|
| Румяна Бъчварова |
- Г-жо Бъчварова, какво показват данните от последното ви проучване, интересуват ли се въобще хората от предстоящите европейски избори?
- По принцип предстоящите европейски избори са ново явление.Те изглеждат доста безинтересни за обществото и всички избиратели като че ли са дезориентирани. Затова тези, които към момента заявяват готовност да гласуват, са хората, които са лоялни към политическите си партии и за оставащите три седмици до вота едва ли ще могат да се преориентират и да направят друг избор. Може би при следващо гласуване за евродепутати ще можем по-вярно да обясним картината.
- Очакваше се по време на кампанията да се задълбочи дебатът по важни европейски теми - бъдещата европейска конституция, разширяването на ЕС и т. н. Към момента регистрирате ли интерес към тези теми?
- Интересът не може да бъде провокиран, ако те не бъдат поставени. Тези теми трябва да бъдат зададени и от партиите, и от управляващите, които в момента абсолютно мълчат. Изследванията за Евробарометър, правени за България в предишни години, показват, че българите в много висока степен одобряват всякакви европейски идеи. Тази подкрепа е ентусиазирана, но много слабо информирана. И затова голямата задача е дадем информация на обществото, ако искаме да се формира компетентно мнение. Това, което в момента се заявява, изглежда доста формално. Съществува реална опасност хората да гласуват за нещо, което не познават. Възможно е да се окаже, съвсем хипотетично, че са вкарали в Европарламента депутати, които утре могат да гласуват за отпадането на субсидиите за селско стопанство, което пряко ще ги ощети. Това е само един от възможните примери за неинформиран вот. Вотът изглежда формален и няма залог в него, тъй като сам по себе си той не носи преки ползи за избирателите.
- Защо партиите се опитват да привлекат избиратели не с политически аргументи, а с евтини пиар трикове като включването на чалга певци в кампанията? Какъв е интересът им да заменят същинския дебат с атрактивни сурогати?
- Интересът да не се провокира такъв дебат е да няма електорални размествания. Колкото по-малко говорим за същината на тия избори, толкова по-вероятно е резултатите от тях да възпроизведат статуквото. Това устройва както първите 3-4 партии и коалиции, така и останалите, които имат ниска подкрепа, защото ниската избирателна активност им дава по-големи шансове да прескочат електоралната бариера.
- Смятате ли, че "гащите" на Азис ще успеят да мобилизират поразколебания твърд електорат на левицата?
- Това може да стане само ако 99% от тези избиратели харесват чалгата. Предполагам, че това решение е взето, за да бъдат провокирани хората да излязат, да се съберат на едно място и там вече да се отправят някакви послания. Дотук идеята има някакво основание. Оттук нататък обаче изникват големите въпросителни. Защото обикновено тези концерти, освен че събират хора, правят по-устойчиви асоциациите между единия феномен (партията) и другия -артиста (Азис). И на това ниво е големият провал на БСП. Защото партията трайно се свързва с образа на Азис - човек, който демонстрира пред всички по телевизията, че може много добре да играе, без да преиграва, и с лекота да влиза от една в друга същност, търсейки себе си. Тази аналогия, наложена към БСП, прави изключително лоша услуга на партията. Цялата неопределеност на една личност като Азис, което в атрактивен план е много печеливша стратегия, е ужасно вредна за една политическа партия и това е грешката на този подход. Допълнена от факта, че БСП за пореден път се явява на избори с различно име. Това показва същото, което показва и Азис: "Аз не знам всъщност кой съм и как искам да ме възприемат хората - дали като партия на европейските социалисти, или като БСП." Този отказ от идентичност е похват, който не носи позитиви.
На друго ниво прибягването до чалгата показва отказ да се мотивират избирателите с политически средства. То е печално признание, че политиката не може да привлече хора. В тези 30 дни, в които обществото можеше да бъде променено в общоинформационен и културен план, ние всъщност се връщаме към официалния отказ от политиката. И от това партиите много губят, защото на практика те се отказват от претенцията си да бъдат лидери в обществото и делегират тези функции на друг. Това явление ще даде плодове по-късно.
- Спомням си едно изявление на Доган преди време, че не е длъжен да ограмотява хората за усвояването на еврофондовете. Може би и в тази кампания политиците ни изхождат от презумпцията, че не са длъжни да информират обществото по важните европейски въпроси, а всеки трябва да се образова сам.
- Това в тактически план сигурно е вярно. Но няма национална стратегия, която да компенсира дефицитите. Коя е нашата стратегическа цел като нация и кой трябва да я постави? Кой е националният лидер? Ние искаме ли да знаем повече за Европа, защото вече сме европейци, или искаме, понеже сме европейци, да си правим, каквото знаем. Къде може да бъде открита тази сила в обществото, която да ни промени и да ни накара да се чувстваме по друг начин, за да можем да създадем по-добри условия за живот в страната? Или искаме само да потребяваме? Някой трябва да зададе тези въпроси на обществото - поне като теми за размисъл.
- Да се върнем към цифрите. Последните ви проучвания показват, че ГЕРБ буквално диша във врата на БСП - с два пункта по-малко. Не е ли преувеличено влиянието на новопоявилата се формация?
- Прогнозите в момента са много несигурни. Защото буквалното четене на резултати от проучване крие рискове да не можем да прогнозираме реалната картина. В последните месеци ГЕРБ наистина набира голяма скорост и става много популярна алтернатива на управляващите. ГЕРБ успя да генерира подкрепа, която я прави не само втора сила, но й дава възможност дори да задмине БСП по влияние. Но това е само хипотеза. Шансовете на БСП за предстоящия вот са в това, че нейните избиратели са проверени на предишни избори. Има високо ниво на мобилизация сред твърдото ядро. Същото е положението при ДПС. Много силна мобилизация се наблюдава и при ДСБ. Всички останали политически партии не са сигурни доколко хората, които заявяват, че ги подкрепят, ще отидат действително до урните. При ниска избирателна активност и малки разлики позициите могат да се разменят. ГЕРБ е конгломерат от разочаровани привърженици на различни партии. Те се ориентират към партията, тъй като е още неоформена политически алтернатива. Не слагат резки граници между себе си и останалите, което им позволява да събират привърженици на различни политически партии. Голяма част от тези хора не са гласували на последните избори, но имат мнение. Остава една голяма въпросителна - дали тези почти равни проценти на БСП и ГЕРБ ще се повторят на изборите. Във всеки случай привържениците на ГЕРБ са готови да отидат и да гласуват за първи път за новата си политическа формация, за да я утвърдят. И при голяма мобилизация е възможно дари да атакуват първата позиция. Все още няма кампания, за да кажем, че има динамика. Може би това ще стане в последните дни преди изборите.
- Четвъртата позиция, която давате за ДПС, не е ли известно подценяване?
- Прав е Ахмед Доган, като казва, че резултатът на ДПС може да бъде прогнозиран, но не и изчислен с проучвания, защото техният вот е организиран и не се влияе от кампанията. Стандартните проучвания или леко подценяват, или леко надценяват този вот. Но в момента ние регистрираме около 300 хил. избиратели. Много трудно могат да се хванат тези гласове, които ще бъдат мотивирани по някакъв начин в ромските региони например. Друг интересен момент е доколко българските участници в листата могат да мотивират българските гласоподаватели за тази партия. По-вероятно е това да не стане. Включването им в листата е по-скоро знак, адресиран навън, отколкото навътре.
- Как си обяснявате върховата мобилизация в НДСВ, която качи влиянието й с няколко пункта?
- Не бих казала, че е чак върхова. Но партията проявява някакви признаци на електорално присъствие. Трябва да се отбележи, че основната част от симпатизантите на ГЕРБ са бивши поддръжници на НДСВ. Малка част са останали верни на първоначалния си избор.Една шумна кампания повишава познатостта, тоест припомня ни, че има и такава партия, защото в последната година и половина почти забравихме, че я има. Вярно, че има много активни министри от НДСВ, но това не е достатъчно. НДСВ обаче има опит в организирането на избори. Партията може да спечели чисто ситуативно, тоест, ако СДС и ДСБ постигнат много ниска подкрепа, гласовете, които ще се преразпределят, могат да отидат при НДСВ, в случай че те имат малко по-висок резултат. Но към този момент имат шансове за един евродепутат.
- Можете ли да се ангажирате с конкретен брой мандати за отделните партии?
- Вероятно около 10 места ще имат ГЕРБ и БСП, ДПС - 3, Атака - 2, НДСВ, ДСБ и СДС имат шансове за по един мандат, но несигурни засега. Сините губят от това, че всеки глас в тяхна подкрепа е глас срещу лидерската позиция на Петър Стоянов в партията. Това е голямо изпитание за избирателите им. Но макар и скучни, тези избори си остават изпитание за всички участници в тях.
твърдения (в реклама всичко може! 
), но все пак да не бъда съвсем голословен:
СИДЕРОВ: Патриоти, а не предатели в европа
