Втората година от мандата е определяща за всяко правителство. Обикновено по това време идват смените в кабинета, има и местни избори, започва подготовка за следващия парламентарен вот. Каквото е направено до втората година, това остава и до края на мандата.
Втората година на настоящия кабинет е доста тежка. Освен местни той трябва да проведе и избори за европейски парламент. На всичко отгоре по средата й се появи твърде мощен корупционен скандал. Той заплашва, ако не да направи втората година последна, то поне да разклати правителството из основи. В момента министрите обикалят страната предизборно, откриват каквото е проектирано, построено и ремонтирано в последните 2 години и се чудят дали ще оцелеят на постовете си до следващите първи копки - тия преди общинските избори през есента. Всяка дейност по същество, приемането и писането на закони и зачеването на някакви промени са тотално спрели. Властта е в очакване какво ще й се случи след изборите.
В особено тежък и опасен застой са болезнено необходимите промени в здравеопазването. Преди точно една година здравното министерство предложи стратегия за развитие на сектора, която трябва да бъде приета от Министерски съвет и от парламента. Точно
една година стратегията не може да види бял свят,
тъй като коалиционните партньори не могат да се разберат какви да са основните промени в законите, които да начертаят бъдещото развитие на здравеопазването.
БСП доскоро държеше на почти пълно запазване на статуквото - 6% здравна вноска и монопол на здравната каса. НДСВ иска въвеждане на доплащане за медицинските услуги и по-висока вноска. В един момент ДПС реши, че трябва да има много каси и 10% осигуровка. Самата стратегия пък предвиждаше постепенно увеличение на вноската и поетапно отстъпване на повече терен на доброволното осигуряване (независимо че министър Радослав Гайдарски е от квотата на "Коалиция за България"). Впоследствие БСП склони на увеличение на осигуровката на 7% още от догодина, ДПС позабрави за демонополизацията на НЗОК, а министър Пламен Орешарски изненадващо обяви, че ще се въведе допълнително задължително здравно осигуряване, т.е. хората ще бъдат задължени да внасят в частни фондове част от вноските си, останалите пари ще влизат отново в здравната каса.
След което дойде предизборната кампания и избухна корупционният скандал, а едва започналият здравен алъш-вериш замря. Очевидно е, че и в по-тихи политически времена трите партии трудно се разбират накъде искат да насочат здравната система, камо ли да се сетят за стратегията, когато държавната лодка се клати с пълна сила.
А стратегията предвижда и доста други неща, които също изискват време и политическа воля - отдавна предъвкваното преструктуриране на болниците, концесиониране на част от здравните дейности, приватизация.
И тъй като властта най-вероятно ще се клати поне до есента, здравната система ще изпадне във фатално безветрие. Този сектор, както обичат да казват политиците, е изключително консервативен.
И най-малките промени водят до големи трусове
Като пример може да послужи един не чак толкова генерален ход - опитът от преговорите със здравната каса да бъде елиминиран лекарският съюз. Последваха скандали в парламента, сезиране на Конституционния съд, протести пред съседния "Св. Александър Невски" и шумни искания за оставки. Напрежението продължи 6 месеца. Можем да си представим какво ще настане, ако някой реши да увеличи здравната вноска дори с 1%, да не говорим за промени в осигурителния модел или приватизация.
Затова промени в здравеопазването се започват до втората година на мандата. След това е нужно технологично време, докато те се оформят детайлно, минат през парламента и през обществен дебат, както може да се нарече напрежението по медиите, което ще създадат. Това отнема половин година. Минимум толкова трябва и за реализация - ако е приватизация, например - период за търгове и продажби.
След това е задължително необходима поне година, за да бъдат възприети и отработени новите правила от системата, т.е. новостта да бъде превърната в статукво сред същите тези лекари, управленци и пациенти, които преди това са се съпротивлявали. Без твърдата ръка на властимащите това е невъзможно, т.е. смазването на прясно ремонтираната система също е съществена част от работата на ремонтиращия, а не на следващо правителство. Така направи единственото правителство, дръзнало - за добро или лошо - да реформира здравеопазването - това на Иван Костов.
Ето защо с промените трябва да се бърза. С идването си на власт проф. Радослав Гайдарски смени ръководствата на няколко болници, спря трупането на дългове и наложи финансирането на здравната каса да стане от един платец - здравната каса, с цел по-малко кражби. В отговор болниците мърмориха и протестираха цяла година.
Представяте ли си да го направи сега?
Невъзможно - идат избори, а недоволството в такъв момент може да коства главата на министъра. На кабинета на Сакскобургготски например затова не му стигна цял мандат и здравеопазването беше оставено на вегетация. Кабинетът на Станишев вероятно ще се запише в историята единствено с тази промяна. За 4 години и затъналата ни здравна система това е престъпно минимална активност.
Времето, което имат Гайдарски и правителството за старт на каквито и да било реформи, изтича след броени месеци, през които обаче коалицията ще е заета с оцеляването си. И тя вероятно ще оцелее за разлика от здравеопазването.
|
|