Тази година правителството започна да мисли отрано за бюджета на държавата през 2008 г. Това може би е породено от страха да не се допуснат грешките, заложени в тазгодишния бюджет, които ще започнат да си личат ясно след няколко месеца. Особено тежки проблеми се очакват с финансирането на ключови социални сфери като здравеопазването например. По всичко личи, че голяма част от болниците ще останат "на червено" с голяма задлъжнялост, а доболничната помощ е хронично недофинансирана.
В стремежа си това да бъде избегнато през следващата година правителството в лицето на здравния министър Радослав Гайдарски от няколко седмици лансира идеята през 2008 г. здравните вноски от 6% да скочат на 8%, а към 2010-2012 г. те да достигнат до 10% от работната заплата. Ако правителството осъществи тази идея, в здравната каса през следващата година

ще влязат допълнително около 400 млн. лв.

Според министър Гайдарски това ще промени изцяло здравеопазването в България. Само наивниците обаче могат да повярват в това предположение, тъй като недостигът на пари е по-малкият проблем. По-големият е нереформираната здравна система. Колкото и пари да бъдат налети там през следващата година, колкото и да се повишат здравните вноски, без реформа положението няма да се промени.
Няма спор, че бюджетът за здравеопазване, който за тази година е малко над 2 млрд. лева, е крайно недостатъчен. Проблемът е, че и тези средства не се използват ефективно. А в момента правителството няма цялостна визия как да бъде извършена реформата в тази чувствителна сфера и под давлението на различни "мозъчни тръстове" предлага идеи "на парче". Най-общо управляващите стигат до едната крайност, като запазват една соцсистема в здравеопазването, която години наред доказа своята неефективност в пазарни условия. Другата крайност, която също не е работеща, се поддържа от някои либерални икономисти, които смятат, че всичко трябва да бъде приватизирано. Така обаче ще се загуби напълно хуманният характер на здравеопазването и по-бедните ще се лишат от възможност да се лекуват.
Впрочем навсякъде по света сферата на здравеопазването е проблемна, защото в нея не могат да се приложат чистите формули на свободния пазар, но и държавата не бива да е монополист, тъй като това води до множество проблеми. Обикновено се прилага един социално-либерален модел, който е най-работещ и към който сегашното българско правителство се стреми, но очевидно не знае как да го постигне.
Доскоро за приватизация на болници не можеше да се говори, защото тя бе забранена с решение на парламента. Напоследък обаче самият министър на здравеопазването заговори за продажба на диагностично-консултативните центрове и общинските болници. Дори се лансират идеи приватизацията им да стартира през втората половина на тази година. В най-общи линии идеята е

в частни ръце да преминат всички здравни заведения,

с изключение на големите районни болници и университетските центрове. Това решение обаче не е от най-разумните, защото голямата част от публичния характер на здравеопазването в България ще се загуби. Така достъпът до здравеопазване ще бъде ограничен за голяма част от българското население, а конституционният текст, който дава право на всеки българин на безплатно здравеопазване, ще се обезсмисли напълно.
Колкото и странно да звучи на либералните икономисти, а очевидно и за правителството, разковничето за решаване на проблемите на българското здравеопазване не е скрито в приватизацията на болниците. Напротив, запазването на публичния характер на здравеопазването е от ключово значение. Проблемът е другаде. Най-големите недостатъци на здравната ни система са липсата на вътрешен контрол в системата, монополното положение на Националната здравно-осигурителна каса и грешното разпределение на средствата в самата система. Когато тези проблеми бъдат решени, тогава управляващите с пълно основание могат да искат увеличаване на размера на здравните вноски и дела от БВП за здравеопазване.
Болниците биха могли да печелят, дори и да не са приватизирани, ако можеха сами да договарят цените на своите услуги, без да надвишават един таван, определен от държавата за различните категории здравни заведения. Същевременно могат да се определят единни правила за лекарските възнаграждения, като се стимулират онези, които предоставят по-качествена помощ и имат повече пациенти. Така съвсем естествено от системата ще отпаднат слабите лекари и ще останат качествените. По този начин ще се реши и проблемът с ниските заплати на медицинския персонал.
Въвеждането на

строга система за вътрешен контрол

в здравеопазването ще обезсмисли ежегодното надлъгване между болниците и НЗОК за плащанията по различни клинични пътеки. Сега касата обвинява болниците, че харчат много, а пък лекарите заявяват, че от НЗОК не разбират нуждите им. В крайна сметка потърпевши са пациентите, на които често дори се отказва лечение.
Либерализирането на здравния пазар може да дойде при разчупване на монополното положение на НЗОК като единствен платец на здравни услуги. Необходимо е на пазара да се допуснат класически здравни фондове, които обаче да оперират със средствата от задължителните здравни осигуровки. И в момента съществува възможност едно лице да внася пари за своето здраве в частен фонд, но това може да стане единствено като допълнително осигуряване. От тази възможност се възползва една много малка част от населението, тъй като за повечето хора дори вноските за задължителното осигуряване са високи.
Разчупването на монопола на НЗОК и навлизането на частни здравни фондове при сегашното икономическо състояние в страната е осъществимо само ако се даде възможност осигуряващите се сами да избират къде да внесат тези 6% задължителни средства за здравно осигуряване. Така ще се засили конкуренцията между различните здравни каси, които ще се надпреварват да предлагат повече услуги на по-ниски цени, за да привлекат клиенти. Ако пък държавата не желае частните фондове да "убият" НЗОК, то би могло да се мисли за разделяне на тези 6% осигурителни вноски - например 3% задължително да влизат в националната каса, а другите осигуряващият се сам да определя къде да даде. Болниците, а и самите лекари също ще бъдат доволни от това положение, тъй като ще могат да работят с различни здравни фондове и да сключат много по-изгодни договори. От своя страна здравните заведения ще станат по-дисциплинирани в разходната част, за да могат да предоставят възможно най-изгодни цени и да привлекат здравни фондове.
Друг проблем на здравеопазването е, че всеки плаща различна сума за здравно осигуряване, а получава една и съща здравна услуга. Този, който взима заплата от 300 лв., дава за здраве 18 лв., а друг със заплата от 1000 лв. внася 60 лв. Но и двамата получават еднаква здравна услуга. Разумната либерализация в здравеопазването би могла да се изрази и в това здравните осигуровки, които отиват в националната каса, за всички да са на база 6% от минималната работна заплата. Останалите средства от здравни вноски, които идват от разликата в работните заплати, могат да постъпват в специална здравна сметка. От нея хората ще се възползват при лечение или пък ще пренасочат парите към здравен фонд по свой избор.
Другият фундаментален проблем е

сбърканото разпределение на средствата

в здравната система. Голямата част от ресурсите отиват за финансиране на болниците, а средствата за извънболнична помощ и особено за профилактика на заболяванията са оскъдни. Например за 2006 г. от предвидените 1.997 млрд. лева за здравеопазване едва 110 млн. лв. са определени за първичната доболнична помощ - 5.5% от целия бюджет. А ако се добавят и парите за специализирана доболнична помощ и за диагностична дейност, това прави едва 13.6% от бюджета за здравеопазване. Липсата на достатъчно средства за доболнична помощ всъщност води до раздуване на бюджета на болничната помощ. Хората се обръщат към своите джипита едва когато се налага вече да бъдат лекувани в болница. Изследвания на Световната здравна организация показват, че качествената доболнична помощ и профилактиката спестяват минимум 20% от разходите в болничната помощ. Ако националната здравна стратегия беше заложила механизъм за преструктуриране на финансирането на българското здравеопазване, разходите за болнична помощ биха спаднали поне с 160 млн. лв. годишно. Т.е. за периода, който стратегията обхваща - до 2012 г., могат да бъдат спестени близо 1 млрд. лв.
След като тези проблеми стоят със страшна сила, идеите на Министерството на здравеопазването за раздуване на бюджета и особено за натоварването на хората с допълнителна данъчна тежест са, меко казано, кощунство от страна на управляващите. С така заложената система колкото и средства да се наливат, те ще потъват, без да има реален ефект за пациентите.

Средства за здравеопазване
(млрд. лв.)

2000 г.	1.0
2001 г.	1.1
2002 г.	1.3
2003 г.	1.4
2004 г.	1.6
2005 г.	1.8
2006 г.	2.0
2007 г.	2.2