Иван Сираков е роден на 27 декември 1950 г. в Пловдив. Завършил е немска филология в СУ "Климент Охридски". Доктор е на философските науки. В системата на Министерството на външните работи е от 1983 г. Работил е в Берлин, Виена, Москва и Мюнхен. Оглави дирекция "Консулски отношения" в МВнР през февруари 2005 г.

- Г-н Сираков, сред неизпълнените мерки от програмата за ЕС има и две, за които отговарят МВнР и МВР. Те са свързани с издаването на визи. Защо се получи това забавяне?
- Още от края на миналата година бяхме планирали до първото тримесечие да са готови инструкция за издаване на визи на границите, по която водещо е МВР, и наредбата за условията и реда за отпечатване, съхраняване, анулиране и полагане на визови стикери. Те обаче са пряко свързани с промените в закона за чужденците. Тъй като измененията в закона за чужденците бяха приети в края на март от НС и в сила влязоха едва от 6 април, след това можехме да започнем работа и ние по тези две мерки. Така че забавянето е обективно и не е по вина на някоя от двете институции.
- Разполагат ли вече нашите дипломатически представителства с техника за снемане на биометрични данни при издаване на визи?
- Доставката и въвеждането в експлоатация на техниката за снемане на биометрични данни се извършват по график. Първите две посолства, в които инсталирахме тази система и вече събираме реално биометрични данни - пръстови отпечатъци и дигитална снимка, са в Египет и Тунис. В края на този месец заминават още два екипа, които ще доинсталират техниката в Либия, Мароко, Алжир и Йордания. С тази стъпка завършваме първия етап от събирането на биометричните показатели в Северна Африка. До края на 2007 г. предвиждаме да доинсталираме нашите представителства в Африка и Азия. Бих могъл да кажа, че с крачка напред сме пред редица европейски държави в снабдяването с подобна техника и събирането на биометрични данни, както и по визовите стикери. Ние сме една от водещите държави, която има имплементирана цветна снимка. Едва преди седмица получихме информация, че в 6 от посолствата си Чехия започва да въвежда имплементиране във визовия стикер на цветна снимка.
- Данните, които се снемат при биометрия, ще бъдат ли съхранявани в база данни, защото все още няма регламент как да става това?
- Данните се събират в нашата централна визова система и се съхраняват за неопределен период от време. Когато бъдем включени към шенгенската информационна система, ще прелеем тези данни към централната база данни.
- Как работят новите ни консулски служби в Македония и Сърбия?
- Консулските и дипломатическите ни представителства в Сърбия и Македония са много натоварени. Имаме доста ограничен кадрови ресурс, за да можем да откликнем на все по-нарастващото число на желаещите да получат визи. Справяме се с огромно напрежение на състава, работи се от сутрин до късно вечер. В помощ на консулските служби, в които средно работят по трима души, сега изпращаме по още двама. В Македония досега са издадени над 27 700 визи, а в Сърбия - към 23 200 визи от началото на годината. Средно месечно се издават между 3000 и 5000 визи във всяка една мисия. Разбира се, този процент ще скочи драстично с началото на активния туристически сезон. Министерството предприема доста сериозни мерки в помощ на консулските служби чрез въвеждане на един модул за обработване на молбите за визи. Този модул се предоставя на туристическите фирми и така става по-бърза машинната обработка. Значително ще се облекчи режимът през следващата година, когато с двете държави подпишем спогодбата за местния приграничен трафик. В зоната между 30 и 50 км от двете страни на границата ще се създадат облекчени условия на преминаване на границата въз основата на някакви карти или визови стикери, които ще се издават за ежедневно прекосяване на границата.
- Колко от тези визи в Сърбия и Македония са издадени с цел туризъм и колко - с цел бизнес?
- От Сърбия има издадени около 8000 визи за туризъм, останалите са за бизнес и частни посещения. За Македония са издадени 11 000 визи за организиран и неорганизиран туризъм.
- В Русия планирате ли разкриване на нови консулски служби? Там има ли увеличение на желаещите да получат визи за България?
- На този етап не. Всяка година желаещите организирани туристи да посетят България се увеличават с 15-20%. Създали сме необходимата организация, така че ще се справим.
- Има идея, която периодично се коментира - гражданите от български произход в Русия, Украйна, Молдова да бъдат освободени от визи. Реалистично ли е това?
- Не, тъй като това противоречи на регламентите на ЕС за недиференцираност на гражданите на една държава. Тоест не можем на етнически принцип да разделим гражданите на една държава. Разбира се, държавата по друг начин и с други средства може да оказва помощ и подкрепа на тези български етноси.
- Колко време можем да си позволим да издаваме безплатни визи за Македония и Сърбия?
- В момента се водят разговори между ЕС и страните от Западните Балкани, които включват Сърбия и Македония, за облекчаване на визовия режим и за въвеждане на една единна такса от 35 евро за всички видове визи. България си извоюва правото до влизането в Шенген (2009-2010 г.) да запази таксите за гражданите на тези две държави, тоест да запазим безплатните визи. От 1 юни влиза в сила споразумението между ЕС и Русия и тогава ще бъдем задължени да прилагаме една спрямо друга еднакви визови такси. Това ще означава, че ние за руските граждани ще събираме 35 евро, толкова ще струва и визата за Русия, а не както досега от порядъка между 180 и 400-500 долара. Особено едногодишните многократни визи за шофьорите са много скъпи.
- С Турция ЕС има ли подобно споразумение?
- С Турция на тоя етап не се водят разговори за облекчаване на визовия режим. Ние за българските граждани постигнахме едно значително облекчение - да влизат без виза в рамките на 90 дни.
- Водят ли се разговори за пълното и безусловно признаване на шофьорските ни книжки в страните от ЕС?
- Засега и при нас, и в МВР няма регистрирани случаи на оплаквания от български граждани, чиито книжки да не са подменяни в страните от ЕС. Навсякъде това става по определен ред. Разбира се, правят се проверки относно достоверността на документа, тъй като някъде са задържани фалшифицирани шофьорски книжки и в някои случаи има запитвания дали наши граждани имат ограничения за ползване правата на водач.
- Има ли служители в консулските ни служби зад граница, които не владеят чужд език или не отговарят на изискванията за дипломатически служител?
- От общо около 220 консулски и технически служители нямам информация да има дипломат, консул, който да не владее два езика. Техническите служители трябва да имат степен ползване.
- Има ли постъпили сигнали във вашата дирекция от страни от ЕС за това, че българи създават проблеми след членството?
- Оплакванията в дирекцията са традиционните, които пристигат всяка година и не са зависими от влизането ни в ЕС. На този етап за дребни кражби се съобщава от Швеция - два случая, във Финландия - за няколко ромски семейства. От Франция имаме съобщения за пребиваване в района на град Бордо на около 80 български граждани без средства за препитаване, предимно ромски семейства. Но те като граждани на ЕС могат да пребивават и да се установяват в която държава искат. За тях полагат грижи местни хуманитарни организации и засега не се поставя въпросът с тяхното връщане в България.

-	Ще има ли фонд за подпомагане на изпадналите в беда българи зад граница?
-	Създадена е междуведомствена работна група, която изработи наредба, регламентираща условията и реда за предоставяне на временна финансова помощ на изпаднали в беда български граждани. В рамките на дискусиите се реши да бъдат включени в тази наредба и категории лица, които са жертви на трафик, пострадали от престъпно престъпление, малолетни български граждани, оставени без надзор. След това по инициатива на омбудсмана беше включен и текст за предоставяне на средства за публикуване на снимка на изчезнали деца. В бюджета са предвидени 400 000 лв. за оказване на помощ за изпаднали в беда български граждани. Оттук възникна въпросът, след като няма закон, регулиращ тази проблематика, на какво основание ще бъдат отпускани тези средства. Трябва да има първо закон за подпомагане на българските граждани в чужбина, въз основа на който да бъде разписана наредба. Надявам се съгласувателните процедури да завършат до месец-два.
-	Как след това ще бъдат възстановявани тези средства?
-	Това е един от щекотливите проблеми. Нека да си спомним, че в годините след 1991-92 г. МВнР преживя един доста неприятен етап, в който бяха раздавани средства на "изпаднали" в беда граждани, които минаваха от посолство на посолство и събираха по 200-300 долара от всяка наша мисия. В министерството бяха натрупани 5000 преписки по такива предоставени суми и нито една от тях не беше възстановена в бюджета. Чак тогава се реши, че повече такива средства няма да бъдат отпускани на граждани. Но има граждани, които действително изпадат в беда и имат възможност след това да възстановят средствата. Това доведе до идеята за създаване на такъв фонд. Към работната група е включена и НАП, която трябва, ако в някакъв срок лицата не възстановят сумата, да предприеме административни действия за тяхното събиране.