Бойко Борисов може да остане дълго в десницата, но само ако поеме по правилния път - да отказва всякакви коалиции с БСП. |
Не всичко обаче започва от ГЕРБ. През 2001 г. НДСВ направо помля БСП и старата десница, големите градове и "активните хора" също я подкрепиха. Но НДСВ никога не стана дясна партия, макар и десният избирател да поглеждаше с надежда към нея.
Всъщност позиционирането на ГЕРБ все някъде в политическото пространство е от огромно значение не само за партията, но и за цялата ни политика въобще. От 2001 г. насам дясното е в разпад и на практика няма кой да представлява десните избиратели. Имаме левица, център, но не и десница. Така че ако ГЕРБ наистина защити претенцията си да бъде дясна сила, десният вектор (ако повярваме на Доган, че става дума за геометрия) най-после ще възстанови равновесието в координатната система. Нещо, което без съмнение е нужно на България.
Преди да отговорим на въпроса
дали ГЕРБ е дясна партия,
задължително трябва да дадем дефиниция на "дясното" в българския му вариант. Като "десница" в годините на прехода се наложиха партиите, които дръпнаха чертата между себе си и БСП. Тяхната цел бе да не пуснат БСП на власт, а коалиционната им свобода свършваше там, където започваха социалистите. Именно коалициите (с кого съюзите са позволени и с кого - не) бяха разделителната линия между дясното и лявото. По нея се ориентираше избирателят. Политиката, провеждана от партиите, нямаше голямо значение (десните управляваха ляво), както и социалният статус на избирателите (всички горе-долу бяха на едно дередже), нито пък мирогледът бе толкова важен (хора с определено леви възгледи гласуваха за СДС). Ставаше дума единствено за коалиции. Като десни бяха припознавани тези партии, които за нищо на света не биха управлявали с БСП.
Преходът свърши, но избирателят продължава да ползва същият "класификатор" на партиите. Който не вярва, нека обясни защо НДСВ взе над 700 000 гласа през 2005 г. след грандкорупционни скандали и препълнена торба с неизпълнени обещания. Защото се бе появила средната класа, която харесвала НДСВ? А сега, след като НДСВ се срина до 120 000 гласа, къде е средната класа? Отговорът е друг - в предизборната кампания през 2005 г. НДСВ обяви, че главната й цел е да спре БСП. Хората повярваха, защото имаха потребност от такава партия. А пък после се видя, че това е било пълна лъжа. Хората вече не вярват.
Десният електорат иска това да види - голяма партия или съюз, който под никаква форма няма да се обвърже с БСП. С такава нужда живеят около 1.5-2 милиона българи. Нагласата им, ако щете, е ирационална - те просто
и насън не искат БСП на власт,
"Атака" не им пасва. Атакистите са крайни, почти анархисти... Десните не са такива.
Част от тези хора дадоха доверието си на Борисов, но истинският тест за него ще дойде тогава, когато трябва да прави (или не прави) коалиции. Този момент настъпва още през есента, когато са местните избори. За дясната идентичност на ГЕРБ ще е важно не количеството на спечелените гласове на местния вот, а предизборните и най-вече следизборните коалиции, които ще състави. Пред Борисов има два пътя - да лъже, че е алтернатива на БСП, а тайно или явно да се коалира с нея; или наистина да не прекрачва границата, която навремето постави СДС.
По първия път тръгна НДСВ. С което направи не само лоша услуга на себе си (пое към историята и е въпрос на време да влезе в нея), но и на обществото - лиши го от десница. Ако и ГЕРБ поеме по този курс, ползите и загубите ще бъдат същите - краткосрочен "проект", който най-много веднъж или дваж да обере протестния вот, след което "проектът" ще се изпразни от съдържание. Вдясно ще има избиратели, но не и партии. Във вакуума още дълги години за кратко ще пребивават разни "проекти".
Ако ГЕРБ тръгне по втория път,
си гарантира не само дълъг живот,
но с право ще бъде партията, която ще смени старата десница на прехода. Навсякъде в посттоталитарните държави десницата отстъпи място на нова, рано или късно същото ще се случи и в България.
Поне на думи, ако може да му се вярва, Борисов е десен. Веднага след изборите обеща, че никога няма да се коалира с БСП. Дали обаче така мислят 240 негови велможи в България, все още не се знае. В партия, която мирише на много власт, обикновено завонява от нечистоплътни интереси. Царят неведнъж бе принуден да се съобразява с царедворците, а има и генерали, които командват разюздани армии. Бойко Борисов има лошия късмет да се доказва на местни избори далеч преди парламентарните. За да е дясна, ГЕРБ задължително ще трябва да конкурира БСП с кметове във всичките 240 общини, а после да не се обвързва със социалистите. Десният електорат няма да прости на Борисов каквото и да е заиграване с БСП - като неговото с Първанов от миналата година, когато му помогна, като не се кандидатира за президент.
Има и още един голям проблем пред дясната идентичност на ГЕРБ. Той не е миналото на Борисов, нито пък сълзите, които генералът рони пред паметника на Тодор Живков. Те имат толкова значение, колкото и комунистическата биография на Костов например. Проблемът е, че просто няма класическа дясна партия в света, в която преклонението пред лидера да е член 1 от устава. Няма нормална дясна партия, в която водачът да казва на партийния актив "вие мълчете, пък аз ще говоря", а те да му ръкопляскат през сълзи. Няма дясна партия, която не може без лидера си. ГЕРБ е точно такава партия.
Така че рано е да се твърди, че ГЕРБ е дясна. Ще може поне след местния вот и малко след него. А пък дотогава имаме избор на кого да вярваме - на Борисов или на световните медии, които го определят като популист.