От цялата фауна, населяваща Земята, само човеците се развличат с порно. Това развлечение е приемано доста полярно както през различните исторически епохи, така и в различните страни и вероизповедания.

У нас напоследък се заспори. Според Закона за допълнение и изменение на Наказателния кодекс ("Държавен вестник" от 11 май т.г.), "Който създава, излага, представя, излъчва, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява порнографски материал, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева." (чл. 159).

А ако това стане чрез интернет, то наказанието се увеличава - до 2 години затвор.

Интернет потребителите също се възбудиха и организираха срещу закона. (50% от трафика в мрежата е порно.) В подписана от стотици потребители петиция се иска оставката на вносителите на закона - Светослав Спасов и Мария Ангелиева от НДСВ, и се твърди, че: "Употребата на порнографията е част от личното пространство и живота на хората, подобряваща техния семеен и сексуален живот".

Освен това протестиращите призовават за легализиране на порнографията с пълнолетни актьори.

Всичко ли е втасала Мара, та обществото опря до този проблем?

Очевидно да. И очевидно някои неща следва да бъдат артикулирани, защото зле ориентираният свян



плоди обществени недоразумения



Трябва да кажем, че достъпността до хардкартинките свари българите неподготвени. В масата си ние бяхме продукт на "социалистическия морал", където порнографията беше, естествено, забранена, както е и сега - що се отнася до разпространението й, но за разлика от сега достъпът до нея беше затруднен. Само някои шофьори на ТИР-ове или командировани на Запад функционери, или по-либерални откъм идеи и по-лоялни откъм доверие от страна на властите културтрегери се връщаха от чужбина с по някое "голо" списание или лента, показвани тайно на отбрани приятели като знак за освободеност и донякъде престижен достъп до забранения плод...

Всъщност един от прелъстилите суровата комунистическа идеология западни козове наред с автомобилите, качествената бяла и черна техника, свободата на словото и размаха на pret-a-porte-то беше именно лекият достъп до "забранените картинки".

Следва да признаем, че те будят нездравото любопитство и други услади у голяма част от обществото; а има и нещо по-важно - покрай тях циркулират сериозни пари.

Затова може би по време на грозния ни преход от планово към пазарно стопанство и от държавна към частна собственост един от най-отвратителните парадокси беше този - липса на неща от първа необходимост като енергия, лекарства, памперси, храни и работа, но изобилие на порнография в пиратски, долнопробен и леснодостъпен за деца вариант.

С други думи, свободата не идва при всеки еднакво, а строго съответствайки на домакина си - съобразява се, така да се каже, с манталитета, интересите и приоритетите му.

При нас дойде и остана като вестници със свити от другаде разнообразни пози, изкарани по будките и достъпни за погледите най-вече на първокласника.

Този първокласник вече порасна и е сексуално зрял. Само сериозно изследване може да покаже дали е травмиран от ранния достъп до някои техники, или му няма нищо и "семейният му живот" само е спечелил. Факт е обаче, че и той не гледа с добро око на възможността неговият първокласник



да зяпа порно вместо Мечо Пух или Том и Джери



Учудваща е не толкова лекотата, с която обществото ни се метна от едната крайност - на цензурираното целомъдрие, в другата - на сергиджийската разпасаност. По-учудващо е тъкмо това съчетание от свян и активно потребление, позволило липсата на ясно формулирани възгледи по въпроса, които да градят норми впоследствие.

Затова е добре да признаем - порнографията съществува открай време и подобно на проституцията не изглежда обречена на скорошна смърт. Порнографията (според тълковния речник - от гръцкото pornos - развратен, и grapho - пиша, е описване, рисуване или фотографиране на полови органи и срамни сцени) очевидно е съществувала в достигнали до нас като произведения на изкуството находки като Кама Сутра, фреските в Помпей, ако щете и в праисторическите рисунки, примерно в Магурата. Явно изпълнява неотменна потребност за някои и е обект на искрено любопитство у други. Очевидно подхождайки към нея като към дрогата - с репресии за създаване и разпространение, но без такива за потребление, законът иска да я държи тъкмо като дрогата -



скрито и все пак на една ръка разстояние



Нищо против. Тоест има я и ще я има. Но трябва ясно да кажем и друго. Порното не е еманацията на човешката свобода, нито е жизнерадостната среда за успешна педагогика.

Моралът на съвременното общество, стъпил върху религиозната догма и вродения човешки етос, все пак покрива една част от човешките взаимоотношения, предназначени за любовта, с воала на свяна. То не е цензура, а необходимо условие за градеж на всяка духовност.

Затова мястото на порното е в тъмното кьоше. Нека има такова, но, както вече казахме - да оставим децата без него колкото се може по-дълго - току-виж открили по-качествени любовни изживявания.

Що се отнася до закона - и той като други едва ли ще сработи според замисъла. По-важно е за нас - още веднъж, както по повод проституцията, да знаем: кое е за олтара, а кое - за кьошето.