Прокурорската проверка на корупционния скандал, който цял месец люлее върховете на държавата, ще завърши с отказ да се образува наказателно производство. Официалните резултати още не са огласени. Но главният прокурор Борис Велчев вече призна, че всички тежки обвинения са си останали само думи. Заместникът му Камен Ситнилски също обясни, че производство няма да има. Тоест какво от това, че директорът на националното следствие Ангел Александров и министърът на икономиката Румен Овчаров си позволиха тежки обвинения?



Кризата на обществено доверие



в основните институции е повече от драстична. Дотолкова, че евродепутатът Ван Орден сравни българския политически живот с блато, пълно с алигатори. Ако се придържаме към този образ (а защо не?), какво можем да очакваме? От пряко замесените нищо, което да подскаже, че моралът все още има някаква стойност за тях.

Формално скандалът стана публично достояние благодарение на Ангел Александров. Следовател с огромен професионален и дори политически опит. Щетите, които той понесе като контраобвинения от лагера на Овчаров, явно са били предварително калкулирани. Той си сложи главата в торбата, но от това той не става герой. По много проста причина - това не е операция "Чисти ръце", започнала внезапно под прякото ръководство на следовател №1. След финалното заключение на прокуратурата спокойно можем да я наречем операция "Чисти алигатори".

За непредубедената публика, та дори и за медиите преди месец откровенията на враждуващите страни подействаха като шок.

Та какво общо биха могли да имат висши служители в правителството с висши следователи? По техните думи, които за прокуратурата ще останат недоказани - приватизацията и източването на "Булгартабак", лицензите за хазартни игри, съдебното бъдеще на шефа на "Фронтиер", житото от Държавния резерв. Всъщност по-лесно е да изброим с какво не са се занимавали тези уж с нищо несвързани помежду си хора. Та групичката от следователка и шефа й, двама зам.-министри, един министър и един шеф на холдинг е решавала, вярно, по специфичен начин, въпроси, с които би трябвало да се занимава правителството!



От разправията излязоха наяве опасни връзки,



една паралелна власт, която най-малкото конкурира официалната. Да, предметът на сделките и изнудванията помежду им ще останат голи думи. Което формално прави чисти Александров и Овчаров. А неформално?

Щом случаят ще остане без съдебни последствия, трябва ли да има поне извинения от страна на замесените? Наивно е да се разчита на това. Свидетели сме на схватка между хищници с всички екстри, а не на детинска свада.

От месец насам в основна мишена се превърнаха премиерът и БСП. Сергей Станишев вече уволни двама зам.-министри - Корнелия Нинова и Делян Пеевски. Сега всички следят под лупа какво ще последва за министър Овчаров.

Но встрани остана Висшият съдебен съвет. Преди месец той отказа да вземе отношение, след като Ангел Александров го запозна със своята версия за скандала. Сега ръководителите на съдебната система непременно трябва да се върнат към случая "Следовател №1". Висшият съдебен съвет не е съд, но именно той се явява пазител на моралния престиж на магистратурата. Ако е налице уронване на престижа, конституцията и Законът за съдебната власт предвиждат уволнение от системата. Затова съветът трябва да излезе с ясно решение именно по моралния казус.

Следователката Татяна Шарланджиева и Корнелия Нинова са разследвани за престъпление срещу правосъдието. Очаква ги обвинение, че са изнасяли информация по делото "Топлофикация" и така са предпазвали близкия до Овчаров консултант Красимир Георгиев от наказателно преследване за пране на пари. По този казус ще се произнесе съдът. Ако единствените доказателства са разменяни SMS-и, до присъди едва ли ще се стигне.

След промените в правителството блатото постепенно ще се успокои. Важното е алигаторите да са сити. Това е единствената клауза в българския обществен договор.