Няма спор - предстоящите на 20 май избори за евродепутати са уникално събитие в българския политически живот. За пръв път провеждаме европейски избори, за пръв път изборният праг е друг, районирането на страната е друго, за пръв път партиите ще усетят на гърба си убийствено ниския интерес на електората към вота - очертава се до урните да отидат 25 на сто от имащите право на глас.

Изборите са уникални и по друга причина - това са първите избори, в които партиите предлагат листи, пълни с непознати лица. При всеки национален вот досега политическите сили резервираха приоритетно челните позиции на листите за партийния актив, а в



периферията на избираемите места



вкарваха някой младеж, някой представител на етническа група или непознат коалиционен партньор - за цвят. Всичко това водеше до скучна повтаряемост на съставите на националния или на местните парламенти, а оттам и до липса на идеи в тях, до разочарование в електората и в крайна сметка до повсеместната апатия към всичко, което намирисва на политика. За всичките тези години като че ли имаше само две интересни изключения, които по-скоро потвърдиха описаното правило. През 2001 г. идването на царя и неговото НДСВ коренно промениха съотношението във властта между "старите муцуни" и "новите лица". 2 години по-късно - на местните избори през 2003 г., се появиха един куп провинциални сдружения, които под лозунга "граждански" и с активната помощ на бизнеса, вкараха в местните общини много новоизгряващи политически звезди. Имаше и парадоксални опити за лансиране на "нови" лица - като този от миналата година, когато за такова бе обявен бившият председател на КС Неделчо Беронов.

От една страна, тези процеси доведоха до разчупване на двуполюсния политически модел и край на острото противопоставяне по линията дясно-ляво, но от друга - "новото" в политиката бързо се превърна в устойчиво състояние на политическото представителство. Вече никой не схваща Бойко Борисов и Волен Сидеров като субекти, които са външни за политиката, защото те самите се опитват да се позиционират ясно по скалата на политическото пространство. Те загубиха статута си на "нови лица".

Изкуствено или не, с предложените кандидатски листи за евродепутати старите партии като че ли се опитват



да симулират обновителен процес



Социалистите например изпращат към Европа хора от втората и третата партийна редица. Класически пример за това са първите двама в червената листа - секретарят на ВС на БСП Кристиан Вигенин и шефът на пресцентъра Илияна Йотова. Познати лица, но в никакъв случай хора, които вземат решения в партията. Успоредно с двама стари "червени лъва" като Атанас Папаризов и Евгени Кирилов място в Европарламента ще намерят по-неизвестната червена депутатка Маруся Любчева и председателят на организацията на евреите "Шалом" - Емил Кало.

ДПС подходи по идентичен начин - замеси в едно тесто сравнително познатите "звезди" Филиз Хюсменова и Метин Казак с управителката на консултантска фирма Мариела Баева и професора от Минно-геоложкия университет Владко Панайотов, за които и до ден днешен не се разбра кога са прогледнали за либералните идеи.

Това са първите избори за ГЕРБ и съвсем не е странно, че само един от първите петима в листата има опит в подобна надпревара - това е бившият зам.-председател на СДС Николай Младенов. Останалите, които имат шанс да бъдат избрани - експредседателят на окръжния съд във Варна Душана Здравкова, енергетикът Владимир Урчев, специалистката по публични комуникации Петя Ставрова и социоложката Румяна Желева, досега са били



толкова далеч от политиката, колкото Страсбург от Стралджа



Единственият лидер на листа, който е разпознаваем на сто процента, е бившият президент Петър Стоянов. За Димитър Стоянов от "Атака" бихме поспорили.

За съжаление цялото това разнообразие на биографии в листите едва ли говори за трайно желание за вливане на нова кръв в болната ни политическа система. Избраните ще танцуват в Европа само 2 лета. Реално те няма да могат да определят каквато и да е политика - нито в България, нито в Европа. На практика тези хора ще трябва да се дистанцират от политическия живот в страната. При тези факти партиите спокойно могат да си позволят да развеят знамето на промяната, като в същото време командироват в Европа по-неизвестни лица.



Политическият елит в страната не желае да се променя,



а причините за това са отдавна известни и дълго време ще бъдат валидни. Облагите от властта, от допира с голямата политика са толкова много, че трябва да си луд, за да допуснеш промяна. Втората причина за липсата на текучество в политиката винаги е била една и съща - младите не желаят да се занимават с тази мръсна работа, свестните напуснаха страна овреме, а подрастващите кариеристи са все по-малко.

Практиката през последните години показа, че идейни алтернативи може би има, но хората, които могат да ги осъществят, са все едни и същи. Къде беше Бойко Борисов, преди да си направи ГЕРБ? Къде беше Волен, преди да оглави "Атака"? Ясно къде бяха - бяха в същата система. Единият кръжеше първо около БСП и царя, другият летеше в орбитата на десните, а после се опита да кацне в НДСВ. Системата ги изхвърли, те се разсърдиха... И се промъкнаха в политиката със своя партия. Ако един ден се стигне до сериозна анархистка партия в страната, сигурно е, че пак заклет партиец ще я направи.

Но виж, за евроизборите може да се експериментира с новички личица. "Пращаме зад граница едни другари, които са заслужили, но досега не са били оценявани по достойнство" - сигурно това е била водещата идея при подреждането на евролистите.

Защото на кого в България му пука за това кой точно ще е евродепутат? Важни са само процентите. Те говорят много.