Изборите за европейски парламент не успяха да излязат от руслото на вътрешнопартийните пререкания, така характерни за нашия политически живот. Повечето от кандидатите, които са на избираеми места, бяха излъчени по добре познатата схема - боричкания и компромиси между лобита, фракции и групички.

Дори новите имена като водачката на листата на НДСВ Биляна Раева не останаха незасегнати от старите партийни навици. Клюката веднага нареди, че чрез Раева Николай Василев си урежда подкрепа за кметския вот във Варна. Министърът искал да се кандидатира, пък бащата на Раева - Илко Раев, управител на Фестивалния комплекс в града, е могъщ бизнесмен и щял да помогне на Василев с пари. В замяна



Василев лансирал дъщеря му,



която пък е шеф на дирекция в Министерството на държавната администрация.

Работата може да изглежда такава от София, но не и от Варна. Илко Раев е известен повече като масон и бивша червена номенклатура, отколкото като бизнесмен. Фестивалният комплекс е държавна структура. Не че от нея не могат да се отклоняват средства за кампанията, но ще е трудно да се финансират чак цял евровот и местни избори. Раев бе кандидат-депутат от листата на НДСВ на последните избори и бе чак на 9-о място. Ако имаше пари и амбиции, със сигурност щеше да си опече работата още тогава.

Версията можеше и да е вярна, ако Василев колеше и бесеше в НДСВ. Но всичко зависи от царя. А пък царят много харесва сегашния варненски кмет Кирил Йорданов. А Йорданов със сигурност ще се кандидатира за трети мандат и за никаква номинация на Николай Василев не може да става дума.

Колкото и невероятно да звучи, преди четири години Симеон поведе битка с варненските депутати, групирани около Борислав Ралчев, и я загуби. Той искаше да подкрепи Кирил Йорданов и няколко пъти го афишира публично. Но в крайна сметка НДСВ издигна сегашния депутат Яни Янев и се провали. Оттогава



царят гледа под ъгъл варнеската група



Тя пък не винаги мели с Николай Василев. От няколко месеца между министъра и депутатите също има проблеми. Ако с издигането на Раева царят гони някакви местни цели, то те не са свързани с общината, а с битката за вътрешнопартийно влияние Симеон просто показва, че Василев е неговият човек във Варна. Много скоро ще разберем дали само в града. Защото царят мисли да се оттегли, търси си заместници, а Василев му е отявлен любимец. Може да се окаже, че с избора на Раева царят дава ясен знак на кого смята да се довери в бъдеще. Пък и винаги е добре да кандидатираш, ако не министъра на държавната администрация, то поне негов човек - така цялата държавна администрация ще се втурне да му помага.

Колкото до Антония Първанова, тя сама си отряза шансовете с призива към Станишев да се оттегли от премиерския пост. Царят може и да прилича на разсеян, но не забравя.

Голямата гордост на ГЕРБ е "професионализмът на листата". Така поне твърди Бойко Борисов. Хвали се, че определил само водача Душана Здравкова - останалите, все "утвърдени експерти", били подредени от "независима комисия".

Интересно в кой бранш и



какъв точно експерт е Петя Ставрева?



Журналист е в "Народно земеделско знаме", държи пламенни речи по сбирките на БЗНС и ... толкова. А е четвърта в листата и директно ще влезе в европарламента. "Независимата комисия" явно ще да се е съобразила и с подкрепата, която Анастасия Мозер даде на Борисов, та е осигурила партийна квота на земеделците в иначе експертната листа на ГЕРБ.

Партийно, или по-скоро "фракционно", изглежда и "назначението" на третия в листата Николай Младенов. Освен с "Отворено общество" (бил е програмен директор на фондацията) и европейската десница той държи топла връзка и с българските десни - старт на кариерата му даде Надежда Михайлова. Доста любопитно - покрай конфликта си със Стоянов за кого ли ще работи фракцията на Надежда (доколкото я има). За СДС или ГЕРБ?

Гордостта на Борисов, разбира се, е водачката на листата Душана Здравкова. Въпреки че се тупа в гърдите с огромни успехи в борбата срещу корупцията, такива - поне във Варна, където дълги години бе шеф на съдилищата, не са забелязани. Но пък Здравкова, която твърди, че един магистрат трябва да е безпартиен, но не и аполитичен, също дълги години членува в "Отворено общество".



Хората на Сорос винаги са подкрепяли



партиите, най-вече десните. На този фон вторият и петият в листата на ГЕРБ са може би единствените, които изглеждат експерти и са там за баланс. Вторият Владимир Уручев е специалист по ядрена енергетика с 25 години стаж в АЕЦ "Козлодуй" и член на комитет на Европейската асоциация за ядрена безопасност. Петата Румяна Желева е професор по европеистика в университета в Магдебург и има опит в проекти в областта на малки и средни предприятия.

При "старата десница" няма такива вътрешни и външни зависимости. Петър Стоянов игра ва банк, за да спаси себе си и СДС. Същото прави и Софиянски. При ДСБ е точно обратното - партията едва ли ще вкара евродепутат и който и да бе водачът (Константин Димитров, или следващите го Светослав Малинов или Иван Иванов), ще потъне. Важното е Костов да се спаси.

А каквото е в сила за останалите партии, важи и за "Атака". Едва ли някой вярва, че Димитър Стоянов щеше да стане български, а после и европейски депутат, ако не бе син на вярната Воленова Капка. Едва ли някой е повярвал и на Сидеров, че постави Слави Бинев втори в листата, "за да представя българския спорт". След като добрият архонт е дал толкова много на църквата, що ли пък да не е дал и на "Атака"? От опита и знанията си, разбира се.



БСП заложи на предсказуема листа



без големи изненади в подредбата. Както се очакваше, на първо място беше поставен 31-годишният настоящ евродепутат и бивш младежки лидер Кристиян Вигенин. Твърди се, че Вигенин е лично протеже на премиера Сергей Станишев и след няколко години той ще е новият лидер на БСП. Вигенин има впечатляващо CV, но е известен само в тесен семеен и приятелски кръг. Втора в листата е досегашният шеф на пресцентъра на БСП и депутат Илияна Йотова. В кулоарите се твърди, че тя е много близка до зам.-шефа на БСП и министър на икономиката Румен Овчаров. Атанас Папаризов е третото име в листата на БСП, което е достатъчно добре известно в обществото - дългогодишен депутат, бивш министър, а в момента е и евродепутат. Четвъртото и петото място в листата са за настоящите евродепутати Маруся Любчева и Евгений Кирилов и не са изненада. За отбелязване е фактът, че Кирилов беше оповестен като бивш сътрудник на ДС от комисията "Андреев".

Интересно е включването на председателя на еврейската организация "Шалом" Емил Кало на шестото място, който се смята за част от т.нар. гражданска квота в БСП. Той е номиниран за евродепутат от Съюза за стопанска инициатива.

Листата на ДПС поднесе някои изненади. Най-голямата от тях бе Мариела Баева, която се уреди на второто място. Баева е филолог и икономист, запознала се с ДПС покрай работата си като експерт в различни европейски либерални структури. Неофициално в движението я наричат "човека на Греъм Уотсън". Хората на останалите две избираеми места не изненадаха никого. Водач стана Филиз Хюсменова, а на трето място е Метин Казак, който досега оставаше по-скоро в сянката на своя брат Четин.

Очакванията към евродепутатите ни са, че ще представляват не само своите партии, но и България. Начинът, по който бяха издигнати обаче, ни кара силно да се съмняваме в това.