В Турция замириса на военен преврат. Ароматът на танково гориво и войнишки ботуши се усети от неотдавнашната декларация на Генералния щаб на турските въоръжени сили във връзка с кандидатурата на външния министър Абдула Гюл за президент на страната. Армията като защитник на светския начин на управление няма да се поколебае да си каже думата, предупредиха турските генерали. Изявлението им дойде след вота за президент в парламента на 27 април, при който кандидатът на подозираната в ислямистки симпатии Партия на справедливостта и развитието Гюл не успя да събере необходимото мнозинство от две трети, за да седне в креслото на досегашния държавен глава Ахмед Сезер, чиито мандат изтече на 16 май. Светският ред се сблъсква с най-сериозната заплаха от 1923 г. насам, алармира по-рано самият Сезер. В реч пред командния състав на военните училища той изтъкна, че



политическият ислям открито заплашва



наследството на Кемал Ататюрк, визирайки премиера Реджеп Ердоган. Сочен от всички като най-вероятен кандидат за наследник на Сезер, той в последния миг лансира минаващия за по-умерен МВнР шеф с надеждата, че ще умилостиви генералите. Това не стана и Гюл оттегли кандидатурата си, след като повторният опит за избирането му на 6 май се провали.

Гюл отрича да е ислямист, но жена му Хайруниса носи забрадка, смятана за символ на привързаност към ислямските догми. Тя не е единствената нежна половинка на политик от управляващата партия, която покрива главата си - правят го жените на парламентарния шеф Бюлент Арънч и на главния преговарящ с ЕС Али Бабаджан, а пък забрадката на премиерската съпруга я правеше нежелана на приемите, давани от Сезер и бившия шеф на Генщаба Хилми Йозкьок.

Турските военни имат голямо влияние в политическия живот на страната още от кемалистката епоха и то нарасна през последните 50 години. Те извършиха четири преврата, като сефтето беше през май 1960 г. Създаденият още тогава от генералите Съвет за национална сигурност, чиято роля нарасна в съответствие с конституцията от 1982 г., стана една от най-важните държавни институции. В съвета, председателстван от президента, участват премиерът, началникът на Генщаба, командващите сухопътните сили, авиацията, флота, жандармерията. Именно критичният меморандум на Съвета за национална сигурност от март 1971 г., отправен към тогавашния премиер Сюлейман Демирел, го принуди да подаде оставка и докара на власт т нар. безпартиен кабинет на Нихат Ерим. За трети път през миналия век турската армия пое държавното кормило преди 27 години.



Ситуацията през 1980 г. приличаше на сегашната



И тогава на 16 април изтече мандатът на президента - адмиралът от резерва Фахри Корутюрк. Пет месеца парламентът не успя да избере негов наследник и функциите му изпълняваше председателят на сената Ихсан Чаглаянгил. На военните явно им писна от безвластието, а икономическата криза и кървавите атентати на леви и десни екстремисти ги принудиха да поемат юздите на властта на 12 септември с. г. Държавен глава стана шефът на Генщаба Кенан Еврен, а премиерският пост пое пенсионираният набързо адмирал Бюлент Улусу. В републиканска Турция от досегашните й десет президенти шестима са носили униформи с лъскавите генералски пагони.

Стремежът на Анкара към ЕС принуди военните да се съгласят с формално намаляване на властовите им позиции и включването в Съвета за национална сигурност на повече цивилни - членове на турското правителство. На практика обаче тежестта на военните в сферата на политиката се запазва, те контролират 17% от турската икономика и могат да влияят върху ситуацията в страната, когато сметнат за необходимо. Крилатата фраза от 1992 г. на началника на Генщаба по това време генерал Доган Гюреш, че Турция е държава на военните, винаги ще бъде актуална. През 1997 г. те я доказаха по категоричен начин в премерването на силите с правителството, оглавявано от лидера на фундаменталистката Партия на благоденствието Неджметин Ербакан. Наричан от последователите си Ходжата,



той влезе в конфликт с армията,



която го предупреди, че мястото на религията е в джамиите. Напрежението ескалира и едва не се стигна до престрелка между войници и охраната на Ербакан, която не беше допусната с него на военен парад заради забранени от армейския устав бради. Притиснат от генералите, Ходжата си подаде оставката, а година по-късно неговата формация, чиято издънка е Партията на справедливостта и развитието, беше забранена.

Въпреки че шефът на Генщаба се назначава от президента и е подчинен на премиера, той е фактическият главнокомандващ на въоръжените сили. Генерал Яшар Бююканът, който е №1 във военната йерархия от 30 август миналата година, е с властови ресурс, съизмерим с този на премиера Реджеп Ердоган. Такъв ще има и шефът на сухопътните сили генерал Илкер Башбуг, който ще поеме армейското кормило от Бююканът след края на мандата му.

Настоящият шеф на Генщаба има зъб на кабинета на Ердоган заради конфликт, избухнал една година след като пое командването на пехотните части на армията от генерал Алман. През 2005 г. близък до управляващата партия прокурор обвини Бююканът, че стои зад атентат срещу кюрдска книжарница в Югоизточна Турция, причинил смъртта на трима души. Наблюдатели оцениха ставащото като опит на правителството да дискредитира Бююканът, който още тогава не мелеше много с властимащите в Анкара. След острата му реакция магистратът беше отстранен, а управляващите побързаха да се извинят на генерала.

Военните преврати са неизменна част от турската история още от времената на еничарите, които



сменяли султаните като носни кърпички



Щафетата поемат младотурците в началото на миналия век, а традицията е жива и в кемалистката епоха. Интересно е не самото действие, а отношението на турския народ към него - младотурската революция започва като заговор и се прелива в народен празник. Подобно е отношението на турците и към военния преврат през 1960 г., когато народът празнува по улиците. Турското общество изпитва респект към военните още от времето на Ататюрк и се е доверявало на преценката им.

Осъществените в Турция през миналия век преврати изведоха на преден план някои закономерности. Преди да пусне в действие танковете, армията открито предупреждаваше обществото, че има опасност от екстремистки попълзновения и анархия. Генералите препоръчваха на партиите да постигнат съгласие и да не се разпалват политически и социални конфликти. Доминираният от военните Съвет за национална сигурност разполага с извънредни пълномощия по отношение на националната сигурност, а политическата стабилност в страната се смята за част от нея. Тази структура може да застави премиера да подаде оставка. Наред с това шефът на Генщаба държи лостове, позволяващи му да задейства в синхрон различните родове войски и да стане основен арбитър при разрешаването на кризисна политическа ситуация като сегашната. Репресиите след превратите остават зад кадър в съзнанието на обикновения турчин - през 1960 г. той въздъхна с облекчение, че се отърва от омразния му премиер Аднан Мендерес, а 27 години по-късно беше много доволен, че армията най-сетне го избави от кървавата терористична вакханалия на леви и десни екстремисти.



Положението в момента е сложно



Ако турската армия реши да действа в защита на светските ценности, нов преврат не е изключен. Един преврат ще бъде осъден от Европа, а като се отчитат настроенията в подкрепа на военните край Босфора, това ще отприщи националистически и антиевропейски тенденции и ще се зачертаят с един замах шансовете на Турция да влезе в семейството на 27-те европейски държави. Ще наложи ли международната общност икономически санкции на Анкара? Това също е сериозен въпрос, над който генерал Бююканът и колегите му ще трябва да мислят, преди да изкарат танковете. Турската държава сега е на кръстопът и светът внимателно следи в каква посока ще се развива тя занапред.