От Нова година насам има нещо във Варна и Бургас, което вълнува доста повече от морето. Това са моряците, плаващи под чужд флаг. Данъчни инспектори им дишат във врата и им търсят неплатения данък общ доход за пет години назад (толкова е давностният срок). Те пък не си го дават,защото не смятат, че са длъжни да го правят. Сблъскват се законовото и, може би, моралното право.



Законодателната каша



Казусът е доста заплетен най-вече от неразбориите в нашите нормативи. През социализма моряците плащат личен данък както всички граждани, но пък и почти не е имало такива, които да работят за чужди фирми. Големите пари те правят от командировъчните, които са освободени от налог. След промените законовото положение остава същото, но много моряци сключват договори с чужди фирми. Бонусът за командировъчните на работещите в БМФ остава, но плаващите под чужд флаг трябва да плащат данък. На практика те не го правят, а и никой не им го търси. През 1998 г. влиза в сила законът за облагане на физическите лица, който въвежда понятието „местно лице". Ако пребиваваш в страната повече от 183 дни в годината, си „местно лице" и плащаш данък. Ако си пребивавал по-малко - не. Но регламентът е за чужденците с цел да се регулира тяхното облагане. Остава нерешен въпросът за българите, които работят извън страната повече от 183 дни, но пък по смисъла на закона са си „местни лица". Така за моряците, които са на плаване почти цяла година, остава законовото положение да плащат по реда за всички граждани. Но пак не плащат и пак никой не им търси данъка. И така до началото на тази година, когато изведнъж служителите на НАП се сетиха, че имат да прибират големи суми.

Допълнителна каша създават и т.нар. спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. С някои държави България е сключила такива, с други - не. Бележка за неплатени налози в странство обаче моряците в повечето случаи нямат. Но пък и да имат, може и да не им послужи - защото в съответната държава моряшкият данък може да е 0 процента, т.е. нищо да не са платили. Или пък бележката да удостовери, че не са плащали, но без да става ясно дали въобще дължат пари по съответното чуждо законодателство. Стигаме и до най-големия парадокс - законът за облагане на физическите лица не е определил ред, по който да се изисква и доказва плащането на данъци в чужда държава. Т.е. т. нар. „служебна бележка" нито някой ти я иска, нито си длъжен да я представиш, ако ти я поиска.

Батакът се допълва и от факта, че под „чужд флаг" се разбира както държавата, където е регистриран корабособственикът, така и държавата, от която е фирмата, менажираща плавателния съд. Къде точно да се търси данъкът, дори и да е платен? Отделно в сила са ред международни трудови конвенции, които се прилагат различно в отделните страни. За капак моряци се кълнат, че има становище на НАП-София, което определя, че техен колега, който не е бил в България през по-голяма част от годината, не е „местно лице". Ха сега, де? Много НАП-ове, много тълкувания!



Моралният казус



Проблемът обаче има и морален аспект. Управителят на менинговата компания „Зодиак" кап. Продан Раданов признава, че най-вероятно данъците в чужбина не са плащани. Тогава възниква въпросът трябва ли моряците да са толкова привилегировани, че никъде да не плащат личен данък, ако и тук им бъде опростен. Мотивът им е, че пребивавайки в чужбина през по-голяма част от годината, те не ползват ресурсите на България. Работата им е тежка, отговорна, рискована... Но има и друга логика - ами миньорският труд например по лек ли е? Откъде накъде някои ще плащат, а други не? Вярно е, че по сегашния ред ставките на моряците са високи, но и нали доходите им са големи. Но, от друга страна, служителите на БМФ все още разчитат на командировъчните, които не се облагат. С какво плаващите под чужд флаг са по-различни от българските си колеги?



Потърпевшите



Според различните данни активно плаващите българи под чужд флаг са между 10 000 и 12 000. Някои вече изгоряха. На момче от Бургас, работещ като механик на кораб, му е наложен акт от 31 000 лв. Все още той не е влязъл в съда. Но според Раданов при старши-механиците, които вземат по-големи заплати, актът с лихвите може да стигне 50 - 60 000 лв. На мушката са и фирмите, които наемат лицата. При тях също текат ревизии, а и данъчните им изискват данни за наетите хора. Според Светлан Цветков - председател на сдружение „Морски алианс", което обединява менингови фирми, данъчните на практика притискат фирмите да нарушават закона за личните данни.



Организация на хайката



Легенди се носят как точно инспекторите проверяват доходите на моряците. Легенди, защото местните служби на НАП отказват да дадат каквато и да е информация. Казват само, че действията им са продиктувани изцяло от закона. И със сигурност е така, защото според нормативите държавата наистина трябва да си прибере парите. Но пък моряците твърдят, че действията на данъчните, макар и мотивирани от закона, са незаконни. Защото тормозели по телефона семействата им, разпитвали ги къде ходят на почивка, какви коли карат, искали им данни от сметките... Изисквали съвсем ненужни документи като копие от моряшкия паспорт и т.н. Парадоксът бил, че данъчните не търсели доходите на база на трудовия договор, а по движението на банковите сметки. Агенцията по приходите не е опровергала обвиненията, защото отказва да коментира тези въпроси. Знае се само, че на механика от Бургас сметките са отворени след решение на съда. А пък шефът на НАП-Варна Иво Генов още в началото на акцията призна, че диренето става основно по банков път.



Моряшкото опълчение



Браншовите организации се надигнаха и проведоха ред срещи както с депутати, така и с представители на НАП. Транспортното и финансовото министерство бяха засипани със становища и декларации. Уж бе постигнато съгласие проверките да спрат, докато проблемът се реши принципно занапред, но моряците продължиха да бъдат сюрпризирани с „искане" за деклариране на доходите. Двете съсловни организации - моряшкият профсъюз и моряшкият синдикат (и в тези среди има разделение) започнаха да обучават членовете си какви точно права имат пред данъчните. Заговори се за ред пожарни варианти - развод със съпругата, прехвърляне на сметки, смяна на гражданството и т.н. Шефът на профсъюза Атанас Стойчев смята, че не моряците, а държавата трябва да изисква от други държави справките за дохода. Сдружение „Морски алианс" обяви, че ще има протести. Всъщност във Варна и Бургас вече неформално има такива - стотици мъже се събират спонтанно пред сградите на институциите, където се провеждат срещите по проблема. Недоволните хора дори обсаждат залите за пресконференции.



Властта



Тя реагира така, сякаш изведнъж се събуди с казуса. Шефът на бюджетната комисия в парламента Петър Димитров, който е и варненски депутат, заяви, че моряците се нехаели в края на миналата година, когато са се определяли бюджетните закони. От „Морски алианс" пък вадят меморандум от предизборната 2005 г., когато партията на Димитров - БСП, а и всички останали партии са се подписали под обещание за развитие на морския бранш. В документа черно на бяло е записано, че политическите сили се ангажират да намалят драстично данъка или въобще да бъде махнат. Официално с драмата се ангажира транспортният министър Петър Мутафчиев. Бе сформирана работна група с министерството на финансите, която до момента не е свършила кой знае каква работа.



Решенията



От „Морски алианс" предлагат две законови промени: гражданите, които пребивават повече от 183 дни в страната, да не се считат за „местни лица"; доходите на моряците да не се облагат. За старите задължения пък настояват да има политическо решение да не се търсят. Засега многото срещи с депутатите не дават такива надежди. Петър Димитров пък лансира три варианта: вдигане на необлагаемия минимум, намаляване на облагаемия доход, или пък 4% данък за управленския и административен персонал и 2% за изпълнителския. Последният вариант е на транспортното министерство. Кой точно ще бъде приет не се знае. Ясно е обаче, че ще се върви в посока към свиване на данъка. Ирландия, Великобритания, Германия и Румъния например законово облекчават хората, които не пребивават в страната си. Има и морски държави, където ставката е нула.



Подозренията



Големият въпрос, който остава енигма, е защо точно сега данъчните тръгнаха да проверяват. Защо дълги години култивираха чувството у моряците, че не правят нищо незаконно, пък сега ги погват. От НАП-Варна отричат да има тенденциозност и твърдят, че проверяват всички моряци и фирми наред. Но хора от бранша твърдят, че има и такива, които... не се проверяват. Цялата работа била да се разчисти пътят на едни за сметка на други. Има и второ съмнение - че държавата не е опряла до моряшките пари, но се страхува, че ако амнистира дълговете им, лавинообразно ще последват още много такива искания от други браншове.



Напрежението



Така или иначе ревизиите продължават, а страстите стигат точката на кипене. Какъвто и изход да бъде намерен, той най-вероятно ще касае бъдещето. Старите пари или ще трябва да бъдат платени, или държавата тихомълком ще си затвори очите, така както и ги отвори. Висят и ред принципни въпроси - за доходите, които, ако се облагат, ще отидат в сивата икономика, за бъдещето на моряшката професия и т.н. В момента моряците искрено не вярват, че все пак ще се стигне да плащат по 40-50 000 лв. Но пък ако се наложи, са готови да протестират. И те като таксиджиите комуникират бързо, организират се, много-много не им пука....