Точно днес Валери Петров става на... Всъщност пресметнете сами. Не го акцентираме не защото смятаме, че годините не следва да бъдат предмет на хвалба, срам или обикновено кокетиране, а защото възрастта е доста несъществен измерител за хармонията или краха на един живот. Някои на 30, 40, 50 са вече морални и интелектуални руини - достатъчно е да се огледате около себе си или да се взрете в телевизора. Други и на 80, и на 90 запазват такава умствена, пък и телесна изисканост, че си казваш - дялани са на по-качествен струг...

Очевидно работният струг на Валери Петров е по-фина направа, след като прекрасният ни поет е запазил така добре момчешкия си дух и подвижност на ума...

А може би самият струг не само се е погрижил поетът да се роди с талант, но и той впоследствие е работил с него, тоест със себе си, в полза на доброто, разумното и красивото твърде самоотвержено - и отплатата е дълголетие? Той си знае.

Това дълголетие е необикновено, защото е пълно с хармония, безкористна служба на Голямата стихотворна виртуозност и силни човеколюбиви послания чрез средствата на киното, театъра, превода.

Пожелаваме на Валери Петров още и още! - от всичко по много и все качествено - години, стихове, мъдрост...

-------каре-----

Валери Петров е роден на 22 април 1920 година в София. Баща му - д-р Нисим Меворах, е виден адвокат и дипломат. Майка му - Мария Петрова, е преподавателка по френски език.

Малкият Валери учи в италианското училище в София от първи клас до 1939 г., когато завършва гимназия. Първите си стихове печата през 1936 г. в сп. "Ученически подем". Подписва ги с фамилията на майка си. "Тогава беше трудно да се печата с име на евреин" - спомня си писателят. През 1938 г. излиза от печат първата му книга "Птици към север", изд. "Д. Чилингиров", с псевдоним Асен Раковски. През 1944 г. завършва хуманитарна медицина в Софийския университет. През есента и зимата на 1944 г. работи в радио "София", после участва във втората фаза на Отечествената война като военен писател (в редакцията на в. "Фронтовак"). След войната е един от основателите и заместник главен редактор на в. "Стършел" (1945-1962). Служи за кратко и като лекар във военна болница и в Рилския манастир. От 1947-а до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция - делегат на разни конгреси. През 1949 г. излиза стихосбирката му "Стихотворения".

Автор е на сценариите за игрални филми "Точка първа" (1956), "На малкия остров" (1958), "Слънцето и сянката" (1962), "Рицар без броня" (1966), на киноновели и на анимационни филми.

Написал е много и прекрасни поеми, пиеси, направил е чудесни преводи на български от Джани Родари, Ръдиард Киплинг, Шекспир...