|
| Ивайло Дичев |
Лично аз не зная нищо повече от вас за това дали е имало, или е нямало баташко клане, темата е отвъд моята компетентност. Това, което обаче зная, е, че когато на един научен колоквиум се отговаря с решения на общински съвет, забрани и дори заплахи, трябва всички да реагираме. Българската история се превръща - за жалост трябва да кажа: отново - в един вид примитивна религия, където няма институции, а приятели и врагове, няма аргументи, а окайване на собственото страдание и омраза към враговете. В този процес елитите не само не просвещават народа си, а го насъскват срещу всички онези, които застрашават националния им монопол.
Съвсем пресен е паралелът с датските карикатури и операта на Моцарт, срещу които фанатизирани мюсюлмани трошаха, палеха и дори убиваха. Това ли ще е съвременна България - страна, в която заплашват със саморазправа един немски учен, задето изказва определена историческа теза? Представете си, че утре избухне една бомба в Свободния Берлински университет. Какво точно ще докаже тя - че баташко клане е имало? Че то е холокост? Или че в България живее един предмодерен етнос?
В науката има определени правила, господа - отидете на въпросната конференция, защитете тезите си, публикувайте ги в авторитетни списания. Именно така ще наложите своята позиция. Защото науката не е българска, истината на онова, което се е случило в Батак, по определение е еднакво важно за австралийския и за българския учен. Тези, които си доказваме тук, между нас, нямат научна стойност, най-много да увеличат тиража на медиите, които ги спрягат.
Ако пък съвсем сме се отказали от модерността, то трябва да се примирим, че с нас в бъдеще ще се занимава не историческата наука, а... етнографията.
|
| Батак днес |
по лесно на историка днес е бъдещето да предскаже, нежели миналата история, с творчески подход съчинена, да разкаже 
Не знам какво да им кажа на тях двамата. А и на другарката фрау Балева. 
O tempores o mores ! Или само - да ви ЕПМ 
