Историята помни малко военни части с такъв романтичен ореол като френския Чуждестранен легион. Но днес той се подлага на козметична операция, защото трябва да отговори на изискванията на ХХI в.

Холивудският образ на Легиона - като във филмите "Красив жест" и "Легионерът" - представя банди престъпници и маргинали, пратени да унищожат врага или сами да легнат нейде в пясъците. Днес най-силният вербовчик за Чуждестранния легион е интернет. А легионерите имат по-голяма перспектива да охраняват тунели на канализацията, отколкото да воюват на камили в африканските пустини.

В Легиона вече се записват не рамбовци или криминални типове, а



преди всичко икономически имигранти



Те са длъжни да боравят с компютри и високотехнологично снаряжение също тъй леко, както с френските автомати фамас.

"Новият френски Легион отразява международната действителност - казва 52-годишният бригаден генерал Луи Пишо дьо Шанфльори, командващ легионерските сили, които наброяват 7655 военнослужещи. - Светът се промени. Легионът трябва да се адаптира към новата епоха, към новите методи на вербовка и новите технологии."

26-годишният Лейе Сила е типичен нов легионер. Този дългурест чернокож сенегалец е имигрирал във Франция, за да получи образование. Разказва, че след като завършил информатика, разпратил 400 заявки за търсене на работа, "но без нито един отговор". Подобни оплаквания се чуват често от африканци и араби във Франция. Сила се записал в Легиона, за да има работа, да получава заплата (1050 долара месечно), да използва компютърните си познания и заедно с това да разнообрази малко живота си.

80% от записалите се в Легиона или са изпаднали в нужда за пари, или нямат работа. Останалите 20% са привлечени от славата, историята, шансовете да задоволят стремежа си към приключения.

Канадецът Гандолф Семюъл, 21-годишен, е поработил и на сондажи, и на сечища. Но тези монотонни занимания му омръзнали. И ето че, влизайки в интернет, си намерил билета, предлагащ му приключения и пътешествия из екзотични страни.

"За Легиона знаех само, че е истинска легенда", казва Семюъл. Постъпил преди четири месеца в учебния лагер, където между другото трябвало да прави приклякания с траверса на гърба си и да изпълнява команди на език, който не разбира. "Искаше ми се да зарежа всичко и да започна живота си отначало".

Благодарение на достъпността на интернет навсякъде по света днешният Легион е



най-пъстрият по национален състав



за цялата си 176-годишна история. В него служат представители на 136 страни.

В класната стая на "Ферма Бел-Ер" - един от четирите центъра за обучение на новобранци в този земеделски район на Франция - на дървени маси са наредени опърпани речници, които отразяват културните промени в Чуждестранния легион: френско-китайски, френско-корейски, френско-японски, френско-испански, френско-румънски.

"Une fourchette!" - провиква се преподавателят, като размахва вилица.

"Une fourchette!" - повтарят след него 49 новобранци от 21 националности.

Някога Легионът е бил съставен почти изцяло от европейци, но в редиците му днес има все повече азиатци и латиноамериканци. Макар че френските закони забраняват на Легиона да прави активна вербовка извън държавата, с появата на интернет тази норма практически е загубила смисъл.

Офицери казват, че сега е още по-трудно да бъдат сплотявани в единна военна сила войниците, носители на десетки култури. По думите на новобранци



чувството за самота,



когато се приспособяваш към нов начин на живот и нова езикова среда, се засилва още повече, ако никой от другарите по казарма не разбира твоя език и не познава културата ти.

"Отношенията между всички са много напрегнати", казва Семюъл. През първите седмици общувал с другарите си от Непал, Ирак, Румъния и Украйна на езика на жестовете.

За четири месеца новобранците трябва да научат 400-600 френски думи - достатъчно, за да общуват на бойното поле, в казармата и в столовата. В резултат на това, както казват офицерите - именно френският език сплотява легионерите под френския трикольор.

Шанфльори, който е възпитаник на елитната френска военна академия "Сен-Сир", командва Чуждестранния легион от юли миналата година. Както и 90% от офицерите в Легиона, той е кадрови военен. Усмихнат и винаги готов за шеги, той държи в стъкления шкаф в просторния си кабинет пистолет, подарен му от американския генерал Норман Шварцкопф. Кабинетът му се намира в щаба на Легиона в град Обан, на три часа и половина път от казармата в Кастелнодари. Легионерите служиха под командването на Шварцкопф във войната в Персийския залив през 1991 година. Те му дадоха званието "почетен редник" на своята част и му подариха няколко каси с вино от лозята на Легиона в Прованс.

В днешно време легионерите действат рамо до рамо с френската полиция и редовната армия, патрулиращи на гари и летища с цел да пресичат терористична дейност. През 2004 г. преди срещата на НАТО в Ница водолази от Легиона



се гмуркаха в канализацията



под града, за да гарантират сигурност.

Легионери служат в Афганистан, Чад и Кот д'Ивоар заедно с части на редовната френска армия. През 1992 г. бяха пратени заедно с войски на САЩ в Сомалия. Те действат също като миротворци в Косово, Руанда и Камбоджа, а през декември 2004 г. участваха в спасителни операции в Южна Азия след разрушителното цунами.

Когато миналото лято след войната между Израел и "Хизбула" президентът Жак Ширак се съгласи да изпрати френски войски, за да помагат за възстановяването на инфраструктурата в Ливан, инженерни подразделения на Легиона първи се захванаха да изграждат разрушени мостове.

Чуждестранният легион е създаден през 1831 г., за да има къде да бъдат пратени бежанците, нахлули във Франция от други европейски страни след революцията от 1830 г. Той се гордее, че обикновено най-напред пращат него на "горещите места". "По-лесно е да се пуснат в действие без риск за политически последици части, съставени от ергени и чужденци - обяснява Шанфльори. - Просто няма вдовици и сираци".

През цялата история на Легиона 35 000 военнослужещи са загинали в бой или при изпълнение на служебния дълг. Въпреки че задачите и структурата му са се изменили с годините, традиционната митология на Легиона се запазва в значителна степен и днес.

Той се рекламира като



"школа на повторния шанс"



за мъже (жени не се вземат), които бягат от нещо - ако ще от нещастна любов или от социални трусове. Пресаташето на Легиона лейтенант Грегори Гавроа обрисува психологическия портрет на типичния новобранец: "неуверен човек с крехка психика, решил да смени страната си, загубил корените си, стремящ се да започне живота си от нула". Сред работодателите това не са предпочитаните качества.

Новобранците са длъжни да сключат петгодишен договор за служба, както и да се откажат от истинските си имена и да си изберат нови по свой вкус. Семюъл например се нарекъл Гандалф - по името на любимия си герой от "Властелинът на пръстените".

Сред новобранците попадат и родени във Франция. Но те са длъжни да сдадат паспортите си срещу нови документи, в които се записват като жители на други франкофонски страни. Все пак това е Чуждестранен легион.

Но службата в Легиона не дава на чужденците автоматично право да получат френски паспорт, освен ако не бъдат ранени в бой или при изпълнение на служебния дълг.

Като повечето въоръжени сили днес Легионът предлага възможност за изучаване на всякакви тесни специалности - от снайперист и водолаз до парашутист, готвач или каменоделец. Чуждестранният легион си има оркестър и отбор по маратон, които гастролират навсякъде по света. Но всички легионери трябва отлично да владеят оръжието и постоянно да са готови за бой.

Освен това всички трябва да умеят да гладят своите парадни полички с 13 плисета. На новобранците понякога това отнема 3-4 часа.

В Легиона вече не се приемат новобранци, извършили тежки престъпления (ако си откраднал кокошка, би могъл да се надяваш, но ако е нещо повече - оревоар). "Легионерът рядко е ангел, но престъпник - никога", гордо провъзгласява сайтът на Легиона. Въпреки това лейтенант Рено Бела, инструктор в учебния лагер "Ферма Бел-Ер", казва: "Няма място за рамбовци".

Но и



слабаците няма какво да правят в Легиона



Неотдавна в дъждовен пролетен ден сержанти "поръчаха аперитив" точно преди обеда на новоизпечените новобранци - така просто за апетит. Строени в редица по осем и голи до кръста, те трябваше да приклякат с бетонни траверси на рамо. След това трябваше да правят опори с лице нагоре и с дънери върху корема си.

"Боли ли?" - крещяха инструкторите.

"Съвсем не, сержант! Хубаво ми е!" - деряха се новобранците в един глас и с изкривени от зор лица.

"Не минеш ли оттук, няма да разбереш какво е - казва Семюъл, който е заслужил "бяло кепе" - бяла фуражка, която бележи превръщането на новобранеца в легионер. - Понякога ми се е искало да легна и да умра. Но да се върна - никога."