Още с американската конституция "свободата на съвестта" (т. е. изповеданието) е определена за атрибут на демокрацията. Затова с нея се свързват и "тестовете за демократичност" на едно общество.

Отминалите великденски празници и свързаните с тях събития за пореден път припомниха този болезнен въпрос - отношенията ни с друговереца и религиозната (не)толерантност, а оттук и за взаимните очаквания на обществото и държавата - от една страна, и църквата и вярващите - от друга. Темата кореспондираше както със статистиката за желаещите да се изучава вероучение в училищата, така и с искането на Ордена на Сребърната звезда да получи регистрация у нас въпреки ясно изразената му враждебност към християнството и принципите му.



Дискусия за сектите у нас няма



Има елементарно заклеймяване или непознаване на въпроса, или и двете.

Затова и въпросът със задължително изучаване на религии в училище ще роди най-вероятно академични недоносчета.

В мемоарите си "Моят живот с Муун" г-жа Нансук Хонг, бившата снаха на Преподобния, казваше: "...напоследък намирам определен цинизъм в понятието "организирана религия". Онези, които виждат опасността само в "сектите", пренебрегват колко недоловима е границата между утвърдените и крайните форми на религия. Та с какво наистина са по-различни хората, които вярват, че Сан Юн Муун е Месията, от онези, които вярват, че папата е непогрешим? И коя религия не твърди, че единствено тя знае верния път към Рая?"

Множество вярвания изискват въздържане от критическо мислене. А това означава, че и сектите, и утвърдените религии при определени обстоятелства могат да поставят едни и същи проблеми. Малцина днес знаят, че през 785 г. на събора в Падерборн католическата църква не само осъдила, но и анатемосала хората, които изгаряли вещиците. (Постановлението е потвърдено от Карл Велики, а по-късно и от нов църковен събор през 900 г.). Но това не е попречило на същата тази църква през ХIII век



да благослови Инквизицията,



а през ХV век да извърши "лова на вещици" - една от най-срамните страници в историята на Европа. Коранът осъжда принудителната ислямизация на евреи и християни, които счита за "хора на писанието", т. е. познали (макар и) част от истината, за разлика от неверниците политеисти (които нарича "неверници" - гяури, кафири и др. и осъжда на меч).

Но потурчванията и геноцидът са факт!

Следователно иска се нечия воля, все едно дали е мотивирана от политически или икономически интереси, за да се прояви разрушителният потенциал на всяка една религия, дори и привидно най-толерантната.

Понеже няма истинска дискусия за сектите, трябва да помним, че проблемът не е в това, дали една общност се определя като секта, защото всички големи религии са започнали пътя си след отделяне от друга, по-стара и утвърдена; не е и в това, дали се определят като опозиция на официалната църква. Проблемът е в отношението към собственото паство, а оттук и към намиращите се извън него. Бахаите например са определяни като секта както от исляма, така и от християните, но са разпространена общност и имат морал, който не отстъпва на по-големите официално признати религии.

В последните години на Запад



се утвърди терминът "разрушителна секта"



или "разрушителен култ" като нарицатено за мистичните общности, които примамват и експлоатират членовете си. Известният "депрограматор" Рики Рос предлага следния "тест" за такива случаи:

"1. Има ли фигура с абсолютна власт, която не е отговорна пред никого?

2. Членовете длъжни ли са да се подчиняват безусловно на заповедите на водача?

3. Външната информация само през водача ли постъпва?

4. Насажда ли се нагласа "ние срещу тях"?

5. Дали напусналите култа се заклеймяват или преследват?

6. Дали начинът, по който водачът интерпретира Библията (или друга Свещена книга), води в крайна сметка до неговото възвеличаване, власт и контрол над останалите?"

Всъщност разликата между утвърдени и нови религии не е в това, как се наричат, а че необсебващите, толерантните поощряват хората



да стигнат до вярата по своя собствена воля -



без прозелитизъм, мошенически акции за вербуване, икономическа експлоатация и насилствена изолация от света.

Но така трябва да е и с всеки човек, който търси пътя към Бога, а не към възвеличаване на собствените си лидери.