Ако човек се порови из обявите, ще се изненада колко е поскъпнала работната ръка у нас, особено в някои устремно развиващи се браншове като строителството и туризма. Камeриерките например се оказват много ценни кадри - хотели предлагат за тази работа по 300 лв. месечно, а в курорта "Елените" дават и 420 лв. заплата. Някой научен работник от БАН вероятно ще завиди, като прочете, че фирма търси да наеме стругар за 648 лв., а дърводелец мебелист може да си докарва по 600 лв.
Тези данни са от интернет сайта на Агенцията по заетостта. Сайтът разкрива, че има огромен брой вакантни работни места, като дори за кадри без квалификация месечното възнаграждение тръгва от 300-400 лв. нагоре. А по официални данни на Националния статистически институт средната работна заплата у нас още не е стигнала 400 лв.
Според Българската стопанска камара обаче истинската заплата е някъде около 500 лева. Министърът на труда Емилия Масларова също смята, че 40% от декларираните възнаграждения не са реални.
За никого не е тайна, че

хазната и бизнесът отдавна се надлъгват.

У нас сивата икономика по различни оценки е между 20 и 40%. Масова е практиката да се договорят минимални заплати на трудов договор, върху които да се плащат здравни и социални осигуровки, а остатъкът от възнаграждението (който понякога превъзхожда обявената заплата) се дава "на ръка" или по граждански договор, за да се пестят плащания към хазната и обществените фондове. Това не е чудно, защото дори след намалението през 2006 г. осигурителната тежест е цели 36.7% и остава воденичен камък на шията на предприемачи и мендижъри.
По данни на приходната агенция и НОИ около 328 000 души се осигуряват върху прескромни трудови доходи - около 94.86 лв. средно на калпак. Други 388 000 пък правят вноски върху средно 180 лв., което говори, че взимат заплати между 160-220 лв. От тези числа излиза, че в България има над 700 хиляди работещи бедни. И тази статистика май не отразява съвсем правдиво истинския релеф на доходите.
Перачи и миячи на съдове се цанят на морето за по 300 лв. месечно, а ресторант търси работник в кухня за 650 лв., показва прегледът на обявите. Малко тъжно, но за общ работник с основно образование се предлага колкото за лекар ординатор - 350 лв. месечно, а доста строителни фирми са готови да плащат на

"момчета за всичко" по 400-450 лв.

От сайта на агенцията за заетостта се вижда, че фурна издирва под дърво и камък помощник-месач на 450 лв. заплата. Ценни кадри са шивачите и работници на поточна линия за кроасани, ако се съди по предложените 550 лв. месечно. 500-600 лв. се оказват нормална цена за труда на готвачи. Заплата за програмист от 1000 лева няма да учуди никого, но същата заплата се предлага и на шофьор със собствен камион. 550 лв. за носач-товарач и 900 лева за елтехник също впечатляват.
Горните примери са топовни изстрели по мита за ужасно ниските трудови доходи на българите.
По данни на НСИ средната работна заплата в края на 2006 г. у нас е била доста ниска - 339 лв., но само в частния сектор. В държавните и общинските предприятия месечната заработка е била значително по-висока - 503 лв. От официалната статистика излиза, че държавните фирми са много по-щедри работодатели от частния бизнес. А в някои сектори разликите в заплащането изглеждат направо главозамайващи. В преработващата промишленост например средната годишна заплата е била 3789 лева в частния сектор и 6142 лева - в обществения!? Още по-широко е зинала ножицата в сферата "търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и битова техника". Там публичният сектор отчита 7385 лева годишна заработка по трудов договор, а частните фирми едва кретат с 3157 лева.
Очевидно такива разлики са невъзможни. Тогава

откъде идват големите разминавания?

От скътаните на сянка доходи, естествено. Публична тайна е, че истинското заплащане в частните фирми е много по-високо от декларираното.
Разбира се, НСИ не е виновен за резултатите. Експертите от статистиката само обработват и обобщават данните, които им подават, не проверяват верността им. Работа на приходната агенция и на инспекцията по труда е да ловят необявените доходи, нерегистрираните договори и спестените данъци и осигуровки. Отделен въпрос е как те успяват с тази задача.
Бизнесът бяга на сянка, когато го притискат високи данъци и осигуровки. Само че тръгне ли някой да хитрува и да спестява от дължимите плащания, засяга интересите не само на бюджета, НОИ и здравната каса и другите социални фондове, но и на онези фирми, които са съвестни и оцеляват без шмекерувания.
Ето елементарен пример. Един завод плаща по 500 лв. на човек с внесени до стотинка данъци и осигуровки, а негов конкурент дава по 800 лв., като осигурява работника само върху минималната заплата или въобще не го осигурява. Познайте към кой от двамата работодатели ще има наплив от работна ръка! Така изрядната фирма ще се окаже под натиск да "посивее" - да започне да крие данъци и осигуровки, за да качи заплатите. Ако продължи по честния начин, или ще загуби ценен персонал, примамен от конкуренцията, или ще трябва да вдигне заплатите, което може да направи стоката й прекалено скъпа и непродаваема.
Наскоро Божидар Данев, председател на БСК, изчисли, че ако допуснем, че една трета от доходите се крият и че всъщност заплатите в частния и в публичния сектор са близки, това означава, че около 3 млрд. лева от плащанията по трудови договори са сиви, сенчести пари, за които не се плащат данъци и осигуровки. Ако тези доходи излязат на светло, те ще създадат благотворен оборот в икономиката и допълнителни данъчни и осигурителни плащания от 2.5 млрд. лева. Ако тези пари се насочат към пенсионната система, пенсиите биха могли да скочат не с 8.5 или с 10, а с цели 65%. Същата сума би позволила намаляване на осигурителното бреме с 20 пункта - от 36.7 на 16.6%, без да се брои ефекта от изсветляването. Това би довело до нарастване на официалната средна заплата тази година от 396 на 536 лв., са изчислили експертите на БСК.

Но има ли начин тези пари да излязат на светло?

Рецептата е проста - ниски данъци и ниски осигуровки. През последните години България тръгна точно в тази посока и вече има реални резултати.
Помните ли как правителството се тревожеше, че намаляването на осигурителното бреме с цели 6 пункта през 2006 г. ще коства намаление на приходите от порядъка на 600 млн. лева? Всъщност постъпленията спаднаха само със 130 млн. лева.
Официалните данни за заплатите трябва да се четат не с едно, а с пет наум. Ясно е, че те са като умалително огледало за истинските суми. Но като база за сравнение във времето и за проследяване на тенденциите статистиката върши добра работа.
Какво се случи, след като осигуровките паднаха с 6 пункта? Според НСИ средната заплата в частния сектор още в средата на 2006 г. порасна с 12% в сравнение с година по-рано и достигна 309 лв. Това покачване на официалните заплати в частния сектор е доста по-скоростно на фона на предните 5 години, когато заплатите с мъка се качваха с по 5-8%.
В същото време данните на НСИ за първата половина на 2006 г. разкриха, че наетите в частния сектор са се увеличили едва с 36 хиляди (за сравнение предната година прирастът бе 136 000 души).
Следователно запазването на приходите след свалянето на ставките се дължи най-вече на излезли на светло доходи. Жестът на държавата окуражи работодателите да декларират по-голяма част от реалните разходи за труд. Ефектите от клъцването на осигурителната тежест, както и на понижаването на корпоративния данък показват, че това е правилната посока - по-ниските ставки водят до изсветляване на бизнеса.
Знае се, че играта на криеница с хазната коства пари и нерви на фирмите - те плащат подкупи на чиновници да си затварят очите, дават солени суми на опитни в лавирането счетоводители, "купуват" си фалшиви документи и треперят от разкриване. При достатъчно ниски осигуровки и данъци е логично да зарежат сложните финтове и да предпочетат нормалния път. Така и те ще си развиват спокойно бизнеса, и Орешарски ще е доволен от реколтата в хазната. И фирмите от сянката ще престанат да притискат белия бизнес.


годишна средна заплата, в левове

Бранш	Обществен сектор	Частен сектор
Строителство	4634	3483
Хотели и ресторанти	3799	2678
Търговия и др.	7385	3157
Преработваща промишленост	6142	3789
Здравеопазване и социални дейности	4900	2833
Финансово посредничество	13293	9771

Източник: НСИ