Либийски районен съд постанови в неделя, че петте български медицински сестри, държани в страната през последните 8 години по обвинение в умишлено заразяване с вируса на СПИН на стотици деца, не са оклеветили либийски служители с твърденията си, че са били принудени да признаят престъплението чрез мъчения. Вчера британският енергиен гигант "Бритиш петролиъм" съобщи, че в скоро време ще възобнови дейността си в Либия след 33-годишно прекъсване след указа за национализация от 1974 г. Тези две събития са предвестник на дългоочакваното завръщане на Либия в редиците на международната общност и за отварянето на много врати.

След като либийският лидер Муамар Кадафи призна в края на 2003 г. за съществуването на либийска програма за разработване на оръжия за масово унищожение, изглеждаше само въпрос на време в пустинната африканска държава да завалят отново западни инвестиции.



Преди това обаче трябваше Кадафи да оправи една каша



През 1999 г. неговите сили за сигурност допуснаха сериозна грешка, като арестуваха няколко български медицински сестри по обвинение, че са инфектирали неколкостотин деца с ХИВ (повечето независими наблюдатели привеждат аргумента, че по-голямата част от заразяванията са станали още преди пристигането на медиците в страната). Логиката на Либия вероятно е била, че арестите ще предоставят на Триполи удобен предлог, с който да отклони скандала към малка безсилна България, както и за издигане на националистически лозунги.

Тази стратегия обаче се провали с гръм и трясък. България бе кандидат за членство в Европейския съюз и се присъедини на 1 януари. Съгласно европейското законодателство всяка страна членка има пълно право на вето по всички външнополитически решения, така че членството на България по същество замразява европейско-либийските отношения.

Дори Кадафи не може да си позволи да се отметне от тази политика. Подобни грешки трябва да бъдат поправяни на етапи и оневиняването на сестрите по делото за клевета, а ще има още, е първият. Това е първото съдебно решение, което официално ги признава за невинни в нещо; след известно време допълнителни дела по удобен начин ще ги оправдаят и по обвиненията в умишлено разпространяване на вируса на СПИН.



Кадафи е чудат човек, прословут със своето его



Той вярва (неща, които са несъвместими), че е предопределен от съдбата да реформира и води исляма, международното комунистическо движение, арабския свят и африканския континент. И макар че мнозина поставят под въпрос психичното му здраве, малцина се съмняват в неговата харизма и енергия. В миналото Кадафи е правил опити да напада съседи, но също така доказа способността си да посредничи по някои от най-тежките конфликти в Африка - в суданската област Дарфур и Сомалия. Той има лични заслуги за създаването на Африканския съюз и е сред малцината лидери от развиващия се свят, които държат парите си у дома, поне докато 500-членната, съставена изцяло от жени, негова лична гвардия му е под ръка. Ако Европа или Съединените щати успеят да ангажират конструктивно Кадафи и помогнат да бъде придадена форма на неговия "проект на деня", динамичността и ресурсите на либийския президент могат да бъдат впрегнати за по-нататъшните цели на Запада в Африка и арабския свят.

Междувременно напускащият поста си британски премиер Тони Блеър бе в Либия във вторник, където спомена за "начало на развитие на икономически отношения" с Триполи. Освен това гигантът "Бритиш петролиъм" подписа с Либия споразумение за проучване на петролни залежи на стойност 900 милиона долара.



Една такава сделка е важна



През 1974 г. Либия добиваше два пъти повече от сегашните 1,7 милиона барела суров петрол на ден. Така връщането на големите европейски играчи в страната е голям ход, особено като се има предвид, че либийският петрол е с много високо качество.

В действителност обаче всичко опира до Русия. Европейските страни се тревожат все повече от прекалената си зависимост от руските енергоизточници: в момента Русия задоволява около една четвърт от европейското търсене на газ и петрол. В момент, когато Кремъл все по-агресивно установява държавен контрол над енергийния сектор и се стреми към придобиване на повече икономически лостове в цяла Европа, страните и корпорациите на континента се оглеждат за енергийни алтернативи. Това е два пъти по-вярно за "Бритиш петролиъм", която с право се опасява да не й бъде отнета отдавнашната инвестиция в Руската федерация, смесеното предприятие с руския гигант ТНК, носещо не особено оригиналното име ТНК-БП.





На притеснена Европа Либия й е под ръка,



а там не са проучени както трябва и 15 % от територията. Но един договор на стойност 900 милиона долара само за проучване на петролни залежи едва ли може да накара Европа като цяло и "Бритиш петролиъм" в частност да се почувстват скоро по-спокойни за източниците си за снабдяване с енергия.