Визитка

Михаел Ернст Антон Гайер е роден на 13 август 1944 г. в Падерборн.

Завършва право и през 1973 г. е назначен в Министерството на външните работи на ФРГ. Работил е в Бразилия, Мозамбик, Буркина Фасо, Тунис, Италия. Преди да дойде в България през есента на 2006 г. изпълняваше 3-годишен посланически мандат в Южна Корея. Съпругата му е бразилка.





- Ваше превъзходителство, ще увеличи ли германското председателство натиска на ЕС над Либия за освобождаване на българските медици?

- Позицията на федералното правителство е много ясна и намира потвърждение в изявленията на канцлерката Ангела Меркел. Външният министър (Франк-Валтер Щайнмайер) подчерта, че чувства специален ангажимент за решаване на въпроса с българските медицински сестри в Либия. Той изрази разочарование от потвърждаването на смъртните присъди. Европейският съюз в лицето на председателстващата страна Германия натовари Европейската комисия да търси решение, като влезе в контакти с либийското правителство. От последната информация, получена в Германия в резултат на тази активна дейност между Комисията и либийското правителство, разбираме, че още дори по време на германското председателство българските медицински сестри ще могат да се завърнат в страната си.

- Нима това е възможно толкова скоро и как ще стане, след като вашето председателство приключва в края на юни?

- Разбира се, това завръщане ще бъде обвързано с определени условия, които в момента са предмет на преговори.

- България имаше добрия шанс да се присъедини към ЕС точно когато вашата страна стана председател на съюза. Чувствате ли повишена отговорност да я въведете в общото семейство и да й помогнете да се адаптира по-бързо към живота в него?

- Това наистина е така. Германия пое ангажимента да помогне на двете новоприети страни България и Румъния да могат по-бързо да се почувстват добре в своя нов дом. Още през декември 2006 г., когато г-жа Ангела Меркел не бе встъпила в пълномощията си на председател на ЕС, тя приветства най-сърдечно новите членки България и Румъния. Неслучайно външният министър на Германия посети двете страни в навечерието на Нова година и на 1 януари бе в България за участие в тържествата. Освен това на много от съветите на министрите - като селскостопанския, съвета по общи въпроси и други - България и Румъния бяха най-сърдечно приветствани от държавата председателка и от другите по-стари членки.

- Германия бе от последните държави, които ратифицираха присъединителния договор на България и Румъния. Ако това бе израз на повишена взискателност, как се проявява тя днес?

- Макар че Германия бе последната страна, ратифицирала договора, гласуването в Бундестага бе почти единодушно, а в Бундесрата имаше дори пълно единодушие, което също бе знак, че приемаме новите членки най-сърдечно. Не мисля, че дебатът за изпълнение на критериите бе насочен специално към България и Румъния, защото става дума за общоевропейска дискусия. Нейната цел бе да покаже доколко ЕС е в състояние да продължи да се разширява и как да стане това. Така че дискусията се отнасяше също до държави като Турция, Хърватия, евентуално Македония и други страни от Западните Балкани. Малшанс за България и Румъния бе, че трябваше да бъдат приети точно когато тази дискусия набираше скорост, но тя в никакъв случай не бе насочена специално към тях.

- Все пак Германия показа голяма взискателност по въпроса за критериите. Смятате ли, че механизмът за следприсъединителен контрол, създаден от ЕС специално за България и Румъния, работи добре?

- От многобройните си срещи с български партньори разбирам, че именно те приветстват и одобряват новите механизми, смятат ги за уместни, защото, от една страна, чрез тях вашето правителство непрекъснато бива приканвано и насочвано към по-ефикасна работа, а от друга страна, именно чрез тези механизми се следва посоката, към която всички се стремим. Естествено процесът не е никак лек, но той беше не по-лек и за всички предишни новоприети страни като Полша, Унгария, Чехия. Мога да кажа, че преобладаващата част от българските политици са "за" тези механизми.

- Настъпиха ли промените в България, очаквани от вашата страна, и какво може да се направи още до края на председателството на Германия?

- На практика, да. Почти всички експерти, които от няколко години наблюдават пътя на България, отчитат подобряване на положението - например в борбата срещу корупцията. По същия начин идват сигнали от представители на германската икономика, германските бизнесмени. Разбира се, има какво още да се желае. В този проблем може да се бръкне малко по-надълбоко. Не е достатъчно да бъде хванат с подкуп полицай на улицата или митничар, а е необходимо да има и по-значими фигури.

- Вашият колега, американският посланик Джон Байърли, се изрази преди три дни доста по-остро по този проблем и определи положението като тревожно. Смятате ли, че са необходими спешни мерки?

- В никакъв случай не сме тук в ролята на някакви проповедници, които да водят от тази позиция диалог с обществото в страната и с правителството. Освен това, в такива случаи нашата позиция е сдържана, защото също имаме своите проблеми. Не смятаме, че корупцията е явление, характерно специално за вашата страна. Достатъчно е да назовем само "Сименс". На трето място бих посочил, че немските инвестиции в страната ви са направени в сектори, където няма особени проблеми, що се отнася до корупцията. Други области хронично са засегнати от явлението корупция - преди всичко проектите в инфраструктурата, строителството на пътища и пр. Всички германски фирми и инвеститорите, които са представени в България, имат друг основен проблем - все по-трудно намират квалифицирани работници.

- Трудно ги намирате, защото са отишли другаде. Намаля ли тревогата от имигрантска вълна от България след влизането й в ЕС и ще паднат ли ограниченията за достъп до германския трудов пазар?

- Мисля, че по този въпрос има някакво недоразумение. През последните години България не е успявала да попълни квотите за набиране на различни видове работници, които Германия й предоставя. Дори и в момента в Германия отиват по-малко работници, отколкото тя е готова да приеме от вашата страна. Така че според мен нещата са точно обратни. Немските статистики никога не са посочвали наличието на проблем с имигрантска вълна от България. Доколкото България има ограничен достъп до германския трудов пазар, това се дължи само на едно политическо решение. Обсъждаше се дали вашата страна да бъде поставена в по-привилегировани условия в сравнение с Полша, Унгария и Чехия, т.е. другите страни от петото разширяване на ЕС, но се реши условията да бъдат еднакви за всички. Ограничението фактически не играе никаква роля за България. Всеки български работник или специалист, който има желание и съответните качества, може да получи достъп до нашия трудов пазар. Няма никакъв проблем за всеки българин да се обърне към нашата консулска служба и да получи разрешително за работа. Ограничението има само политически смисъл - да не се привилегирова една страна спрямо друга.

- Това означава ли, че сте имали проблем с други държави, заради които мярката е приложена и към нас?

- Очевидно, заради "полския водопроводчик".

- Съгласна ли е Германия да се изработи обща енергийна политика на ЕС, в която да се защити и ролята на ядрената енергетика?

- Федералното правителство на Германия заложи в своя коалиционен договор ангажимента да продължи в тази насока политиката на червено-зелената коалиция (на Герхард Шрьодер), т.е. да продължи процеса на отказ от ядрена енергетика в Германия. Но това е само едно национално решение. Що се касае до европейската политика, там нещата също са съвсем ясни - всяка страна членка има право да определи какви енергийни източници ще използва за своите нужди. На последната среща на върха на ЕС бе поставен въпросът доколко ядрената енергия може да се смята за възобновяем източник на бъдещето. Повечето страни от ЕС дадоха отрицателен отговор. Но французи, германци, шведи и българи са свободни сами да решат какво да правят.

- Каква е позицията на Германия за приемането на Турция в ЕС?

- Преди няколко дни премиерът на Турция Реджеп Ердоган бе в Хановер и бе приет много сърдечно от федералната канцлерка Ангела Меркел, която потвърди желанието на Германия да продължи да подкрепя процеса на присъединяване на Турция. Разбира се, тя обърна внимание, че критериите от Копенхаген трябва да бъдат стриктно спазени. От своя страна, г-н Ердоган смекчи тона си в сравнение с изказаните преди време от него забележки (към ЕС). Как ще приключат присъединителните преговори зависи само от процеса на реформи в Турция.

- Как бихте желали да се реши проблемът със статута на Косово?

- Позицията на федералното правителство е като позицията на българското правителство. Подкрепяме плана на (специалния пратеник на ООН Марти ) Ахтисаари, който не е най-добрият, но е единствено възможният. Оптимално решение няма. Сега изчакваме да видим как ще приключи мисията на Съвета за сигурност на ООН, която инспектира обстановката на място. Но Германия е съгласна (Косово) да има независимост при ограничен суверенитет.

- Има ли Германия ясна позиция за изход от конфликтите в Афганистан и Ирак?

- Нещата там са много различни. В Афганистан отдавна имаме активен ангажимент, докато в Ирак нямаме военно участие. Очакваме от немските войници в Афганистан не само да помогнат за стабилизиране на военното положение, но и постепенно да изведат афганистанците към самоуправление. В Ирак, образно казано, нямаме раздадени карти и не участваме в тази игра.