- Г-н Тебеян, БСК беше приятно изненадана, като разбра, че МС е приел предложението ви наредбата за регулиране на заплатите в държавните и общинските фирми да не се прилага при сключен договор за управление. Какво означава това?

- Това означава, че съответният министър, кмет, този, който упражнява правата за собственост, може да сключи договор за управление със съответния съвет на директорите. В него той ще зададе определени икономически показатели. В този случай те могат да не спазват ограниченията на наредбата. Но трябва да спазват правилата за работните заплати, включени в договора, и условията на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В нея се указва как трябва да се договарят основните заплати на работниците и служителите, как се определят допълнителните възнаграждения. Тази наредба влиза в сила от 1 юли.

- Ако Столичната община и "Градски транспорт" сключат такъв договор за управление и решат да увеличат възнаграждението на шофьорите, но след 3 месеца се окаже, че не изпълняват заложените показатели, какво ще стане?

- В такъв случай собственикът ще решава какво да прави - дали да ги уволни, или да ги санкционира. Впрочем в западните страни към тези мениджърски договори има и неустойки за неизпълнение.

- Смятате ли, че и тук трябва да се предвидят?

- Да, но заедно с това трябва да се прекрати и политическата намеса при определяне на бордовете. Т.е. там да не се назначават хора, определени от политическите сили, а да се възприеме западноевропейската практика да се назначават специалисти. Те да поемат твърди ангажименти за икономическите резултати, които трябва да постигнат. А когато не успеят да се справят, да дължат неустойки. Ако собственикът прекрати предварително договора, трябва да плаща огромна неустойка на мениджърския екип. Такава е западноевропейската практика. Малко хора сигурно знаят, че компанията "Рено" във Франция е с преобладаваща държавна собственост. Но там нито министър-председател, нито отделен министър се бърка на "Рено" как да бъде управлявана. Сключен е мениджърски контракт с ръководството на "Рено" от общото събрание на акционерите, в което държавните представители имат мажоритарен дял. Сключен е договор за управление, възложени са определени показатели, този мениджърски екип всяка година се отчита пред акционерите и ако си изпълняват задачите, никой не им се бърка какви заплати ще дават и колко работници ще имат.

- Да, но в България, както знаем, не действат западноевропейските правила...

- Трябва да се премахне практиката министрите и кметовете да упражняват правата на собственост на държавата и общините. Да се направи някакъв холдинг, който да управлява държавното участие във всички предприятия. Този холдинг да сключва договори със съответните мениджърски екипи, които ще управляват предприятията. Такава практика е възприета в редица западни страни.

- И у нас имаше такава идея, но тя срещна доста възражения...

- Ами как? Кой ще финансира партиите?!

- Пак да ви върна към "Градския транспорт" в София. А допуснем, че кметът Борисов сключи договор за управление с фирмата и тази наредба отпадне като регулативна рамка, но се запази бордът с политически назначения, в резултат на което след шест месеца се окаже, че показателите не са изпълнени, има много загуби и работниците пак се вдигнат на стачка, защото са им вдигнали заплатите, но няма пари за гориво, за резервни части... Кой ще носи отговорност и кой ще я търси?

- Ако има такъв мениджърски контракт, ръководството няма да посмее да увеличи заплатите, ако не може да осигури средства за това. Ако увеличи заплатите, успоредно с това ще предприеме някакви мерки за увеличаване на постъпленията - дали ще въведе електронната система, при която не можеш да влезеш в превозното средство, без да си сложиш чип картата, дали ще увеличи броя на контрольорите или други мерки ще измисли, но ще търси подобряване на стопанските си резултати.

- Но все пак, ако схемата се провали, кой носи отговорност и как?

- Просто се уволнява съответният екип и му се иска неустойка.

- Възможно ли е тогава пак да се хвърли вината към правителството и да се иска корекция на субсидията?

- Не е работа на държавата да финансира общинските фирми, такова чудо няма никъде по света. Субсидията обаче трябва 100% да покрива загубите от безплатните пътуванията или картите с намаление. Тогава ще имат основание да дърпат ушите на съвета на директорите. А един разумен мениджър няма да подпише договор за управление, ако субсидията не покрива напълно размера на загубите от социалната дейност. В Западна Европа мениджърският екип не подписва договор, който не е гарантиран. Спомням си на един семинар преди време ни обясняваха договора на белгийските железници. При тях, освен че държавата субсидира пътуванията с намалени цени, там финансират железниците и за губещите линии, които обслужват населението в определени райони. В предприятия за публични услуги може в договорите да не се възлага бизнес задача за постигане на печалба, а, да речем, подобряване на обслужването, стриктно спазване на графиците на движение, смяна на остарелите коли, подобряване на самата мрежа или удължаването й, ако възникнат нови квартали. Бизнес задачите трябва да бъдат подложени на постоянен мониторинг и да се изпълняват на етапи.

- Не е ли опасно в този момент да се тръгне към тези мениджърски договори, при положение че не са решени още много въпроси, свързани с тях? Не се ли отваря вратичка за фалиране на някои държавни фирми?

- Обезателното условие е политиците да се отдръпнат от управлението. Кажете ми защо в стара Европа не рухват? В края на краищата нали за това влязохме в ЕС, за да станем като тях. Според мен трябва да има политическа воля да се сложат професионалисти, които да управляват държавните и общинските дружества, на тях да им се възложат изпълними и реални бизнес задачи и да бъдат контролирани. Това означава партиите в Столичния общински съвет да не чакат да получат някакви финансови инжекции от такива общински предприятия. На Запад дори намек да се чуе, че примерно общински съвет си е позволил такова нещо, моментално следват оставки. Нужна е голяма публичност на тримесечните отчети, медиите да имат достъп до тях. А сега имате ли достъп до балансите и счетоводните отчети на градския транспорт? Нямате.

- Министрите нямаха тези данни, вие питате за журналистите...

- Ето виждате ли. Докато на Запад тези фирми ги контролират обществото, медиите.

- Как преценявате, ако се стигне до стачка днес?

- Тя ще създаде проблеми не само на гражданите на София, но и на софийските предприятия, тъй като много хора няма да могат да стигнат навреме на работните си места. Не знам дали е потърсен създаденият Национален институт за помирение и арбитраж, който трябва да посредничи за решаването на такива конфликти. Струва ми се, че биха могли да се обърнат към него и посредници да се опитат да доближат позициите на двете страни. Ако това увеличение на заплатите не може да се осъществи веднага, може да става поетапно, да се определи график.

- Според вас промените в наредбата решават ли в някаква степен исканията на работниците от "Градски транспорт"?

- Само ако се изпълнят възможностите, за които стана дума. Ако Софийската община сключи мениджърски договор, иначе другите промени едва ли биха помогнали.

- Но дали кметът Борисов би направил тази стъпка, защото така общината изцяло се нагърбва с отговорността? Какъв е интересът на министрите и кметовете да сключват такива договори?

- Не бих желал да коментирам взаимоотношенията между кмета на София и правителството. Но според мен въпросът опира до друго - нито министрите, нито общинарите биха желали да се лишат от възможността непрекъснато да се намесват в управлението на държавните и общинските предприятия. Имам предвид общинарите въобще в България. При нас още съществува разбирането, че самите министри и кметовете трябва да управляват едва ли не пряко тези предприятия. Погледнете бордовете на държавните предприятия, където се слагат различни зам.-министри, а не най-добрите специалисти. Съмнявам се, че скоро ще бъдат сключени договори за управление със съветите на директорите в държавните и общинските предприятия, защото много от тях сега са златна мина за финансиране на политическите партии.