Фолкът е магия. Това е. Явлението, което е пренебрегвано през годините, сега трайно се е настанило на масите и няма сила, която да го пропъди оттам. Пращайте опери по селата, играйте Достоевски в читалищата, никога няма да съберете толкова хора, колкото и най-пошлата чалга звезда. Идеята да се превъзпитава народът с опери и класическа музика е толкова успешна, колкото идеята да кандидатираш за президент на България Вальо Топлото. Да, културтрегерите плюят, роптаят, но ето какво се случва: идва "Евровизия" и всичките иначе талантливи музиканти тичат към фолка. Дойдат избори и всички сериозни партии посягат към чалгата. Това е така, защото, когато се гонят резултати, се търсят работещи формули.

Чалгата и политиката си приличат. Всеки певец си има политика, за да стане известен, и във всяка партия е пълно с чалга хора - като морал, като поведение, като облекло. Целта и на политиката, и на чалгата е да достигнат до максимален брой хора - едните заради продажбите, концертите и участия в кръчмите, а другите заради участие в разпродажбите, концесиите и трите власти. Неслучайно и в двете професии са склонни на фокуси, само и само да се харесат - Азис се облича като момиче, Деси Слава слага силикон, Камелия ходи почти гола... Политиците, дори да не са фенове на поп-фолка, ще се качат на една сцена с певците, ще ги прегърнат, дори ще запеят с тях "Кой ще изяде маслинката зелена".



Обезценяване на посланията



Преди време беше лесно. Обединените певци запяват нещо от сорта "вземи панелите, трабанта, но въздуха ми остави"... Можеше всичко да запеят, но имаше някаква философия, която ги обединяваше, имаше истинска политика в обединението на демократичните сили. Днес антикомунизмът не върви. По някаква зла ирония на съдбата България влезе в ЕС при управление на бившата компартия. Прокуденият навремето цар днес управлява заедно с нея.

Днес дори не вървят класическите платформи като дясно, ляво и либерално. Партиите дотолкова принадлежат към някаква идеология, доколкото да се влеят в по-големите европейски посестрими. Електоратът вече се е наслушал на всичко - от обещанията за голям просперитет, светло бъдеще, безплатно образование и лечение до оправяне в рамките на 800 дни, ред и дисциплина. Политическите послания някак си се обезцениха. Станаха толкова пошли, колкото са текстовете на най-пропадналата кръчмарска певица.

Поради каква причина един нормален човек би зарязал дома, кафето, телевизора, за да отиде на площада, да види и чуе кандидата за европейски парламент на "Ред, законност и сигурност", БСП, ДПС, ДСБ... ГЕРБ. Бойко Борисов е интересен, но хората от листата му не са. Волен Сидеров е интересен, но архонтът - не. Изобщо някой може ли да си представи, че абсолютно неизвестен човек ще застане на трибуната, ще каже колко добре ще си живеем, ако пуснем бюлетина за него, и от това ние ще почувстваме трепетен повик да крещим, да развяваме знамена, да тичаме към урните.

Повечето от ромските кланове отдавна са му намерили цаката - дай парите, бирата и кебапчетата и ние ще видим за кого да гласуваме. Чисто, точно и прагматично. Разходете се по време на избори в циганските махали и ще видите какви митинги се сбират - то музика, то настроение, то ръкопляскания. Ако ще и партия "Забрана на малцинствата" да се появи, щом има софра, ще има и настроение, и дисциплинирано гласуване.



Нуждата от "ето ме, тук съм"



Така или иначе партиите трябва да създадат настроение, при което да започне да се говори за изборите. Ако няма реклама, ако няма шум, много е възможно повечето хора да пропуснат изборите. Партиите имат нужда да регистрират своето присъствие. Да кажат "ето, аз съм тук", така че, ако някой - било то от твърдия електорат или колебаещите, се реши да се разходи до урните, да е сигурен, че са в играта. Това май е и основополагащото послание в наше време. Нещо като да сложиш продукта на сергията. Едва тогава идва и второто - мотивиращото, което отговаря на въпроса: "Защо да гласувам за теб?" Платформи отдавна никой не чете (освен тези, дето ги коригират, и Коритаров, може би).

За да достигнат тези послания до хората, трябват ефективни комуникационни канали. Извън модерните медии всеки се нуждае от директната връзка. Избиран и избиратели да дишат заедно един и същ въздух. Директният маркетинг върши работа, но не и у нас. В България още никой не обикаля от врата на врата, защото манталитетът ни е опасен. Един вид - ако не изпиеш с всеки по една ракия, може да ти излезе лошо име. Тежка работа.

Единственото, което остава, са митингите - малките и големите.



Азисизъм



Странно е, че противниците на БСП така яростно скочиха срещу участието на поп-фолк идола Азис. Странно е, защото е контрапродуктивно. Ако един политик иска голям митинг, ще се нуждае от азисиране на политиката. Нещо като по-възвишен вариант на циганските кебапчета. Голям концерт, известни личности, много фойерверки. Колкото по-силни са уредбите, колкото по-известни са личностите, толкова по-голяма е вероятността да дойдат хиляди хора и да чуят - "ето ме, ще участвам в изборите". Нека пробват - нека има концерт на Азис и БСП срещу концерт на Богдана Карадочева и Стефан Димитров и ДСБ, но не в София, а в Пазарджик например. Да залагаме ли къде ще отиде публиката?

Участието на известни хора в предизборни концерти си е добър бизнес. Азис не знае нищо за политиката, но което е по-важното - няма и да го прикрива, ако Бареков го разпитва. Той винаги ще се интересува повече от своята реализация, отколкото какво е дясно, какво е ляво. Неговият задник върши повече работа за концертите му, отколкото познанията по партийно строителство. Но това се отнася за всички певци. Актьори отдават лицата си под наем, певците вземат огромни хонорари за една кампания и това е част от бизнеса. Достатъчно е да се спомене, че между 100 и 300 хил. лв. инвестира една партия в подобни мероприятия, при това само за хонорари на певците.

В целия този бизнес има нещо много важно - ако ще инвестираш, вземай най-доброто. Азис в моментът е певецът, който може да събере един площад хора. Както казах в началото, фолкът е магия - за огромна част от българите това е дълбоко вплетено в тях. Точно поради тази причина, за да се чуят политическите послания, са нужни концерти. И аз не съм особено очарован от това положение, но явленията не бива да се отричат, а трябва да се менажират. На площада духовият оркестър винаги ще е по-добър от филхармонията. Дико Илиев ще е по-популярен от Панчо Владигеров, Ивана - от Белослава. Уви! Лично аз бих искал повече да се говори за платформи, защото това е в основата на контрола над политиката. Днес обаче политиката е шоу и където свършва тя, започва чалгата.



* Авторът категорично не слуша поп-фолк!