- Модерността - повтарям - според мен се крие не толкова във формата, колкото в съдържанието, в съвременния начин на чувстване и мислене, и резервоарът на римите не е изчерпан, както твърдят някои.

* * *

- Нямате представа в каква степен живеем сред облаци от митове. Модно е сега да се говори за някакъв "виртуален свят", различен от реалния, в който живеем, но като си помислиш, и този наш реален свят е сам невероятно виртуален, приеман на доверие, като постулат, изграден върху недоказаности, основани от своя страна върху измислици...

* * *

- Ужасна работа е, като си представя, че съм на 87 години и за вас това сто на сто е дълбока старост, както и навремето за нас. Но трябва да ви кажа, че човекът е много хитро животно. Той си измисля за всяка възраст нова естетика, отнасяща се главно към него самия. Ето, и в моята възраст, какъвто ме виждате - плешив, сбръчкан и т. н., човек, като се гледа в огледалото, си измисля тази нова естетика, т. е. "ама пак си имам някаква чаровност".

* * *

- ...Красота и истина са близнаци, сиамски близнаци, не могат едно без друго. Лъжата може да изглежда красива, но в края на краищата, като се вгледаш, е красотна само. И обратно. Истината може да не разбереш доколко е издокарана, но самият факт, че е истина, я прави красива.

* * *

- Колкото до постмодернизма, не смея да говоря много за - или по-точно против него, защото се боя, че може би думите ми могат да бъдат изтълкувани като породени от вечното неразбирателство между поколенията. Осмелявам се само да твърдя, че със своята трудна разбираемост поетите "отвъд модерното" още повече стесняват и без това тесния читателски кръг на поезията.

* * *

- Сякаш наистина сме се запътили към края на света. Аз не вярвам в библейската легенда, но нашега мога да си представя как Творецът ни дърпа ушите и ни вика: "А бе, пакостници, аз казах ли ви да не ядете от плодовете на това дърво! С кой акъл сами си унищожихте всичко, което бяхте създали!..." А ние, извъртели глави и надигнали се на пръсти, хленчим: "С този акъл, дето Ти ни го даде..." И тук Създателят се пообърква и само неубедително мърмори: "Дадох ви го, но вие злоупотребихте с него..."

* * *

- Колкото и да се мисли умъдрен от живота, човек си остава дете в не малка степен. Поне аз така се усещам.

* * *

- ...Съвсем не съм намерил ключето, което би трябвало да отвори дверите на всеобщото щастие. Напротив, то съвсем се загуби в шумата на дните...



* * *

- Когато навлезем в старостта, ни се струва, че животът ни се е изнизал бързо, бил е много кратък, но в действителност той обикновено е твърде дълъг и богат на перипетии, за да може пътят ни през годините, дори "и да сме живели добре", да бъде оприличен на права черта. Всеки е имал и рицарски, и не чак толкоз рицарски моменти, политал е в бой, но понякога се е спешавал... Важното е да не е правил генерални подлости, тъй че животът му, погледнат с примижало око, да притежава своя линия.