки.



Спрете за малко челюстите! Включете мозъка!



Мисленето е свобода. Самочувствие. Повод да бъдеш забелязан.

Дългокраки въоръжени филмови (и компютърни) мадами насадиха заблудата, че патлакът е секси.

Нищо подобно.

Мисленето е секси.

Патлакът просто ви отнема възможността да сте каквито и да било, включително секси.

Най-баналният аргумент за обичайното филмово меню е "Това се гледа", разбирай "купува". Да се разпространяват такива филми е по-доходоносно, отколкото да се отглеждат хора, навикнали да знаят, а не да бият. За бога, като ред неща в живота и филмите са "човекообразуващи". Защо "доходоносно" да е единствен критерий за киноразпространение? Впрочем има куп филми с миролюбиво излъчване, които също "се продават".

Откъде да си купим среда, приучваща към мирно отношение към другия?

Ама качественото кино не се продавало. Щом рекламата може да поражда несъществуваща дотогава нужда, със сигурност има начин да се подкрепят съществуващите способности за мислене, знаене, толерантност, обичане. Върнаха се широките панталони и блузките на китки.



Но защо без Мake love, not war! ?



Истината е, че получаваме най-накрая това, към което си изграждаме навици с гледане. Гимназията в Калъмбайн (в която ученици стреляха по съученици и учители) ще бъде просто част от дълъг списък. Трябва ли и ние да се разписваме в него?

Защото очевидно се разписваме. Все по-често. Полицаите, които убиват някого "погрешка", сигурно си харесват ръката, която държи патлак. И те гледат филми, в които полицаят с патлак изглежда страшен. Мъжествен. И секси.

Децата, които висят пред екраните, държат мишка. Но тя е само лост към виртуалния патлак. Или дуло. Удължител.

Дали възмъжават така? Това вид инициация ли е - да избиеш повече извънземни, фашисти, терористи, чужди? Изобщо - да стреляш, макар наужким. Така ли се става голям?



Това ли израстване ще помнят цял живот?



Мисля понякога, че сме вкарани в експеримент, който цели превръщането ни в елементарни частици. Тези частици в края на експеримента ще държат патлаци и ще играят на първични стражари и апаши, ще викат "па-па" и ще се връщат към изначалния хаос.

Може би после от хаоса пак ще се родят амеби и зелени еуглени, после мешести, влечуги, бозайници и примати. Ръката ще започне да хваща камъни и тояги, после ще започне да пише, а след това ще улови и дистанционно. Защото един ден приматите ще си направят екран, откъдето пак ще потече безконечното "па-па!"

Там ще царува ръката с патлака - начало и край на еволюцията.