В историята съдбата на Тракия винаги е оставала в сянката на Македония, макар че е не по-малко трагична и злощастна. Този район е бил обект на дългогодишни спорове, претенции, войни, изселвания, понякога дори откровен геноцид. В резултат от всичко това в момента територията на Тракия е разделена между три държави. Най-голямата част е в България. Беломорска Тракия е в Гърция, а Одринска - в Турция. Тези две части са по-малки като територия, но пък имат излаз на Бяло море.

Тракия е една територия, която винаги е имала общо минало и култура, а и съдбата на хората е била една и съща. Това обяснява председателят на Съюза на тракийските дружества в България Костадин Карамитрев. Още през 1998 г. в съюза решили, че на това разделение, което обрича и трите части на Тракия на забавено развитие, трябва да се сложи край. Тогава издигнахме лозунга "Тракия без граници", разказа Карамитрев. През 2004-2005 г. от съюза възложили на националния център за териториално развитие да разработи проект, чрез който този лозунг да стане реалност.

През 2006 г. проектът за еврорегион Тракия бил обсъден на международна конференция в Стара Загора. "В нея участваха 350 представители на България, Турция и Гърция - общини, кметове, политици, учени", изтъква Карамитрев. "Наш общ интерес е



да променим имиджа на Балканите



като нестабилни, неатрактивни, като своебразен европейски барутен погреб" - това пък се казвало в словото на президента Георги Първанов, изнесено на конференцията. Наскоро държавният глава отново потвърди, че подкрепя идеята за еврорегион Тракия.

"На тази конференция бяха направени много конкретни предложения, които се взеха предвид и вече има готов проект, в който те са отразени", обясни Карамитрев. С този проект бил запознат тогавашният посланик на ЕС в София Димитрис Куркулас. Той приветствал идеята и споделил, че бъдещето на ЕС не е в развитието на отделните държави, а на регионите.

Едно от първите неща, които биха могли да се реализират, е създаването на мини КПП-та, през които да минават безпрепятствено хора, леки коли и автобуси и на които ще има само по един граничар. Според проекта на тракийските дружества тези КПП-та ще са три. Първото е между Ивайловград и Копринос. То би могло да стане още догодина, тъй като за него има политическа спогодба, а разстоянието между двата града е само 10 км, смята Карамитрев. Другите две трябва да са между Крумовград и Комутини и близо до Златоград. За тях все още няма политическа спогодба. "На 28 февруари президентът пое ангажимент да посетим заедно с министъра на регионалното развитие Ивайловград, Крумовград и Златоград, за да обсъдим изграждането на инфраструктурата от българска страна", каза Карамитрев.

В момента с Гърция имаме три големи КПП-та, от които две са на територията на Тракия - Капитан Петко войвода (Свиленград - Александруполис) и Гоце Делчев - Драма. Строят се още две - Маказа (Кърджали-Гюмюрджина) и Рудозем - Ксанти. Те отдавна трябваше да бъдат завършени. Изоставането не е в българската страна, тъй като нашата инфраструктура до границата е почти готова. Очакванията са



новите КПП-та да са готови до 2010 г.



Южните ни съседи обаче никога не са били особено експедитивни в подобряването на инфраструктурата по границата с България. За откриването на пътя Гоце Делчев - Драма и граничния пункт Илинден - Ексохи на тях им трябваха 10 години.

Подобряването на инфраструктурата като цяло е сред приоритетите на проекта за еврорегиона. В него се изтъква, че през Тракия минават трансевропейската ос Е 10 (автомагистрала Егнатия) и трансевропейските транспортни коридори 9 (Хелзинки - Александруполис) и 6 (Дрезден - Истанбул). Предвижда се изграждането на жп линии между Паранестион - Смолян и проучване за жп линия Бургас - Истанбул.

Според проекта за еврорегион Тракия трябва да се създадат промишлени обекти, да се развива селското стопанство. Сред най-важните идеи е да се възстанови традицията стадата на пасат лятно време в Родопите, а зимно време на Беломорието, смята Карамитрев. Проектът предвижда общи действия в областта на ветеринарното дело за предпазване от заразни болести и епидемии сред животните.

Според Карамитрев нефтопроводът Бургас - Александруполис, който минава изцяло през тракийска територия, ще изиграе положителна роля за развитието на региона и е в интерес на България. Еврорегион Тракия предвижда създаването на съвместни нефтопреработващи предприятия в района на нефтопровода. Тракийските дружества предлагат дори в бъдеще да се изгради



плавателен канал между Бургас и Александруполис,



тъй като това са само 280 км. Вече има дори идея откъде да мине трасето.

Сред конкретните идеи за развитие на региона е изграждането на язовири по реките Арда, Места, Марица, чрез които ще се развият напояването, водоснабдяването и добивът на електроенергия в цяла Тракия. Според проекта трябва да се разработи маркетингова стратегия, която да популяризира уникалните природни дадености на региона. Предвижда се създаването на търговско-промишлена палата на Тракия. В проекта се предвижда чрез регулярни контакти между предприемачи, регионални камари, бизнес асоциации, фирми и др. да се стимулира пазарът на труда.

Тракийските дружества дори са подготвили и проект за устав на еврорегион Тракия. Според него еврорегионът се учредява от тракийските териториални общности и обществени организации в трите държави. Основният орган за управление е съветът на председателите, в който влизат шефовете на организациите учредители. Съветът ще избира генерален секретар на ротационен принцип за всяка държава с мандат от една година. Предвижда се възможност за годишна членска вноска за всяка организация, решението за която обаче трябва да бъде взето единодушно.

Проектът за еврорегион Тракия вече е достояние на Европарламента чрез евродепутата Евгений Кирилов, който е първи зам.-председател на Комисията по регионално развитие на ЕП. Тази комисия е основният фактор, който определя еврофондовете.

Според Карамитрев



това, че Турция не е член на ЕС, не е пречка



проектът за Тракия без граници да се развива. Разработката не е за ден-два, някои от проектите ще се реализират след 30-40 години, а и проектите за трансгранично сътрудничество могат да се осъществят и без Турция да е член на ЕС, обяснява Карамитрев. Край Босфора подкрепяли много повече идеята за еврорегион Тракия, отколкото в Гърция.

"Много добре съм запознат с идеята за еврорегион Тракия и мисля, че тракийските дружества вършат изключително полезна работа в това отношение" - това коментира пред "Сега" вицепремиерът и външен министър Ивайло Калфин. "МВнР е готово да подкрепи всички усилия", каза Калфин. Той изтъкна, че ако идеята не се реализира, проблемът няма да е в България. "Някои неща се постигат с повечко усилия, което не означава, че не трябва да се работи по тях" - така дипломатично Калфин отговори на въпрос дали е оптимист за реализирането на идеята. Той заяви, че трансграничното сътрудничество с Гърция е сред приоритетните въпроси и се работи много усилено. Най-късно до следващата година инфраструктурата за КПП-ата от наша страна ще е изградена, заяви Калфин.

Трудно е човек да бъде голям оптимист за реализирането на подобни идеи тук, на Балканите, където взаимното недоверие все още съществува и често прераства в откровена омраза. Така или иначе обаче идеята за Тракия без граници е напълно в съзвучие с принципите на ЕС. Това е сериозен коз, който ние трябва да използваме.