Проф. д-р Георги Бакалов е председател на обществения съвет за изучаването на религия в училище. Съветът е създаден по инициатива на министъра на образованието Даниел Вълчев. Проф. Бакалов работи в областта на византийската политическа и институционална история, на българската средновековна история и християнската култура на Балканите. Роден е през 1943 г. в Неврокоп. Завършил е Софийската духовна семинария и Софийския университет. От 1975 г. е редовен асистент в Историческия факултет, където работи и до днес. Докторска дисертация защитава през 1981 г., а през 1995 г. получава професорско звание. От ноември 2003 е зам.-ректор на СУ. Автор е на шест книги, 150 статии и 14 учебници за средното и висшето училище.



- Проф. Бакалов, защо предложихте да се изучава задължително религиознание в училище и от I клас?

- Идеята дойде под натиска на общественото мнение и най-напред това направи служебният кабинет на Стефан Софиянски. Тази идея от 1997 г. досега се осъществява чрез т.нар. "свободно и задължително избираеми дисциплини", но тя не даде особен резултат. Причината е, че при възможността децата да изберат между английски език, компютри и религия обикновено се ориентираха към по-атрактивните дисциплини. От друга страна, тъй като часовете по математика и български език не достигат, учителите им преподават в тези свободно избираеми часове, за да разширяват предмета, който е ощетен. Това практически доведе до факта, че този предмет го има в програмата, но не се изучава. От близо 900 000 ученици го изучават 16 000, което е нищожно малък процент. Направиха се подписки с десетки и стотици хиляди подписи от родители и граждани, които искаха въвеждането на такъв предмет в цялата страна.

- Един от упреците срещу идеята беше, че проучването на "Алфа рисърч" обхваща доста малък дял от хората, ангажирани с тази тема.

- Анкетата, която ни беше представена от "Алфа рисърч" по поръчка на МОН и която имаше много представителен характер, показа именно това - че хората в по-голямата си част желаят да се учи религия. Ако децата не са достатъчно компетентни да вземат това решение, то родителите им го искат и само около 20% са категорично против. Ние уважаваме тяхното мнение, но то е базирано на едно неразбиране на онова, което се прави.

- Но не е ли прекалено ранна тази възраст за запознаване с религиите? Има опасения, че така още от I клас може да се създаде религиозна нетърпимост, а не обратното - толерантност.

- Напротив, за да бъдеш търпим към другия, който изповядва друг вид религия, трябва да я познаваш. Не можеш априори да я отричаш без да я познаваш. Това навремето беше маниера на клубовете по атеизъм - те говореха против Библията, без да я познават. Ако искаме деца от мюсюлмански семейства да имат представа за християнството и обратното, това би могло да стане в часовете по религия. Ние го наричаме религия, а не вероучение. При другото се говори за подготовка, за насаждане на познание, на навици, на култови практики в една определена религия. Когато се мислеше по тези въпроси, се изхождаше от две неща. Първо, каква е практиката у нас - и тя ни беше подсказана от преподаватели през тези 7-8 години, в които се учи религия. Според тях може да се смъкне началното обучение още в забавачницата, не в I клас. Освен това се запознахме и с европейската практика.

- Къде се изучава предмет религия?

- По-лесно ми е да кажа къде не се изучава - в Македония и във Франция. Във всички останали страни се изучава под някаква форма, като в повечето от тях се изучава в неговия конфесионален облик. В Германия, ако в клас има дори едно или две деца от мюсюлмански семейства, училището се задължава да им намери преподаватели по ислям. В Полша има задължително водене на учениците на изповед и се държи на тяхното присъствие в църква. Нещо, което у нас нито се иска да стане, нито може да стане. Докато нашето общество не разбере, ще се появяват такива статии като във вашия вестник на г-н Иван Петрински, които говорят за този предмет като за "попщина" (това е израз на Ленин).

Трябва много ясно да се заяви, че не става дума за никакво вероучение, а за общообразователен предмет. Ние искаме да въведем светски предмет и това в никакъв случай не променя светския характер на българското училище, нито е в противоречие с българската конституция, която заявява еднозначно, че традиционното изповедание е православното християнство. Изхождайки от това, естествено, че в този предмет ще се даде предимство на християнството. Ако говорехме за нещо подобно в една ислямска страна, щеше да се акцентира върху исляма. Но търпимостта се възпитава посредством опознаването на другия. Няма друг принцип досега, който да е проработил в световната практика.

- Това ли е начинът - със задължителен предмет да се изучават нравствените послания на различните религии?

- Ако очаквате, че в тази начална възраст, когато децата едва се докосват за първи път до познанието, на тях ще им се поднесе догматиката на религиите, това е просто недопустимо. Има много начини, по които могат да се представят знанията - във вид на въпроси и отговори, на игра, на картинки, на приказки и притчи. Не може от деца, които още не могат да пишат, ние да очакваме, че ще навлязат в същината на дадено религиозно учение. Целта е да се покаже отношението към доброто и злото, да се внуши, че човек трябва да избира доброто, да обича ближния си, че преди всичко трябва да се възпитава любовта към другия - това може да се даде на тази възраст. То ще личи и от съдържанието на учебния предмет. Ако стане редовен предмет, става задължителен за цялата сфера на образованието и това е моментът, в който обхващаме основната маса от учащите в България, защото в прогимназиалния гимназиалния курс мнозина отпадат и повече нямат връзка с училището.

- Има родители атеисти и те не биха искали детето им да учи религия, все пак според Конституцията всеки има право на религиозна свобода, включително и да не вярва.

- Да, ако е вероучение, ако е предмет, който учи на религия, на някакъв вид вероизповедание. Тогава всеки има правото да каже: "Моето дете няма да учи добродетелите или нравствените послания на християнството, на исляма или на нещо друго". Това е общообразователен предмет, той говори за историята, за възникването на дадено религиозно учение и какво то представлява, не може да не се каже това. Няма да има онова, което е било преди 9 септември с изучаването на вероучение, когато учениците задължително са посещавали църква и са им преподавали духовници. Не става дума за това. Това е предмет като история, литература, география, физика.



- Защо тогава предлагате да се учи отделно, а не като част от програмата на другите предмети?

- Не е вярно, че в часовете по литература и по история, които имат друга съдържателна стойност и друга нагласа, могат да се изучават тези неща. Основите на това познание, не на тази религия, а на това познание за религиите трябва да се даде в най-подходящия момент от обучението на ученика - той е от I до IV клас. Това ни се подава от педагози, специалисти, които познават детската психика, имат социометрични изследвания върху работата с ученици в съответна възраст и те ни казват, че този е подходящият момент. Това не е наша приумица.

- Масовата реакция е, че изучаването на религия е промиване на мозъците на децата ...

- Разбира се, когато няма разбиране за това, което се предлага, така се говори. Има нарочно експониране на дадена теза, за да се избегне решението на даден въпрос - говори се за промиване на мозъци, доктриниране, след като започваме с ясното заявление, че не това искаме и искаме да поднесем знание, а не култови практики и отношение към религиите. Всеки културен човек трябва да ги познава тези неща и това съвсем не значи, че е вярващ.

- Това, че обществото загуби уважението и чувството за религия основно е проблем на църквата. Предложението ви за задължително изучаване на религия не е ли опит проблемите на църквата да се решават от държавата чрез училището?

- Българската църква е един от най-могъщите фактори за съхраняване на националната ни гордост и идентичност. Винаги църква, държава, народност, нация, традиция са били свързани у нас. Това, че през последните 50 години църквата беше елиминирана от обществения живот, бяха й отнети правата да поддържа социална дейност, че беше изгонена от училищата, не е неин проблем. Друг е въпросът, че църквата не съумя да заеме своето място след промените, защото години наред се работеше срещу нея и не може за 15-20 години тя да възстанови онова, което е градила със стотици години, а е разрушено за половин век. Тя ще изживее своята криза, както и цялото ни общество и един ден ще влезе в тези функции, но за целта трябва и на нея да й се помогне. Един от начините е децата на България да получат някаква представа за религията на своя народ.