Това, което всички реалистично мислещи хора предвидиха, се случва: БТК е пред препродажба. Цената, която се очаква да вземат сегашните собственици, е 10 пъти по-голяма от това, което платиха преди три години. Днес няма да държим сметка на Тор Бьорголфсон и да му завиждаме за сделката, а на нашите държавници: съществуват ли и какво е тяхното качество? Тъй като критиките за БТК операцията се прехвърля изцяло на едни плещи, е хубаво още в началото да кажем: в тази сделка няма невинни партии (от тези, които са били на власт).

Преди време наивно приемах идеята, че най-важното за здравето на държавата е собствеността да премине в частни ръце. Няма значение дали цената на едно предприятие се равнява на нула или лев, важното е да има истински стопанин. Един вид "да вземат" бързо там, защото иначе мафията ще източи икономиката и в скоро време няма да има работни места за клетите българи. Идеята, че частният капитал се нуждае от подкрепа, за да започне да изгражда новата икономика на България, звучеше логично. Един зам.-министър навремето казваше, че е по-важно нещото да работи, отколкото каква е цената за продажбата му. Нещо подобно на тезата на Стефан Софиянски за "Халите" - "Ама те нали работят". Естествено, че работят. Щяха да работят, и ако бяха продадени и за значително повече пари.



Добрите намерения



Цялата философия на раздържавяването лежи върху простата истина, че за да се превърне едно предприятия в конкурентно, трябват инвестиции (с които разполагат инвеститори), трябва и добър мениджмънт (какъвто държавата трудно може да осигури) и, разбира се, не на последно място: на самата държава са нужни пари, които получава от приватизацията, за да може да напълни хазната и да управлява стопанството чрез бюджета.

През годините бяхме свидетели на много добре обосновани стратегии за приватизация на различни дружества. Има дори цялостна философия за раздържавяването на структуроопределящите гиганти в икономиката. С ударни темпове това се случи - почти не останаха парчета от баницата. Почти (за ДПС ще си говорим друг път). Резултатите обаче са потискащи. Не че продадените предприятия не работят - повечето си вървят с пълна сила - металургични комбинати, фармацевтични, химически заводи. Хазната обаче така и не се напълни с очакваните в началото на прехода пари. Да, имаме работеща пазарна икономика, но мускулите й са слаби - банките са чужди, гигантите са чужди, дори доматите вече са чужди. Те обаче ще отслабнат още, тъй като стратегически икономиката не бе преструктурирана така, че да бъде обърната към очертаващите се предизвикателства пред държавата, или да ги наречем кризи. Може би поради неопитност (което е по-малко вероятно), може би поради бездарие политиците ни така и не можаха да защитят интересите на държавата, сиреч на нас. Сега говорим предимно за БТК, но всъщност моделът, който наблюдаваме тук, важи почти за цялата история на раздържавяването.



"Добрите" практики



Основното обяснение, което сме получавали за продажбата на БТК, почива върху основополагащата икономическа максима, че едно нещо струва толкова, колкото е готова отсрещната страна да плати. Така погледнато, предложението, което държавата получи от купувача "Вива венчърс", наистина беше най-доброто. С ръка на сърцето трябва да си признаем, че БТК в онзи конкретен момент (преди три години) наистина е струвала около 230 млн. плюс дребни. Как днес обаче същото предприятие струва близо 10 пъти повече?

Знаете ли какво е това? Не става дума за пари, а за оценка - тази на държавниците ни. Наистина едно нещо струва точно толкова, колкото дават за него, нито стотинка по-малко или повече, и точно затова трябва да го продаваш във вариант и време, когато то ще струва повече. Очевидно е, че след като само за три години едно предприятие може да си вдигне цената неколкократно, то дори към онзи миг тази цена е била прогнозируема, т.е. постижима. Раздържавяването не е самоцелно, то трябва да има стратегия - дългосрочна, краткосрочна. В начина, по който се управлява този процес, може да се види (нека го кажа по този начин) акълът на държавниците.

Дълбоко се съмнявам, че имаме глупави политици, но и дълбоко се съмнявам в искреността на намеренията им. Практиката на близо две десетилетия преход показва, че цялата битка между партиите (не идеологиите) е битка за управление, но не на държавата, а на държавното имане, което може да бъде претакано през джобовете на управляващите. Практиката показва, че когато има някакво апетитно парче на масата, то бива докарвано почти до клинична смърт, за да се създаде истерия за спасяването му. И следва познатата схема: пласират го за стотинки, а новите му собственици се оказват прекупвачи, които го препродават скъпо.



"Добрият" провал



После идва ред на следващото правителство. То, разбира се, се захваща с разследване на случая, за да може паралелно да направи същия фокус, по същия начин и със същия резултат. Новината от края на миналата седмица за евентуалната цена на БТК само доказва, че държавата е сиротна откъм държавни мъже. Ако опредметим загубата от продажбата на телекома, можем да начертаем следната картина. В края на ХХ век правителството прави прогноза за евентуалните трудности на държавата след 10 години. Основният проблем очевидно е потенциалната енергийна криза във връзка със затварянето на малките енергоблокове в Козлодуй. Инвестира целия си творчески, мениджърски и властови потенциал и стабилизира БТК до нивото, което е в момента (сиреч немного работа, ако съдим по направеното от Тор). И го продава вместо за 230 млн. и дребни за милиард-два. Тези пари предварително е ясно, че ще бъдат инвестирани в изграждане на хилядник на територията на АЕЦ-а и в деня на затварянето на мъниците тръгва седмият реактор и всички се смеем доволни. Това, разбира се, е схематично съждение, но такава е матрицата, по която работят големите държавници.

На всички ни е ясно защо у нас това не се получава. Както и по-горе споменах, раздържавяването минава през джобовете на тези, които са държавата към съответния момент. Неслучайно повечето ни министри изненадващо получават в наследство каруца керемиди, която заменят за няколко декара в Бояна, неслучайно ходят с ръчно шити костюми, неслучайно децата им "се пръскат" от таланти и учат в най-престижни университети по света. Тъжната истина е, че при това схващане за ролята на държавните мъже в управлението те не се различават с нищо от ВИС и СИК. И трябва да бъдат наритани от постовете си.