...се запитах, докато шофьорът си слушаше любимата музика (в интерес на истината тихо) и очевидно й се радваше.

...твоя твоя избрах да бъда

твоя, твоя любима грешка, *

твоя, истинска без преструвка,

себе си сега ще ти дам.

Първо да кажем, че в обществото ни няма консенсус не само за възможните отговори на този въпрос, но няма консенсус и по самото му формулиране.

Тоест за някои чалгата изобщо не е тъпа. Те са всякакви хора, обикновени и необикновени, богати и бедни, разчувствани след употреба на питие или унили на работното място; а също така медии, избрали прост ключ към сърцето на масите вместо съмнителните хармонии на класиката или екстравагантния модернизъм. Не на последно място са и политическите тактици, ориентирани към резултатна предизборна агитация с директна шумова атака към ухото на безхитростната гласоподаваща душа. Те вероятно са проумели, че селянинът с каруцата и селянинът с мерцедеса са по-актуални от селянина с колелото и не търсят издигане на размишляващите до високия праг на партийния ребус, а целят спускане на партийния дяволък до елементарния,



но постижим рахат на компактния плебс



За други, и за мен включително, чалгата си остава тъпа. Много тъпа. Почнах да се анализирам критично по този повод. Дали не съм в плен на един иманентен снобизъм, присъщ на претенциозните хуманитарии към масовия вкус? Дали не ме владеят невежеството и "отродителството"; че то фолкът, наречен чалга от противниците му, не е ли обикновен продукт на народния талант, породен от копнеж по достъпното излияние на чувства в текст и музика?

Какво пък чак толкоз е чалгата - гласът на първичната емоция, облагороден от взаимствани от съседни страни сърцераздирателни музикални мотиви? Не се ли прави така навсякъде по света?

А че преди песента е била за кончето и сукманчето, а днес е за беемвето и секса - е, времената се менят.

Защо тогава чалга и защо да е тъпа?

Едни от враговете й изхождат от обвинението в пошлост. Вярно, че текстове като тези:



Гръмна ми бушона,

удря ме хормона

и ще ти кажа точно на момента

както те чака във апартамента...



или



Със влажни устни пийме,

Със задни части бийме,**

Земята ще обърна ти да си добре,

обличай ме събличай ме.



и



Чук-чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук-чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!



са не закачливи, а потискащи с вулгарност, безпомощно претендираща за артистизъм.

Други роптаят срещу елементарната кючекчийска музика.

Но в рапа има по-хард текстове, а на някой му е елементарен и джазът, предпочита Бетовен примерно.

Тоест повечето отрицатели си имат своите причини и основания.

Затова мога да кажа какво открих за себе си - най-вече ме дразни бездарието на текстовете.

При това не търся въпросното бездарие в първичните творчески подсети, породили творбата - да кажем мощното желание за съешаване, овладяло лирическия субект, или невъзможността на героинята да завоюва сърцето на любимия ведно с банковата му сметка, но без съпругата на последния...Това са човешки, разбираеми мотиви - те често, много по-рафинирани, стоят и зад високото изкуство.

Работата е там, че чалгата е изтъкана от дилетантство и посредственост.

Ситуацията е такава - сякаш са пуснали една детска градина в склада за реквизит на голям театър. Децата в захлас мерят туники и фракове, размахват бутафорни мечове и перуки. Някое се опитва да декламира, друго пее "Зайченцето бяло", нахлузило кимоното на Турандот. Може би първите две минути това би изглеждало забавно на изкушения зрител - но само първите две.

На този обаче, който не знае какво е театър, но е дошъл да се "развлича културно", може да му е весело цял живот. Нищо чудно и сам да се включи.

За да оцениш нещо, трябва да си изградил норми. Това не касае само естетическото. А за да изградиш норми, се изискват усилия. Но за случайния посетител в обителта на музите да се полагат усилия за нещо друго освен за печелене на пари изглежда празно хабене.

Чалгата е вид варваризация на културата като цяло, не само на музикалната такава. Тя е сурогат на естетическа (по същество) наслада чрез домогването до сцената (радио, телевизия, дискотеки и ресторанти) на тези, които дотогава не са имали достъп до нея - пречели са им шепа аристократеещи се монополисти (които също си имат греховете впрочем.)

Но в сферата на естетическото, както и изобщо в конфликтите на цивилизацията ни, сблъсъкът между човека на нормата и човека на дилетантството би следвало да дава един-единствен резултат. Такъв, който не води към регрес и хаос.

То е все едно да накараш Топалов да играе по осем часа на ден "Не се сърди човече" или Денкова и Стависки да гонят шайбата върху замръзнала локва, докато стане време за вечеря.

Обида е - към еволюцията като цяло и към усилията на предходниците в частност (в случая с нашата чалга е обида към имена като Яворов, Смирненски, Лилиев...)

Обясних си го така:



чалгата е тъпа не защото е фолк, а защото е тъпа



Това хубаво - сякаш чувам опонента си от предната седалка - а ти защо се пенявиш? Слушай си каквото щеш и си гледай работата.

Така и правя. Слушам си, както не възразявам и ти да си слушаш каквото ти радва сърцето, но без да го тикаш в моите уши.

Дано не ти прозвучи нахално, но приемам това изясняване като част от работата си.

-----

*Тази фраза силно напомня стихотворение на М. Башева и - уви, добре илюстрира не само лекотата на обсебването при жанра, но и тезата ми за регрес в това творчество.

**Правописът тук и навсякъде е взет от сайтове с текстове на любими песни.