Оплетени в скандали, управляващите у нас сами започнаха да молят Европа да им прати арбитър, който да въведе ред. Народът отправя такива молебени, откакто масово се увери, че няма смисъл да гласува за родни политици, защото всички му изглеждат една стока. И Европа сякаш ни чу. Франция избра за президент Никола Саркози, който не само е компетентен по бандитско-корупционните въпроси, но и се интересува какво става в България.

Французите се разделиха почти наполовина по въпроса кой да ги управлява, но ако питаха българите, Саркози щеше да надвие Сеголен Роял още по-категорично. Миловидната социалистка заслужава симпатия, че се хвърли мъжки в битката, но на България точно в този момент



Роял нямаше да бъде полезна



Левицата по традиция клони към международна солидарност и едва ли би показала строгост към българско правителство, оглавявано от социалисти. Ако ставаше дума за предприсъединителния период, когато стискахме палци да не ни отложат членството в ЕС, Сеголен Роял щеше да е по-добрият вариант за нас. Сега обаче няма смисъл да се замазват проблемите, защото е настанало време да се решават.

Четири държави във формат 3+1 (Великобритания, Холандия и Швеция плюс Франция) натискат Комисията на ЕС да прояви решителност в юнския си доклад за България, която продължава да се преструва, че прави реформи по спуснатите й европейски нормативи. Ако Париж показва известна сдържаност, това се дължи на изчакването новият президент да встъпи в длъжност. Възможно е да бъдат изчакани и парламентарните избори през юни, които най-вероятно ще бъдат спечелени пак от десницата на Саркози. След това обаче точно Франция може да поведе хорото, защото в съпротивата срещу приемането на Турция, заявена категорично от Саркози, точно аргументът за стриктно спазване на критериите би бил най-сигурната бариера пред Анкара. Лошият пример на България (а и на Румъния) отваря вратата за още компромиси.

Новият френски президент като бивш министър на вътрешните работи не само разбира какво означава



европейската диагноза на България



- корупция и организирана престъпност, - но и лично е участвал при поставянето й. На 19 февруари 2003 г. той гостува на тогавашния вътрешен министър Георги Петканов и остави след себе си четирима френски офицери, които да наблюдават изкъсо гранична полиция, НСБОБ и НСС. Не че не вярваше на Петканов и на тогавашния шеф на полицията Бойко Борисов колко енергично се борят срещу престъпността, но още повече вярваше на своите хора. На Петканов и Борисов подари 50 полицейски коли, което бе намек да не се оправдават, че нямат с какво да гонят бандитите.

Ако се погледне какво възнамерява Саркози да прави във Франция, за да затегне правовия ред, може да се очаква взискателност по същите въпроси и към България. На първо място той настоява да се въведат



долни граници на присъдите срещу рецидивисти,



по които да не може да се снижават наказанията. В страна като България, където престъпността е хронична, а бандитите си колекционират висящи дела, подобна мярка би била знак, че ще се очаква повишена твърдост. Така например болезненият за Франция проблем с българските сводници ще придобие нова острота заради законодателно-съдебния фокус, който сведе наказанията на прочути трафиканти на хора до присъди, съпоставими с летни отпуски. Въпреки поправката на поправката "Ванко 1" държавата си спечели лошо име, че дори парламентът й може да служи за целите на беззаконието.

Второ, Саркози поиска законодателни промени, които да въведат



отчетност на съдиите за техните решения



България се нуждае още по-остро от подобен механизъм, заради който по искане от ЕС няколко пъти бе поправяна конституцията и все не бе натъкмявана както трябва. Целта е да се внуши на съдебната система, че като е независима от останалите власти, не е независима от обществото, заради което е създадена и което я издържа. Ако съдиите обслужват престъпниците, трябва да им се търси сметка.

Трето, да се ограничат нелегалната имиграция и трафикът на хора. Като външна граница на ЕС България ще бъде наблюдавана особено взискателно. Ако граничните й пунктове си останат пропускливи и ако не разгроми сводническите мрежи, ще отправи пряко предизвикателство към новия френски президент, който не само при гостуването си в България, но и при други срещи с български политици винаги е поставял този въпрос.

И накрая - корупцията. Цяла Франция очаква от новия си президент да скъса с лошия спомен, оставен от неговия предшественик Жак Ширак, когото следователи се заканват да чакат на портала на Елисейския дворец едва ли не още на 16 май, за да го питат за аферите му в парижкото кметство, които бяха потулени за 12 години заради президентски имунитет. Желаното от народа пречистване на френската политическа класа няма да може да се съчетае със снизходителност към партньорите на Франция. България и Румъния се превърнаха в нарицателни за корупция, откакто ЕС им пише мониторингови доклади. Те вече изчерпаха резерва от търпимост както на собствените си народи, така и на част от европейските. От тях не се иска нищо друго, освен да назоват имена на вкарани в затвора, и то такива, които да звучат познато в Европа, а не само в кварталните заведения.