Почти няма човек в Разградска област, който да не е чувал името на зам.-шефа на областното ръководство на ДПС и общински съветник в Кубрат Хамза Чакър. И няма как да е иначе, след като той е успял да изгради тук цяла империя, опнала се на 39 000 дка земеделска земя, активно развива животновъдство и ударно печели европари по програмата САПАРД.

И Чакър подобно на всички новобогаташи си има легенда за първия милион: започнал бизнеса си още в началото на 90-те с пестене на стотинки от препродажба на царевица и жито. Регистрирал е първата си фирма още докато бил студент по финанси в Свищов през 1990 г. Тогава имал платежоспособен съдружник, който по-късно загинал при катастрофа. Оттогава е и страстта му към дунавския град, където изгради хотел "Калето", в който държи 50%.

Името му обаче нашумя в национален мащаб едва тази година, когато се разбра, че е дал своя сграда в Разград за офис на Разплащателната агенция на земеделското министерство. Министър Нихат Кабил сключи договор за 10 години и му предплати наема за 7 години напред, а прокуратурата разследва дали държавата не е била ощетена при сделката. В резултат "изгърмя" шефът на фонд "Земеделие" Асен Друмев, който беше отстранен от поста.

От публикуваната справка в сайта на Министерството на земеделието става ясно, че Хамза Чакър отдавна поддържа топли контакти там. Така например е успял



да получи чрез замени големи ниви държавна земя в Кубрат



Бизнесът му със замените потръгва в края на 2001 г., когато министър на земеделието вече е Мехмед Дикме. Това едва ли е случайно. В една от петте фирми, регистрирани на негово име - "Лудогорие инвест", Хамза Чакър държи равни дялове с общинския съветник от Исперих Гюнай Хюсмен Хюсмен. Интересното е, че през 2003 г. точно Гюнай Хюсмен създава обща фирма "Северагро" ООД с Ахмед Дикме, брат на тогавашния министър Мехмед Дикме.

Но истински размах Чакър показва при проекти по САПАРД. За периода 2001-2007 г. той има одобрени 5 проекта чрез две свои фирми "Асотекс- Хамза Чакър" и "Калето". Само за закупуване на земеделска техника е получил безвъзмездно от европарите 1 134 986 лв. и чака още 284 306 лв. по проект от тази година за преустройство на кравеферма и пак за земеделска техника. В Разградска област има бум на одобрени проекти по САПАРД за закупуване на земеделска техника - 48. През октомври 2006 г. кубратският бизнесмен предвидливо е регистрирал и Сдружение на зърнопроизводителите от Лудогорието, пак като част от подготовката му за усвояване на еврофондове.

Най-активна обаче е една от най-старите му фирми "Асотекс - Хамза Чакър". Тя е и най-известната в Кубрат. Всеки знае къде се намира офисът й - в голяма административна сграда, на първия етаж на която има луксозно кафене, магазини за бижута, дрехи, храни, а по горните етажи се кове бизнесът на най-успелия активист на ДПС в района.

Според местните стандарти той е "много, много голям човек". Но не е разговорлив за бизнеса си. В предварителен разговор по телефона Чакър обясни, че няма време за срещи с журналисти, защото прави пари. "Колко ще спечелите за този половин час, през който ще се срещнем", питам го.



"За половин час печеля по 1000 лв.", отговаря Чакър



После допълва, че няма нищо против срещата, но условието е да не го питам за бизнеса му. "Можем да си говорим само за любовта", казва полу на шега Чакър.

Часът е малко след 16. Лъскав джип "Мерцедес" спира пред луксозната сграда в центъра на Кубрат и иззад тъмното стъкло се подава самият Хамза Чакър. Той обаче ни подсказва, че сме нежелани гости и само минавал, за да си вземе някакъв документ. Вместо "добър ден" ни посреща с обвинение: "Не съм доволен от вашия вестник, търсите само сензацията. Затова сте дошли и тук, нали. Нямам ви вяра". Единственият въпрос, който успявам да задам, е как е спечелил толкова проекти по САПАРД и играе ли някаква роля фактът, че е дал на държавата своя сграда под наем и е шеф на ДПС. "Нищо общо няма, а зам.-председател на областното ръководство станах на 9 март 2006 г.", отсича Хамза Чакър и вдига тъмното стъкло на колата си.

Село Севар, където е разположена друга част от империята на Чакър, е на около 7-8 км от Кубрат. Пътят до там е перфектен, асфалтиран е тази година. Изключително красиво е. "Ако не беше Хамза Чакър, нямаше да имаме такъв хубав път", казват ми група селяни, които пасат кравите си край пътя, близо до стопанския двор. В селото има около 650 къщи, 100% населени с етнически турци. Живеят в добре уредени домове, имат 10 магазина за хранителни стоки и текстилна фабрика на бизнесмен от Турция. Тук няма безработица, Чакър също осигурява работа на около 100 души. Няма и никаква престъпност. Командва ги кметица. От двата края на Севар има множество селскостопански постройки, в които се е разположила земеделската империя на Хамза Чакър. Той има още двама братя и две сестри.



Единият от братята му е свинар, а другият - домакин



И двамата са обикновени отрудени хора, които за разлика от брат им не гледат гузно, няма какво да крият и с охота разказват за работата си.

Ахмет се оплаква, че нямат сметка със свинете и от 2000 са намалили броя им на 300. Килограм живо тегло им изкупували по 1.40 лв, което било направо на безценица. Свинарниците в момента преправят в помещения за отглеждане на крави, и то по европейските стандарти. "Имаме 200 крави, но ще ги направим 600, защото за тях може да се получават субсидии от ЕС", обяснява Ахмет. Имали сметка от млякото, защото го предават на мандра по 50 ст. за литър. Планирали да увеличат и овцете си. Засадили са овощна градина със сливи и орехи. Основният им бизнес обаче са житните култури. Тази година са засели повече слънчоглед. Отглеждат още овес, люцерна, пшеница и ечемик.

Говедарите от Севар ми обясняват, че всички ниви наоколо, които погледът ни обхваща, са техни. А Ахмет уточнява, че обработват 39 000 декара земя. Даже са взели и от землището на съседното село. Част от земята са взели под аренда, а другата са получили чрез покупка или замяна. Само за обработваната земя



Чакър ще получава годишна субсидия от ЕС от 585 000 лв.,



ако плащането на декар е по 15 лв., и над 780 000 лв., ако Кабил се пребори за 20 лв. на декар.

Другият брат Али пък ни показа двата комбайна, купени с пари по САПАРД, и фадромата. Хамза Чакър не си е губил времето през годините и е изкупил доста техника от фалиралите стопанства и кооперации. Сега в складовете му и двора наоколо има охранителни камери. Освен със земеделие Чакър е направил опит да завърти бизнес със състезателни коне и с екзотични птици. Има 6 състезателни коня.

В разградския квартал "Гецово", където империята също се е разпростряла, пък съжителстват три щрауса, стотици папагали, фазани, патици, понита, овце, крави. "От щрауси не може да се печели и който казва, че прави пари, значи ги пере", категоричен е Димитър Обидимски, който е ветеринарен лекар и има страст към отглеждането на птици.

В Разград Хамза Чакър е добре известен на бизнесмените, които се опитват да се занимават със земеделие, но никой от тях не смее да говори, защото и те се канят да усвояват пари по еврофондовете. А разплащателната агенция е в сграда на Чакър, съвсем близо до центъра. На първия й етаж има фитнес и офиси на съдия-изпълнител и други фирми. Обясняват ми, че преди 3-4 години Чакър купил само три етажа от сградата на бившето АПК, които сега е дал на агенцията. Ремонтът бил направен за негова сметка. За офиса на разплащателната агенция в Разград, който е разположен на територия от 1256 кв. м, цената на 1 кв. м наемна площ е 6.08 лв., съобщиха от агенцията. Авансово са изплатени 33 месечни вноски от по 7636 лв., или общо 252 014 лева (без ДДС). Авансовите плащания са направени с цел средствата по тях да бъдат ползвани за извършване на ремонти от страна на собствениците и те били приспаднати от наема. Според областния управител Наско Анастасов в града наистина нямало подходящи сгради за регионалния клон на агенцията. "Държавата имаше поне 10 атрактивни държавни имота в центъра на Разград, които в периода 1998-99 г. продаде на безценица", каза и бившият кмет на града, а сега депутат от БСП Венелин Узунов. Точно тогава хора като Хамза Чакър са уцелили десетката. А после с подходящи връзки в правилна партия и активност са започнали да печелят от непредвидливостта на държавата.