От няколко дни шофьорите в градския транспорт на София карат с табелки "Аз ще стачкувам!!!". Но до реална блокада на столицата не се стигна. |
Кои факти потънаха в политическите маневри
около шумно дискутирания протест в предизборно време?
Да почнем от края на историята. До изхода от "кризата" се стигна с две оферти от страна на Борисов. От екипа на кмета първо подхвърлиха увеличение на заплатите от 120 лв., после вдигнаха мизата на 200 лв. при искани 250. На втората оферта синдикатите се предадоха.
Някак си покрай ушите и на кметски екип, и на обществото мина и замина важна уговорка - Столична община няма как да предлага ръст на заплатите, защото авто- и електротранспортът са търговски дружества и не може да се подпомагат с пари от бюджета.
Това бе поантата и на свиканата извънредна сесия на СОС. Борисов предложи на съветниците едно-единствено решение - Столична община да се разплати преждевременно за вече продадени от СКГТ карти за пътуване с намаление. Общият бюджет на София за преференциално пътуване от 57 млн. лв. е разпределен равномерно за 12-те месеца, но от януари до сега фактурите за продадени карти са за 6 млн. повече над предвиденото. Парите, които СОС вчера реши да отпусне авансово за разплащането на тази сума, ще решат проблема със заплатите временно.
Тук логично възникна въпросът
откъде ще дойдат останалите пари,
които по сметки на синдикатите са нужни за увеличението на възнагражденията (апропо, и тази сума е миражна и току расте, току намалява). Отговорът по закон може да е само един - от приходите на двете фирми. От това произтича и друга поука. След като безпроблемно могат да посрещнат със собствени средства непредвиден разход от 24 млн. лв., авто- и електротранспортът съвсем не са в чак толкова тежко положение, колкото се представят.
Показват го и сметките на самата община. При 62 млн. лв. приходи през 2003 г. прогнозните постъпления за т. г. са 100 млн. лв. Спрямо 2006 г., когато бе увеличена цената на билетите, ръстът е от 14 млн. лв. Не трябва да се пропуска и друго. Синдикатите постигнаха изключително лесно сумата от 200 лв., защото бяха на практика оставени без опонент. При учителската стачка от миналата година станахме свидетели на точно обратното - мъчително договаряне на мизерни 3.6% ръст след дълго замеряне с аргументи и контрадоводи. Не че при договорен по-малък ръст и евентуално спестени средства за инвестиции транспортът на София щеше да цъфне и върже.
От несъществувалия протест наистина има резултат
и това е отпадането на изричната забрана държавни и общински дружества с монополно и господстващо положение на пазара, както и такива, които получават субсидия от бюджета, каквато е СКГТ, да завишават с над 5% средствата за работна заплата спрямо третото тримесечие на предходната година. Срещу липсата на гъвкавост в този регламент периодично са протестирали и други дружества. Тук кметът бе прав до втръсване да повтаря "да си променят наредбата". С новите текстове бяха договорени и по-добри условия за работници в дружества с проблеми. Тоест по-високите заплати в електро- и автотранспорта стават възможни именно благодарение на кабинета, макар и тази чест да е доста съмнителна, защото проблемът се влачи от години.
Самите граждани за момента не печелят нищо особено, но все пак шансове има. Ако администрацията изпълни качествено взетото вчера от СОС решение, до 1 месец София трябва да разполага с транспортна стратегия и нова политика за правото на пътуване с преференции. Трябва да има и подробен отчет за възможностите за преструктуриране на СКГТ, както и нова кампания за по-сериозен ангажимент на държавата при покриването на картите за намаления. Тоест най-важните проблеми пред общината, която твърди, че е свършила всичко възможно около стачката, тепърва предстоят.
Но нека да не придиряме толкоз. Градът оцеля, пък и ако помечтаем малко повече, от утре в градския транспорт ще ни возят доволни, професионални, усмихнати шофьори и ватмани.