Открай време диамантите са най-скъпо котиращите се скъпоценни камъни в света. На нешлифованите обаче цената им е значително по-ниска от вече обработените. Подобна аналогия може да се направи и с геостратегическите проекти. Чаканият от толкова години проект за петролопровода Бургас-Александруполис обаче продължава да е като нешлифован диамант. Причината е, че все още има твърде много неизвестни, а българските власти не успяват да дадат смислени отговори на някои ключови въпроси.

Съвсем естествено подписването на тристранното междуправителствено споразумение за изграждането на петролопровода Бургас-Александруполис на 15 март в Атина беше определено като "историческо" и "емблематично". 14 години след като се заговори за проекта, то най-сетне се случи в присъствието на президента на Русия Владимир Путин и премиерите на България и Гърция Сергей Станишев и Костас Караманлис.

Ден след парафирането на споразумението част от първите страници на гръцките вестници бяха преполовени от фотоси, илюстриращи символичното ръкостискане между представителите на трите държави, подписали се под документа. Държавният департамент на САЩ обяви, че одобрява сключеното споразумение между Русия, България и Гърция, защото петролопроводът ще допринесе за диверсифициране на доставките на енергийни ресурси за Европа.

Проблемът обаче е, че въпреки историческите подписи проектът все още тъне в мъгла.



Битката за надмощие



До края на тази година се очаква да бъде създадена Международната проектна компания (МПК), която ще стопанисва съоръжението. Предвижда се дружеството да бъде регистрирано в Люксембург.

Битката за надмощие обаче ще продължи и при съставянето на устава на МПК, прогнозираха част от представителите на българската делегация, присъствали на церемонията в гръцката столица. Засега е ясно, че тежката дума ще има Русия, защото тя разполага с ресурс да обезпечи доставките. Москва ще държи мажоритарен дял от 51% в МПК, който ще се разпредели между "Роснефт", "Газпром нефт" и "Транснефт".

България и Гърция си разпределят по 24.5%. Делът на София ще се управлява от държавните фирми "Булгаргаз" и "Техноекспортстрой", но вероятно ще бъде продаден на по-късен етап. От гръцка страна ще участва съвместното дружество "HELPE-THRAKI" с 23.5%. Отсега се знае, че другият 1% от гръцкия дял ще бъде запазен за гръцката държава.



Знае ли София какво ще прави?



Очевидно не. Или най-малко така излиза от думите на регионалния министър Асен Гагаузов, чието ведомство е ресорно за проекта. Според Гагаузов имало опция държавата ни също да запази дял от 1% или дори по-голям в проекта по аналогия на Гърция. Но това тепърва ще се решава.

Оказа се, че на този етап България няма да бърза да се освобождава и от дяловете си в проекта. Подобна версия беше лансирал самият Гагаузов в деня, в който Министерският съвет даде зелена светлина за проекта в средата на февруари. Според последното му обяснение страната ни ще изчака да стартира проектът и евентуално след това ще решава какво да прави с акциите на двете държавни фирми в МПК. Предполага се, че с течение на времето цената на акциите ще нарасне. Интерес към дяловете ни до момента са заявявали "Шеврон", "Козмунайнефт" и "Ексон мобил". Очаква се проектът да стартира още през 2008 г.



Въпросителните с резервните запаси



България тепърва ще мисли и за евентуалното петролно хранилище, което би следвало да бъде базирано в Бургас. Коментирайки ползите от проекта за България и Гърция, Владимир Путин отбеляза, че Александруполис ще разполага с петролен склад от 600 000 т. И даде за сравнение, че с хранилища с подобен капацитет от 1 млн. т разполага само Русия. По думите му проектът не само ще гарантира доставките за европейския пазар, но и икономиките на двете държави.

За жалост ние пак се оказахме неподготвени. Регионалният министър Асен Гагаузов определено беше затруднен да отговори какъв ще е обемът на петролния склад на наша територия. А началникът на кабинета му Стефан Гунчев заяви, че е твърде рано да се коментира въпросът, тъй като още нямаме изготвени проекти за хранилището. Стратегическите резерви бяха един от въпросите, които мотивираха бившия енергиен министър Милко Ковачев да се изкаже не особено ласкаво за проекта. Според него той се започва "с главата надолу", а българските власти дават вид, че нямат яснота по доста ключови въпроси.

Един от тях са стратегическите запаси. Договореностите с Евросъюза до 2012 г. предвиждат те да бъдат за 90 дни. В Европейската комисия обаче вече се водят дебати запасите да бъдат увеличени за срок до 120 дни. В същото време за разлика от Москва и Атина София още не е наясно с какви хранилища ще разполага. Има версия, че готовността на Гърция е колкото на България, тъй като предпроектните проучвания на трасето от Бургас до Александруполис са правени от една и съща компания. Т.е. мъглата не е само българска, но и гръцка. Но за разлика от нас южните съседи действат бързо и по-организирано - те обявиха, че в близките дни ще внесат подписаното споразумение за ратификация в гръцкия парламент.

Далеч по-сериозният въпрос е, че тепърва ще трябва да се актуализира технико-икономическото проучване за проекта, тъй като е вече доста остаряло. Очаква се това да се случи до два месеца, след като бъде учредена МПК. Тогава вероятно ще изкристализира и размерът на транзитните такси. За момента се говори за около $1 на тон на 100 км. Цифрите естествено могат да варират при евентуални изменения в икономическата конюнктура, но как и при какви параметри ще се формират тепърва ще се изяснява.

А и все още не се знае как ще се обезщетяват собствениците, през чиито земи ще мине тръбата. На българска територия съоръжението пресича около 155 км. С плащането на обезщетенията ще бъде натоварена МПК. Очаква се собствениците на земи да бъдат овъзмездени, като се учреди право на преминаване и им се плати обезщетение за него. Няма да има класическо отчуждаване на земи, каквото се прави обикновено при прокарване на инфраструктура. Което най-вероятно означава, че собствениците на земи надали ще получат особено внушителни обезщетения, тъй като имотите им на практика няма да се изкупуват.



Узрял ли е проектът за нефтеното трасе?



За Москва вероятно със сигурност вече е. Първо, защото цените на петрола през последната година сериозно се покачват, а и трафикът през черноморските проливи все повече се затруднява.

Най-същественото обаче е, че от миналата година на петролната карта вече се появи и нефтопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан с капацитет 1 млн. барела дневно, в чието изграждане участваха САЩ. Не са тайна и плановете на "Шеврон", която добива черно злато в Казахстан, да го транспортира до Баку, за да го вкара в тръбата до Джейхан. Т.е. конкуренцията за разпределението на пазарите се засили, което се оказа основният мотивиращ фактор за Русия да придвижи проекта за Бургас-Александруполис.

Според руския държавен глава проектът ще затвърди енергийните позиции на участничките в него не само в региона, но и в световен мащаб. Може да се помисли за разширяване на доставките от Каспийския регион, като интереса си към проекта не крият американски, азербайджански и казахстански компании, които добиват нефт там. И въпреки немалкото ползи, които Путин изтъкна за миноритарните собственици - като се започне от приходите от транзитните такси и се стигне до икономическите гаранции за двете държави, и въпреки добре защитени им права, според българския премиер страната ни има още доста неща да прецизира. В противен случай има опасност за нас проектът да се окаже геостратегически само на хартия.