"Пирогов" не е обикновена болница. И същевременно е еманацията на това, което се случва в здравната система години наред. "Пирогов" е символ и диагноза. На спешната медицина, на мястото, където попадат най-тежките случаи и където връщат пациенти от отвъдното. Рано или късно всеки се озовава в "Пирогов" - заради порязан пръст или с тежко заболяване.

"Пирогов" е и символ на корупция - от санитарите до директора. "Пирогов" е символ на недоволството на медиците. Ако някой тръгне да сваля здравни министри, тонът се дава от "Пирогов". За лекарите там може да се говори с "най", но не единствено в положителен смисъл.



"Пирогов" е диагнозата: безизходица в здравеопазването



За пореден път лекари, сестри и санитари от спешния институт се вдигнаха на протест. За пореден път поискаха по-високи доходи. Пак казаха в прав текст, че колкото по-болен е пациентът, толкова по-скъпо излиза на "Пирогов" и бърка директно в джоба на тези, които го лекуват. Медиците блокираха улиците край болницата и поискаха тя да получи специален статут. Поискаха и допълнително финансиране - субсидии от държавата.

Най-вероятно единственото, което ще получат, ще са ругатните от софиянци, попаднали в образувалото се задръстване, и коментари от сорта: "Тия защо протестират, а подкупите, които искат?"

И в това има истина, но не е луд този, който яде зелника. Но отговорът на медицинската корупция е адекватен контрол и добри доходи. Те обаче отсъстват.

Работещите в "Пирогов" са принципно прави, че по-специалните болници имат нужда от по-специален статут. В момента всички лечебни заведения, освен Правителствената, Военната, МВР и Транспортната болница, се финансират единствено от здравната каса. Тя плаща за лекуван пациент, а цените са еднакви за всички болници в цялата страна. Колкото получава "Пирогов" за отстранен тумор, толкова получава и болница в малък град. Но малката болница има възможност да си подбира пациентите - приема само леки случаи, за които цените на здравната каса стигат и може дори да излезе на печалба. Големите университетски болници от ранга на "Пирогов", ИСУЛ, "Александровска" обаче приемат всички, концентрацията на тежки и скъпи случаи е доста висока. С други думи - средният пациент в малката болница излиза доста по-евтино от средния пациент в голямата. Но здравната каса плаща еднакво. Даден болен може да струва на "Пирогов" 15 000 лв., но касата плаща 1500 лв. И колкото и да се кълнат в болниците, че приемат всички тежки пациенти, пазарната логика ги тласка към друго, което се случва на практика.



Истински болните почти нямат шанс да се лекуват



Правителствената и другите по-горе изброени болници със специален статут пък освен пари от здравната каса получават и субсидии от държавата. Защото имат по-специален контингент - депутати, министри, дипломати, военни, полицаи - все хора от значение за националната сигурност. Затова и могат да си позволят доста неща като трансплантации, модерна апаратура и ремонти. И понеже разполагат с почти безотчетни пари, не се е чуло да са недоволни.

Преди време здравният министър Радослав Гайдарски поиска университетските болници също да получат по-специален статут, който да позволи именно да получават допълнително пари. За целта е нужна промяна в Закона за лечебните заведения. Идеята не видя бял свят - вероятно не е срещнала одобрението на финансовия министър Пламен Орешарски. Друг, често спряган вариант е здравната каса да плаща по различни цени на различните болници. И това не е станало досега.

Обясненията са няколко. Тъй като касата плаща на среден случай, има и пациенти, които са доста по-евтини от цената, определена от касата. Идеята е, че така болниците могат да компенсират по-тежките случаи. Парите от касата съвсем не са малко и е въпрос на мениджмънт те да се харчат адекватно, така че и заплатите в болниците да не са мизерни. С други думи - ако се купуват лекарства и консумативи на цени, които изключват нечия комисиона, в болницата ще влизат повече пари.

Министерството на финансите с основание отказва повече пари за здравеопазването, тъй като тази система не е реформирана и никой не иска да налива пари в бездънна каца. Допреди година и половина всички болници получаваха и държавни субсидии, но никой не можеше да докаже, че те се изразходват по предназначение. С други думи - бюджетът не желае да дава пари, за които има



сериозно основание да предполага, че ще бъдат откраднати



Здравеопазването се върти в този омагьосан кръг от години. Единственото, което се променя, е инфлацията, а покрай нея - и нивото на подкупите. Полека-лека те се превърнаха във фундамент на системата, движещата й сила, без която тя просто би престанала да работи. А когато нещата са опрели дотам, реформата е почти невъзможна.

Единственият изход е контрол - върху всяка болница, всеки директор и всеки лекар. Контрол, който да доведе до яснота колко реално пари се харчат в системата и колко и къде не й достигат, за да осигурява държавата на поданиците си "бяло" здравеопазване. Защото не само здравният статус на военните, полицаите, дипломатите и министрите е национална сигурност. Националната сигурност е и здравословното състояние на нацията изобщо.

Настоящото ръководство на здравното министерство пое мандата си със силен старт - уволни част от директорите на най-задлъжнелите болници, т.нар. здравни барони. Това бяха наченки на така необходимия контрол. Но след това нещата си тръгнаха постарому и нищо не се промени. Няма и знаци, че тепърва ще се променя. Ако някой се съмнява - да иде в "Пирогов".