"Животът е сладък, не стига, живее ми се, мамка му стара", възкликна Ахмед Доган в Шуменския университет, докато наричаше Бойко Борисов мухльо и мечтаеше да стане космонавт.

В момента Доган е на върха. Той е на власт, сложил е ръка върху цели сектори, ще вкара свои депутати и в Европа. Както е тръгнало, ДПС ще спечели изборите, плачат политици. Както е тръгнало, скоро ДПС ще управлява само, проплакват тук-там и избиратели.

Като изключим типично българското кахърене, няма как да не виждаме основание за тази картинка - ДПС прави образцова предизборна кампания, изцяло съобразена с електората. Доган не каца с хеликоптер в Делиормана, както правеше преди, а цял месец се носи из страната с автобус и бяла шапчица. Дава сто лева за щайга домати и хапва дребни сладкиши със съселяни. Затова Доган не се притеснява за електоралната си подкрепа. И може би затова стана особено нагъл към политиците и медиите. Точно това обаче може да му изиграе лоша шега.

Политическият живот на Доган може да завърши съвсем бързо и изборите за европарламент да се окажат



финален акорд в една дълга и поучителна кариера



В политически план Доган прекали. Това е единственият български политик, който не крие, че е преял с власт. Това е единственият български политик, който не се страхува да парадира с материалното си състояние. Спомнете си как сподели публично, че е милионер в зелено, че си има обръчи от фирми, че е инвестирал в ключови отрасли на българската икономика. Последното му крилато изречение е: "Неслучайно съм инвестирал в Девин не само за топлата вода, да си топя краката там, да се правя на интересен".

Тази предизборна кампании пък показа, че Доган вече е минал на друго ниво - днес той дразни. Целенасочено и брутално. Приказва от позицията на недосегаем. Дразни българи, дразни турци, дразни бизнеса и най-вече дразни всички политици, които за него са явно някаква пасмина, която абсолютно от нищо не разбира. Той вече не ги поучава, отдавна му мина мерака да им обяснява на тези новобранци как се печелят избори. Сега той директно им се подиграва в очите. Той надигра царя, той държи в ръцете си Станишев, той танцува около умиращата десница... Повярвал в собствените си сили, сега Доган обикаля победоносно страната и се радва на успехите си. И мечтае на глас: "София не ми стига, имам нужда от Брюксел, имам нужда от правене на политика сред 500 милиона хора".

Доган е толкова уверен в себе си, че



очевидно се мисли за Аллах



Или поне за негов пророк на земята. Той е сигурен, че от всяко дърво може да направи свирка. "На теб, Айнур, такъв готин имидж може да направи, че няма да я познаят", обясняваше самодоволно онзиден на една невинна студентка в Шуменския университет.

Стара е тезата, че ДПС и българският национализъм са скачени съдове - когато единият крепне, другият също расте. Доган обаче не е Сидеров с обратен знак. Сидеров нахъсва електората, като всява етническо напрежение. На Доган въобще не му пука дали за него ще гласуват българи, а в същото време няма нужда да привлича етнически турци.

Ако не спре овреме, Доган ще свърши зле. Поради една проста причина - съчетава прекалено много несъчетаема власт - политика, администрация и бизнес. Дълги години той успешно се справяше с този сложен свят, но начинът, по който комуникира с партиите и електората по време на тези избори, показва, че вече не владее нервите си. Че проблемът му вече не е за прокурор, а за психолог.

Доган имаше хубава идея -



да се оттегли достойно през тази година



В края на миналата година се сети, че е интелектуалец, а мястото на тези хора не е в политиката. "Мисля, че повече нямам работа в тази сфера на реализация", поясни тогава той. Това беше умна перспектива. Той можеше да се измъкне тихо - богат, уважаван, пожизнен лидер на турците в България. Един жив Ататюрк. Сега сгреши - ядоса всички, набърка се в скандала на десетилетието - между следствието и изпълнителната власт, и това ще му се отрази лошо. Колкото и голям процент да спечели на предстоящите в неделя избори, пътят му е ясен - надолу.

С десните се скара отдавна, царят няма да му прости никога, Борисов му е тежко обиден, а поне половината БСП не ще да чуе за него. Доган всъщност е сам. В следващите избори само чудо може да го задържи във властта, а един път разбрали, че могат да съществуват такива невероятни коалиции като социалисти и либерали, българите биха направили и други чудеса. Примерно властта да премине в ръцете на центристи като Борисов и леви като Станишев. Защо не? Все някога тази ходеща подигравка ще трябва да бъде спряна, нали?

Има само едно хубаво нещо в тази ситуация. Че нормалните хора правят разлика между Доган и етническите турци.





Други статии от автора - http://petyotsekov.dir.bg