Кампанията на Ахмед Доган за евровота се гради най-вече върху това да поучава бизнеса какво трябва да прави. |
Единственото, което съумяха да измислят политиците ни, преди да избухнат големите скандали, бе да тръгнат из страната и да дават акъл на бизнеса какво трябва да прави, за да се развива и просперира в новите еврореалности. Тон даде НДСВ, което похарчи 25 хил. лв. за 25 разяснителни семинара за това, как трябва да се усвояват еврофондовете. Линията бе успешно продължена от лидера на ДПС Ахмед Доган. Почти във всеки град, където кацна, Сокола изтъкна някои съображения за това, в кои сфери е печелившо да се развива бизнес и как трябва да става. Още преди официалния старт на кампанията Доган призна за бизнеса си в Девин, обясни, че е инвестирал, защото там има солиден озонов слой. И изтъкна, че за разлика от Слънчев бряг Девин не е център за социално слаби европейци. В бастиона си Кърджали Доган
изнесе на местни бизнесмени лекция
на тема екологичен туризъм, рециклиране на твърди отпадъци, очистване на отпадни води и т. н. Както е тръгнало, Доган ще се превърне в един нов д-р Петър Берон и след края на кампанията спокойно би могъл да издаде свой "Буквар с различни поучения". Останалите партии също има какво да добавят в него.
Ако перефразираме един бивш вицепремиер - егати държавата, дето политиците дават акъл на бизнеса! Страните от ЕС са стигнали до днешното си положение по точно обратния път. Преди неколкостотин години предприемчивите хора там са били пренебрегваното и презирано трето съсловие, но спретват революции и стават първо. До ден-днешен там хората са обособени по някакъв признак в съсловия, класи, общности - терминът е без значение, - които излъчват свои представители във властта. Да сте чули например новият френски президент Никола Саркози по време на кампанията си да е давал акъл на бизнеса какво трябва прави? Нищо подобно. Той обеща гъвкавост в пазара на труда, намаление на данъците и таксите с 4%, по-високо заплащане на наднормения труд и т. н. - все неща, които са в интерес на едно или друго от обществените съсловия, на чиято подкрепа разчита.
Ако трябва да сме точни, и у нас в началото е било както в Европа. Една от основните
причини за Априлското въстание,
което чествахме за пореден път наскоро, е бил фактът, че Османската империя не е можела да даде сигурност и добра среда за предприемчивите българи, които често са ставали обект на разбойнически нападения, докато са превозвали стоката си. Очевидно нещо се е объркало в последните близо 130 години, та я докарахме дотам, че наложили се поради конюнктурата политици да образоват бизнеса какъв му е интересът. А не бизнесът да излъчва свои водачи, както тогава е гласувал доверие на Бенковски, Каблешков, Волов...
Защо се е стигнало дотук и как би могла да се преодолее тази ситуация - това са въпроси, на които трудно може да бъде даден отговор. Може би прословутото българско трудолюбие е отдавна отминал спомен и хората трябва да бъдат поучавани и подканяни, за да свършат нещо. Може би
тази ситуация е естествен резултат
от прехода, замислен и осъществен от олигархията. Може би просто трябва да мине време и да станем членове на ЕС де факто, а не само де юре, каквито сме сега, за да се променят нещата.
След като политиците обаче така и така са тръгнали да поучават бизнесмените, поне да го правят ефективно - с дела, а не само с думи по време на кампании. Нека държавата покаже на бизнеса какво би трябвало да прави, като просто свърши това, което се очаква от нея - да свие бюрокрацията, да се погрижи за инфраструктурата, да предприеме инициативи за изваждане на сивия сектор на светло и т. н. Току-виж и бизнесът живнал, ако всичко това се случи.
Тук обаче опираме до фундаменталния въпрос - има ли днешната ни върхушка интерес от това, българинът да е предприемчив, активен, свободен да разполага със собствената си съдба? Защото такива хора се управляват далеч по-трудно. Тях няма как да ги залъгваш с хляб и зрелища - в нашия случай с домашна ракия и с Азис, докато се опитваш да спечелиш гласовете им.