Държавата не е на един човек. Тя дори все още не е и на олигарсите. Още по-малко е на законно установените институции. В никакъв случай не е и на народа, колкото и драматични послания да има в конституцията и законите в противоположната посока. Политическите партии също не държат нещата в ръцете си.

Защото просто



всичко в държавата е на монополите



На тези, които ни правят луди всеки ден - със сметки, нововъведения, увеличаване на цените, спиране на услуги и куп своеволия и претенции. Същите, които карат възрастни хора да припадат по опашките, на които си висят, защото искат да си платят. Слагат по входовете обявления-закани, че ако не си в еди-кой си час вкъщи, за да ти отчетат нещо, ще ти се случат страшни случки. Без значение, че става дума за време, в което човек обикновено е на работа. Същите онези монополи, които обясняват, че не могат да работят срещу физическите закони и се опитват да въведат някакви нови технологии, познати от половин век в нормалния свят. И си позволяват дори да не изпращат сметки на клиентите си, взимат някакви странни такси - само защото съществуват.

И след като държавата очевидно ги е оставила да си "разиграват коня", тяхната власт непрестанно расте.



Последните месеци определено бележат пик



в тази посока

А всичко тръгна от едно решение на Конституционния съд от март т.г., с което не само бе узаконен монополът на топлофикационните дружества, но и направо бяха подменени правни принципи. А отгоре на всичко в този акт част от висшите съдии изложиха и мотиви, които определено могат да ползват и всички останали монополи.

Става дума за делото, по което националният омбудсман атакува разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от Закона за енергетиката, която, най-общо казано, дава възможност на топлофикационните монополи само на базата на извлечение от сметката за парно да си извадят изпълнителен лист срещу съответния потребител-длъжник. Без да минава през съд, както би минал, например същият този потребител, ако има претенция към монопола. Омбудсманът твърдеше, че атакуваната норма е противоконституционна, защото не създава еднакви правни условия за стопанска дейност при извършване на топлоснабдителни услуги от топлофикационни дружества, не гарантира реална равнопоставеност на страните по сделката за осигуряване на тази услуга и лишава потребителя от възможност да защити ефикасно правата си, като прехвърля върху него тежестта на доказване при оспорване на претендираните от тези дружества вземания. Звучи логично и убедително. Както и другият аргумент - че подходът на чл. 154, ал. 1 от ЗЕ нарушава равнопоставеността на страните по договора за топлоснабдяване, която изисква



еднакви възможности за защита на права



и интереси в рамките на един съдебен процес. И още - че нормата създава за топлопреносните предприятия привилегировано положение при снабдяване с изпълнителен лист по извлечение от сметка, което води до нарушаване на принципите на свободния пазар и създава предпоставки за злоупотреба при отчитане на ползваната топлоенергия от дружествата - естествени монополисти. Всъщност омбудсманът само опубличи нещо несправедливо и отдавна известно. Дори по делото бяха приложени съдебни решения, установяващи недължимост на суми, начислени от топлопреносните предприятия. Или иначе казано - сметки, с които топлофикация може да си събере без съд парите, а пък те се оказват недължими. Затова е естествено



монополите да си минават по съдебния ред,



както всеки един от нас

Но не стана. КС се разцепи на две. Шестима съдии казаха, че текстът е противозаконен, 5-има обаче бяха на противоположното мнение. За да падне разпоредбата пък, трябваха 7 гласа.

Така след процедурни и юридически карамболи остана възможността за принудително събиране без съд и само на база на сметките, издавани от топлофикационните дружества.

Привилегия, давана само на "държавните социалистически организации".

Няма спор, че трябва час по-скоро тази разпоредба да се атакува отново пред КС, който по закон не е обвързан от практиката си и може да разгледа един случай два пъти.

Един от аргументите е лишаването от право на съдебна защита, или противоправната промяна на тежестта на доказване. Освен това е очевидно, че никой не може да обясни как се изчисляват и създават сметките. Така например измерването на топлинната енергия става с технически разнородни измерители и по сложна и трудно разбираема методика. И това дори е записано в мотивите на решението на КС. Как примерно при тази ситуация клиент може да докаже пред съдебен изпълнител или пък пред съд, че не дължи каквото му начислят?

Очевидно и по необясними причини



държавата прикрива драстични абсурди -



законови, счетоводни, икономически, математически, логически, родени от монополите. Всички институции гледат безучастно.

А например никой не може да каже защо в един район на София сметките да са едни, а в друг - други. Без значение е, че едната централа се захранва с газ, а друга - с мазут. Има само една икономическа логика - и тя е, че за една услуга и за едно качество трябва да се плаща една цена. Абсурд е, че никой не може да направи нищо срещу минаващите през апартамента му тръби на топлофикации, срещу радиаторите. Дори и да се откаже от услугата. И като не може, винаги се намира как да му се прибере някой лев. И всичко това чрез няколко законови текста и врътки.

Абсурдно е и, че на много места през зимата се доставя некачествено топлина и радиаторите са често направо студени. Обикновено обясненията са, че много от хората се били отказали от услугата и затова трябва повече мощност, за да се поддържа съответното ниво на топлинна енергия, но това водело до загуби на дружествата. А принципът е всеки плаща за услуга и за качество. Ако не може да се достави в нужния обем, то тогава фирмите трябва да плащат обезщетение. И то без съд - както те си събират парите.

Абсурдно си беше и



въвеждането на топлинните счетоводители



С тях "Топлофикация" си намери извинение срещу хорското недоволство, клиентите извадиха по няколкостотин лева за вентили, за измервателни прибори и за годишно обслужване. Насреща дойдоха още по-високи сметки. И още пари за годишно отчитане.

Несправедливо е и да няма лихва върху сумата, която трябва да се връща след изравняването. Ако някой абонат забави сметка - следва наказателна лихва. Ако изравнителната сметка е готова пет месеца след края на сезона - няма.

Всички тези абсурди стават още по-натрапчиви, когато бе обявено от Федерацията на потребителите в България, че 110 млн. лв. са надвзети от столичани за топлоенергия. При това става дума за суми, за които се твърди, че са взети в повече само в периода 2002 - 2006 г., само от столичната "Топлофикация" с въвеждането на дяловото разпределение.

Всъщност голяма част от горните безумия



са валидни и за тока, и за водата, и за телефона



И там ценообразуването, отчитането и санкциите са доста странни. Не е възможно например при едно и също потребление на ток - един и същ телевизор, един и същ хладилник, една пералня, една печка, сметките за ток да са един път 15 лв., на следващия месец - 50, на третия - 27, на четвъртия - 40. Да не говорим за това, което си позволиха "новите" монополи - приватизираните електроразпределителни дружества. На едни места започнаха да подават ток или с пъти по-малко напрежение, или пък с толкова пъти по-високо. И започнаха да гърмят телевизори и перални, да гасне токът. На други места пък хората не получават сметки. Защото въпросните дружества не могли да направят пликове, за да скриват сочени в тях лични данни. И хората започнаха да не спят ден и нощ, за да не пропуснат някоя сметка и да останат на тъмно. Обяснението - да си гледали старите бележки или да ровели в интернет?!



Сходно е и положението с водата



И с отчитането й, и със задължението за своя сметка потребителите да си тестват водомерите, ако били минали 10 години от производството им.

Телефонният монопол, който също бе приватизиран, пък си слага някакви такси - и то по над 10 лв, за това, че човек има телефон. Вместо да е обратното - да се плаща на хората такса, че ползват точно тази услуга.

Дори в горецитираното решение на КС част от съдиите написаха, че топлофикациите не били единствените привилегировани монополисти, които могат да се снабдяват с изпълнителен лист без съдебен процес. Такива са и електро- и газопреносните предприятия, и ВиК. Това обаче може единствено да е аргумент за премахване на привилегиите за всичките.

В цялата работа най-опасното е, че като че ли



антимонополното право и неговите принципи



в България не действат. Вместо Комисията за защита на конкуренцията да си гледа истинската работа, бе й вменено да бъде инстанция за обжалване на обществени поръчки. Фактически не действа и Законът за защита на потребителите. Да сте чули за едно спечелено дело? Още по-малко пък за колективен граждански иск.

Да не говорим колко кухи се оказаха разпоредбите на чл. 19 от конституцията, според които: "Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива" и, че "законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя".

Защото монополите в България придобиха вредните навици



да гледат на абонатите си като на крепостни



Да рекетират и контролират институции, хора, а и цялата държава.

На това час по-скоро трябва да се сложи край. Иначе си имаме държава на монополите. В която те определят правилата, качват и свалят цени и правителства, пишат закони и конституционни решения, определят живота на хората, контролират политическия живот с отчисления и нерегламентирани плащания.