- Не трябва да биеш циганите, а да им пишеш актове!

- Какви актове бе? Демокрация е, бой трябва.

Така кметът на плевенското село Николаево Константин Монов и майсторът на спорта, както се представя Колю Койчев, в една топла петъчна утрин коментират проблема на селото с ромската престъпност. Всъщност, в този край се говори само за цигани, а не за роми. Проблемът с тях започнал преди повече от 10 години. В Николаево първоначално имало 4 цигански къщи...

"Сега имам 264 циганчета, които правят много бели. Нашите цигани са индийски, а в другите села са гръцки. Нямаше никакви проблеми с тях до средата на 90-те години. Оттогава обаче нищо не работят, само крадат", жалва се кметът Монов. През деня в Николаево е нетипично спокойно, почти няма хора по улиците. Трима мургави тийнейджъри културно питат дали в магазина са заредили цигари. "Колата със стоката обаче още не е дошла", изпраща ги обратно собственикът на смесеното магазинче Борислав. Чули в каква насока върви разговора, тримата също така бързо и мълчаливо се оттеглят. Кметът пък се въодушевява и разказва как е отделил специално помещение в кметството, където складира малкия процент на намереното желязо, преди циганите да го предадат за скрап. Който от селото разбере, че е ограбен, отивал за всеки случай в кметския склад с надеждата да припознае в купа от желязо своята стока.



Лютият спор на кмета



с Колю Пейчев е породен от роднинствата на последния. Майсторът на спорта с гордост и леко надменно съобщава, че синът му работел в Плевен в отряда за бързо реагиране към МВР. Кметът пък недоволства, че съселянинът му е връзкар, обаче с нищо не допринесъл за спокойствието в Николаево.

"Синът ми има много работа, не може да се занимава и с това. Има ли мач в Плевен, той е там, защото стават безредици. Циганите знаят обаче кой е синът ми и не пипат у нас", оправдава се Пейчев. Като съюз на старейшините са се събрали около маса пред магазина двамата спорещи - магазинерът Борислав и адашът му, който пък е набеден за учен от съселяните си. Той е Борислав Георгиев. Оказва се, че в Николаево са претръпнали от кражбите, омразата им е отстъпила пред отчаянието. Оплакват съдбата си на вечно ограбени, вместо да се борят срещу неправдата.

"Проблемът е в селото ни. Още в първите години на комунизма тук е имало съпротива срещу ТКЗС-та, защото е имало частни кооперации. Оттогава властта не ни обича и ето го резултатът", разсъждава Борислав Георгиев. Битовите разговори даже се изместват в посока дали ще бъдат овъзмездени собствениците на земя, по която трябва да мине бъдещ газопровод, кога ще построят хубаво кръстовище на отбивката от пътя към Плевен за Николаево, едно петъчно погребение и т.н.

И все пак кметът Монов подчертава, че от 1 април (когато от общината в Плевен бил изпратен първият екип частни охранители)



обстановката в селото се е подобрила



"Много съм доволен. Като дойдат момчетата вечерта в 7 до сутринта обикалят с един джип. И с полицията работим добре, но полицаите нямат автомобили и идват пеш или на стоп. Тук са на обяд и в 5 следобед си тръгват", разкрива системата за охрана първият човек на Николаево. И той признава обаче, че и частните гардове, както и полицаите, до момента не са хванали на местопрестъплението нито един крадец. За месец и половина обаче е извършена само една кражба, но за сметка на това от съседи на кмета. Иначе в Николаево на месец се извършвали не по-малко от 15 кражби.

"Влизат предимно в необитаеми къщи и задигат всичко, което може да се продаде. Няма кражби от домове, където живеят хора, и затова трудно се хващат", защитава охранителите кметът. И пак среща съпротивата на събеседниците си.

"А бе, какво ще хванат? Дойдат тука, завъртят се с колата из селото и си отидат. Полицаите пък пазеха най-големия крадец, защото той им издаваше по-малките. Охранителите и това не правят. Като няма кой да им говори, кого ще хванат", разпалено бистри тактиките Борислав.

По решение на общинския съвет в Плевен е възложено на



частни фирми да охраняват 9 села



в региона. Най-популярното сред тях и предизвикателство за всеки охранител е село Мечка. Там населението е около 1000 човека, като циганите са около 300. Печалната слава на селото датира от 2000 г., когато при два инцидента загина един човек, а друг беше ранен.

На 4 април в дома си с ловна пушка е убит Найден Тимневски. Мъжът се изпречил на група цигани, които влезли да крадат животните му. Тогава селото настръхва срещу престъпниците. В местна легенда няколко месеца по-късно се превръща Антим Стефанов. Той има малка дърводелска работилница в двора на къщата си, която пък е накрая на селото, по-близо до циганската махала. Държал я заедно с брат си. За да се застрахова, след 37 поред кражби създава механизъм, с който да защити имота си. Ако някой влезе в работилницата, без той да отключи, се задейства самоделно устройство, което стреля с олово. Така 20-годишният тогава Рашид се натъква на капана и е ранен в крака. Започват дела, подписки в защита на Антим... 7 години по-късно Антим е пак в работилницата, с още 3 кражби от работилницата и с петното "осъждан".

"Тогава заложих капани, строших му крака, но аз си изпатих. Бях разгласил за капаните и полицаите знаеха, но в съда ме осъдиха една година условно с три години изпитателен срок. Трябваше да му плащам и обезщетение 360 лева, но не съм му ги дал", разказва Антим. След случая обаче циганите не влизали в дома му, защото се страхували. Дори когато Антим бил известно време в Русия, пак нямало кражби от дома му. Постепенно обаче нещата се позабравили и крадците изгубили респекта си от майстора на капаните и кражбите зачестили отново.

Кметът на Мечка Кирил Кирилов признава, че



не могат да се справят с проблемните



цигани, каквото и да направят. Частната охрана му дава надежда, но и той признава, че засега резултати няма.

"Нашите цигани са от най-крадливите, доста са криминално проявените. Краде се всичко. Проблемът идва оттам, че няма осъдени. Има около 17 човека с висящи дела и един в затвора", признава Кирилов.

Принципът на работа на охранителите е същият като в Николаево. Трима души в една кола патрулират и обикалят по улиците. Трудно обаче било да се засекат крадци. Идентично, от 1 април досега не са хванали крадец. Идентично, частната фирма работела съвместно с полицията. Но безуспешно.

Пробвали са всякакви варианти - доброволни отряди, наемни охранители. Миналата година общинският съвет гласувал и 25 000 лв. за обособяване на полицейски пункт, за да дойдат повече полицаи. Осигурен бил и високопроходим автомобил, но повече полиция така и не била осигурена. В Мечка месечно има по 10 кражби. Страшното там е, че не са останали вече необрани необитаеми къщи и циганите използвали нощта, за да задигат метали от обитаемите домове. Няколко пъти са задигали кабелите и на БТК.

"Казват, че крадат, защото са безработни. Безработни са обаче, защото не им се работи. А работа им се предлага и то добре платена", допълва Кирилов. Малка утеха за селото е, че крадецът, който е бил ранен от капаните на Антим, вече е в затвора. При "онзи" случай Рашид излязъл жертва, но по другите 17 висящи дела не се спасил.

Хора като Антим обаче, в селото вече няма. Всички само констатират поредната кражба. Антим Стефанов също не е същият. Няма яд, няма отпор, най-малко пък оптимизъм. Той вече е спокоен жител на Мечка.