Нов термин е на път да си пробие път в политическия речник - кризисен мениджмънт. Негов автор е президентът на републиката Георги Първанов, който използва засуканото словосъчетание, за да обозначи способността на правителството да потули срамните корупционни схеми, обгърнали държавната власт. С други думи - сложна политическа наука, която президентът би могъл да препоръча на вниманието на академичните среди.

Какво ще рече "кризисен мениджмънт"? Преведен буквално, терминът означава управление на кризи. В по-общ политически смисъл обаче би следвало да се тълкува като набор от техники за



прикриване на ненадейно лъсналата истина



Но действително ли скандалът бе изненада? Предполага се, че за готвените разкрития е знаел поне един човек от правителството и това е вътрешният министър Румен Петков. Та нали без негово позволение не би могло да се извърши наблюдението над следователи и зам.-министри със специални разузнавателни средства. И тук възниква един съвсем логичен въпрос. Възможно ли е Петков да не е информирал премиера, че в средите на кабинета се разгаря скандал, който рискува да го повали? Най-правдоподобният отговор е : "Да, възможно е, но е малко вероятно".

Ако допуснем, че Станишев е бил информиран за хода на следствието срещу зам.-министър Корнелия Нинова и двете топследователки, мълчанието му досега би следвало да се тълкува по-скоро като одобрение за тези действия. Същевременно тъкмо от това разследване дойде почти смъртоносният удар в гърба на кабинета. Ако ли пък Румен Петков е действал като самостоятелен играч, без да уведоми собствения си премиер, тогава въпросите стават много повече. Впрочем да сте забелязали напоследък вътрешния министър? С развихрянето на скандала мълчанието му става все по-оглушително.



Какво всъщност се обърка?



Нима никой не е предвидил мащаба на скандалните обвинения на шефа на следствието Ангел Александров срещу министър Румен Овчаров? Още повече че разследването на течовете по делото "Топлофикация" недвусмислено водят към енергиен бос, който традиционно се свързва с министъра. Очевидно объркването дойде от показното извеждане на следата "Овчаров". Знаел ли е МВР шефът какво ще последва, когато е получил съдебното разрешение за подслушване? Дали пък ефектът не е бил търсен? В БСП отколе съществува надпревара за влияние между двамата адаши. Дали пък "полицаят на държавата" не е видял сгоден повод да разчисти от пътя си "собственика на държавата"? И тъкмо тази паралелна интрига да е извадила от релсите контролираното инак следствие? Малкото камъче лична вражда, което за малко не преобърна каруцата... Не е за пренебрегване и близостта на вътрешния министър с ДПС, което донякъде обяснява синхрона между неговите действия и тези на другия Доганов приближен - Ангел Александров.

Много важен елемент в този сложен триъгълник са мотивите на турската партия. Защо й е да поощрява разкола в БСП, ако рискува сама да изгори в огъня на правителствената криза? Вероятно Доган е разчел поведението на Станишев преди скандала като



мълчаливо съгласие за омаскаряването



на икономическия министър. Не е очаквал столетницата да жертва реномето си заради него. Видял е и собствената си полза - да пласира на мястото му компромисна фигура, която занапред ще държи сметка за депесарския интерес при приватизацията на ключови предприятия като "Булгартабак".

А може би всичко това е плод на изтерзано журналистическо въображение в ситуация, в която истината поразително прилича на лъжата и всички версии стават вероятни. Възможно е да няма никакъв задкулисен заговор, а просто системата да е така прогнила от корупция, че и най-малкото "изпускане" да се окаже разрушително.

А и последвалият масиран "кризисен мениджмънт" разсея пистите и разми предположенията по тази най-крупна корупционна афера на прехода. Към първоначалните безконтролно избухнали обвинения се притуриха разни съпътстващи версии за мистериозни снимки, които никой не е виждал, и за заплахи, които никой не е чувал. Политиците побързаха да се отдръпнат от скандала като опарени и го тропосаха върху бюрото на клетия главен прокурор заедно с цялата отговорност за резултата. И с изричното троично послание: "Скандалът не трябва да е политически!"

Засега партията, която е най-яко ударена от скандала -



БСП, не показва, че владее тънкостите за управление на кризите



Заместниците на Станишев - доколкото изобщо казват нещо, ни най-малко не помагат партията да се отърси от негативите. Обясненията им са толкова объркани, че наблюдателите остават с впечатление, че самите те не знаят докрай за какво става дума. Вчера Ивелин Николов, който е шеф на предизборния щаб на левицата за евроизборите, съвсем сериозно допусна пред bTV, че мястото на Овчаров и Корнелия Нинова е сред електората, за да помагат на кампанията?! Ще бъде чудно преживяване за симпатизантите на БСП - митинг-концерт със специалното участие на Азис, Овчаров и Нинова. Може би трябва да се помисли и за поддържаща роля на Дилян Пеевски, нищо че е от друга квота. Щом Доган не го покани да се включи ад хок в кампанията на ДПС, хем не се разбра той съгласен ли е с уволнението му. Засега знаем само, че Станишев не го е питал.

На този етап мениджмънтът на кризата е калпав. А и как ли трябва да изглежда чудодейният мениджмънт, който трябва успешно да прикрие лъсналите срамотии на организираната корупция в държавата? И колцина ще излязат чисти от неприличното зрелище?