Оставката на правосъдния министър Георги Петканов бе предизвестена. Месеци наред той бе в болница, очевидно се бе дистанцирал от управлението на министерството, а и критиките на ЕС към правосъдието не са намалели. Въпреки това неговото решение изненада цялата управляваща коалиция - и БСП, и ДПС, че даже и съпартийците му от НДСВ. Дори премиерът научи от медиите, макар да се опита да запази самообладание. Просто



тази очаквана оставка дойде в неочакван момент



Първо, защото цялото внимание бе насочено към министрите на БСП и ДПС, замесени в скандала "Овчаров-Александров", който се превърна в повод за ремонт на кабинета. И второ, въпреки че редовно е сред спрягани за смяна, самият Петканов показа, че може да оцелява и при много големи скандали. Атаки към него имаше и докато бе шеф на МВР, и след като оглави правосъдното министерство. Дясната опозиция го обвини, че преди години имал вземане-даване с Държавна сигурност, един от шефовете в МВР го осъди за клевета, после избухнаха скандалите с подслушването на бившия шеф на контраразузнаването и настоящ депутат от ДСБ Атанас Атанасов по разработките "Гном" и с прихващането на разговори на тогавашния правосъден министър Антон Станков по разработка срещу друго лице, синът му се сби по морето, започнаха драмите около промените в конституцията, разиграха се зрелищните спорове с Бойко Борисов и т.н. Напоследък обаче бурите около него бяха стихнали.

Защо тогава се стигна до тази оставка? Самият Петканов изтъкна няколко причини вчера - че е уморен от изпълнителната власт, където е втори мандат, че в Министерството на правосъдието не може да се работи, защото няма пари и квалифицирани кадри, и че и без това е очаквал да бъде сменен при предстоящия ремонт на кабинета. Във всичко това има логика, макар че веднага възникват нови въпроси. Примерно - защо след като един министерски мандат стига, Петканов изобщо се съгласи да кара втори? От кого зависи в подопечното му ведомство да работят кадърни хора и кой трябва да воюва с финансовия министър за съответното обезпечаване на съдебната реформа с пари?

Но да приемем, че Петканов е искрен.



Какво следва оттук нататък?



Със сигурност оставката му ще бъде използвана, за да се отговори на нестихващите критики на ЕС по глава "Правосъдие и вътрешни работи". Няма спор, че правосъдното министерство е едно от най-тежките в целия кабинет. Уж там е съсредоточена някаква власт, а пък от него нищо не зависи. Съдебната власт е толкова консервативна, затворена и ревнива, че да си министър на правосъдието е все едно да си чистачка в Съдебната палата. Отнасяш критиките, а не можеш да наложиш своя визия за ресора. А освен това трябва да се занимаваш и с вечните проблеми в затворите, с българското гражданство, осиновяванията, да контролираш нотариусите и частните съдебни изпълнители, да се погрижиш да заработи гладко Агенцията по вписванията, в която пък ще са и имотният, и търговският регистър. Така че който и да наследи Петканов, нищо добро не го чака.

Въпреки това кандидати не липсват. И тъй като по всяка вероятност в правителството ще се запази квотният принцип,



сред основните фаворити са все мастити юристи от НДСВ



- Пламен Панайотов, Огнян Герджиков, Борислав Ралчев, Анелия Мингова, Николай Свинаров, Камелия Касабова ... Но вътрешнопартийният и коалиционният пазарлък тепърва предстоят.

Съдбата на самия Петканов също не е много ясна. Като начало той ще стане депутат, но дали ще остане дълго в Народното събрание, не може да се прогнозира. Най-упоритият слух е, че ще стане конституционен съдия на мястото на починалата наскоро Мария Павлова. Още повече че последната беше избрана от парламентарната квота. Няма спор, че Петканов минава за авторитетен юрист. Той е професор по финансово и данъчно право и е дългогодишен преподавател и декан на Юридическия факултет. Всъщност този авторитет му помогна да управлява МВР, защото огромната част от ръководните фактори там му бяха студенти в школата на МВР в Симеоново. Дългогодишното му пребиваване в изпълнителната власт и сравнително топлите отношения с бившия главен прокурор Никола Филчев обаче могат да му изиграят лоша шега.

Така или иначе, Петканов стана един от най-дългогодишните министри в новата история на България - в продължение на 6 години той оглавяваше 2 тежки министерства. И за добро или зло от него тръгна така очакваният ремонт на кабинета на тройната коалиция. Сега на ход е премиерът Сергей Станишев.