За какво говорят скандалите в съдебната система - за самоочистване или вече са толкова много магистратите с престъпно поведение, че не всичко може да бъде прикрито.

То не беше следователка, купувала си хероин, неин колега, прикрил престъпление за стотици хиляди долари,



прокурори, "смачкали" или "забавили" близо 1 млн.дела,



голяма част от които са или трябва да бъдат прекратени поради изтекла давност.

Прокурор беше хванат да кара кола с наказуемите по наказателен кодекс над 1,4 промила алкохол, после негова колежка влезе в съдебната зала с поне засега рекордни 3,4 промила алкохол в кръвта (след като съдия я накара да ползва дрегер), а накрая бяха арестувани двама прокурори, от които единият е обвинен, че е подкупвал другия, за да му уреди пост в държавното обвинение. По-късно, и като че ли свързано с историята с прокурорите, обвинени в рушветчийство, пък си отиде шефът на една една от най-големите окръжни следствени служби. По този случай в медиите бе тиражирано и твърдението, че оставката и пенсионирането на въпросния магистрат са били следствие на разработка на МВР за негови протекции за криминално проявени лица. Каква е истината - сигурно никога няма да разберем.

Освен опасната тенденция на зачестилите случаи на хванати или най-малкото подозирани в престъпване на закона магистрати



се забелязва и опит за самоочистване на системата



Нещо, което започна в последната година на предишния главен прокурор Никола Филчев и продължава с далеч по-висока скорост при настоящия ръководител на държавното обвинение Борис Велчев. Във всички случаи обаче резултатите и като превенция, и като наказание са си наистина плачевни. Нито един ефективно и окончателно осъден. Нещо повече. Голяма част от всички уличени или заподозряни не само не бяха изправени на подсъдимата скамейка, но си тръгнаха "доброволно", като получиха по десетки хиляди левове държавни обезщетения.

В края на мандата на вече бившия главен прокурор се разигра една пиеса, в която



някакви служби трябваше да дадат данни за магистрати бандити



Според тогавашните данни са били подадени -заедно с доказателствата, имената на над 30 души. И от тях досега няма нито един осъден, дори на първа инстанция. А голяма част са си още на постовете, някои от които са възлови.

И тук трябва да се отбележи, че като че ли законовите вратички и професионалната омерта вървят ръка за ръка. Защото в огромна част от случаите например са използвани специални разузнавателни средства. И се започва - може ли да се използват те спрямо магистрат, чийто имунитет не е свален? Годни ли са за съдебен процес? После следват дълги и тромави дисциплинарни процедури. Идва и обжалването на решенията на Висшия съдебен съвет (ако изобщо се стигне до тях) за отстраняване или пък за наказание пред Върховния административен съд (ВАС). И често ВАС или отменя, или пък гледа дълго и предълго жалбите. Междувременно започват наказателни дела, които също се точат с години. Съвсем наскоро бе осъден например следовател, хванат с подкуп преди 11 години. И то на първа инстанция. Имаше и един осъден прокурор, хванат в същия период, но на втора инстанция присъдата му бе отменена, а неговото дело бе върнато за ново разглеждане. И още е висящо.

Същото е положението и с делото срещу следователката, хваната да купува хероин. И с нейния колега, който взел подкуп от 300 лева и 100 евро от арестант, за да отмени искането за неговото издирване. Както и с прокурора, прекратил наказателно дело без да даде на съд съучастник в укриване на 215 000 щатски долара в самолет. Както и с процеса срещу следователя, който бе хванат преди повече от три години да иска 15 000 евро подкуп, за да "смачка" дело срещу бизнесмен.

Затова и с много скепсис трябва да приемем сегашния



бум от образуване на наказателни производства срещу



следователи и особено много прокурори.

Няма спор, че в голяма част от случаите става дума за тежки провинения, свързани с неизпълнение на служебни задължения. Вследствие на това за последните години е изтекла давността - т.е. са останали ненаказани извършителите на близо 800 000 престъпления. Нещо, което само по себе си е страшно. И в част от случаите става дума за фактически прикрити тежки престъпления и опасни бандити. За изнасилвачи, убийци, крадци, мошеници, източили милиони държавни пари.

От друга страна тези провинили се магистрати пък са били прикривани през цялото време от своите началници. И така схемата и почвата за корупция са били повече от ясни и очевидни. Само може да си представим за колко милиона рушвети става дума. Но това изглежда безвъзвратно безнаказано. Да вземем примера само с бившите оряховски прокурори, един от които е депутатът от "Коалиция за България" Тома Томов. По делата срещу тях са приложени материали, събрани със специални разузнавателни средства отпреди 7 години. Оттогава датира и разработката. Защо те не са били реализирани и изпратени на съд още тогава? И това е престъпление. Те може сега да спасят кожата заради негодни СРС-ата.

Нещо, което може да се окаже проблемно и в сегашния случай със задържаните за подкуп двама прокурори, в който единият давал пари на другия, за да му съдейства за поста на районен прокурор. Още в началото трябва да се отбележи, че това е вторият случай, в който името на един от задържаните - прокурор във Върховна касационна прокуратура, протича в разработка и то с използването на СРС. Тогава той бе засечен да урежда по телефона дело. В хода на тази разработка бяха "уловени" и двама съдии. Тогава и тримата се отърваха - първо, защото



СРС-ата се оказаха не много законни и



стари. И второ, защото те минаваха за врагове на Филчев и обраха лаврите от това. И тримата се оказаха невинни, дори съдиите се издигнаха. Е, как да вярваш на тази система, че може да се самоочисти и да махне бандитите от редовете си? Вярно, че сега един от въпросната тройка е вътре в ареста, но може и отсега да видим как той скоро ще излезе, а пък доказването на приписваното му престъпление ще стане повече от трудно. Изобщо да не говорим за разработката, в която се закачиха и върховни съдии. Последните обаче така извъртяха нещата, че също се възползваха от етикета "врагове на Филчев" и се изкараха обикновени жертви на разчистване на сметки. А в материалите имаше прелюбопитни неща - поне за проверка.

Но за какви проверки да говорим, след като



инициативата "Чисти ръце" в магистратурата се оказа пълен провал



Уж щеше да бъде проверявано и гледано под лупа имущественото състояние, придобитите от магистратите, семействата им и близките им имоти и скъпи коли. Нищо подобно не се случи. Просто няколко пушилки в повече.

А именно от там могат да изскочат много "корупционни зайчета" и да се види кой и откъде е придобивал толкова много имущества.

Не е за изпускане и нишката за професионалната омерта. За никого не е тайна, че специалните разузнавателни средства се разрешават от съдии и щом става дума за колеги, естествено се задейства колегиалността.

Така и нищо например не се случи на съдиите, които масово сменяха имена, ЕГН и самоличности на откровени бандити. А що закани бяха.

Както и на русенските, варненските и софийските прокурори, засечени в странни връзки и в странни решения за прекратяване на дело срещу лица от организирания криминален контингент. И пак имаше големи закани.

Най-страшното е, че не само нищо не се прави, за да се накажат тези хора, но и им се плащат десетки хиляди левове обезщетения от държавния бюджет, защото се пенсионират или пък напускат "доброволно". Накрая стават адвокати, при това добри, и то в районите, в които са разследвали или правораздавали. И се надсмиват над законите, държавата и цялото общество.

Просто час по-скоро трябва да се създадат вътрешни звена в съдебната система за разследване на корупция и бандитизъм вътре в самата съдебна власт. И подкупните магистрати да бъдат съдени от специализирани съдебни състави. Не може да мине и без обстойна проверка на имущественото състояние и на подадените декларации по публичния регистър на всички съдии, прокурори и следователи, като се започне отгоре надолу. Необходимо е и специални съдии да разрешават използването на разузнавателни средства за уличаване на подкупни магистрати и на такива, които откровено са свързани с престъпния свят. Задължителна е и законова промяна, която да позволява използване на СРС без оглед имунитет и несменяемост.

В противен случай и магистратите ще си патят от общото мнение, създавано от отделни случаи, и правосъдието ще е под съмнение, и престъпният свят ще си е напазарувал в съдебната система.

Трябва истинска чистка, а не обичайната пушилка.