Една от най-големите илюзии, свързана с ЕС, е, че в България ще влязат милиони от еврофондовете. Илюзия е не защото ЕС не дава пари. Напротив - за периода 2007-2013 г. можем да получим над 11 млрд. евро. Илюзия е, защото вече сме юни, а няма нито една готова оперативна програма за усвояване на пари. Администрацията пък продължава да не е реформирана, оптимизирана и подготвена ефективно да пише успешни проекти и да ги защитава пред Брюксел. Всички приказки за укрепване на административния капацитет заради еврочленството засега се изразяват главно в раздуване на щатове. Този извод може да се подкрепи с достатъчно факти от проекта на доклад за състоянието на администрацията за 2006 г.

Въпреки прословутите съкращения българската администрация остава все още раздута и тромава.



През 2006 г. щатът й е бил 87 116 бройки.



В доклада се отбелязва намаляване спрямо миналата година с 3119 щата, но в същото време в повече от половината административни структури е имало увеличение на щатовете - в 237. Повече служители са назначени в 26 структури на централната администрация и в 211 териториални. Основно съкращенията са ставали в изпълнителните агенции (с 3507 по-малко), но и там има малък фокус. Част от тях като изпълнителна агенция "Пътища" бяха преобразувани във фондове, по отношение на които не се прилага законът за администрацията.

Има още нещо любопитно - през миналата година е имало 5655 незаети щата. По-голямата част от тях не са били попълнени за повече от шест месеца - 2399. Колкото и да е парадоксално, от министерството на държавната администрация отчитат, че броят на щатовете "без човек" през 2006-а е нараснал в сравнение с 2005 г. Каква е причината за това - липса на подходящи кандидати или умишлено се държат така - обяснение няма. Не е тайна, че в много администрации се пазят незаети щатове, за да могат



заплатите за тях да се преразпределят между останалите



и така на практика да се завиши заплащането извън нормативно определените суми. 391 администрации признават, че през миналата година са давали пари за допълнително материално стимулиране на служителите си от икономии от фонд "Работна заплата". В какъв размер е било това стимулиране за отделните администрации можем само да гадаем, защото вече няколко години тези данни са дълбока тайна. В някои ведомства допълнителното стимулиране е 2-3 пъти по-високо от заплата.

1633 незаети щата са държали министерствата, 934 - изпълнителните агенции и 1735 - структурите на териториалните администрации. В Агенцията за социално подпомагане например през 2005 г. е имало 92 свободни работни места, а през миналата година - 266. В Агенцията по заетостта незаетите бройки от 106 са нараснали на 179, в министерството на бедствията - от 195 на 205, а в агенция "Митници" - от 105 на 271.

Дежурното обяснение, че



заплатите са ниски и затова никой не иска да става чиновник,



не е много издържано. Специално за еврозвената правителството даде възможност активните служители, които имат реален принос за усвояване на пари от ЕС, да получават добри финансови стимули. Проблемът е, че при липсата на яснота кой какво работи в администрацията няма гаранции, че точно заслужилите получават "награди" за работата си.

Не е ясно по силата на каква логика една от най-високите средни заплати например е в Центъра за образователна интеграция на деца и учениците от етническите малцинства. По статистика тя е 973.35 лв. и е в класацията след "Авиоотряд 28" и Комисията за финансов надзор. В същото време министерството на Николай Василев отчита, че точно този център е в списъка с администрации, които нямат поставени нито дългосрочни, нито средносрочни цели. В доклада пише, че без поставени цели работят и общинските администрации в Дупница и Чепеларе. Друг е въпросът, че и тези, които имат поставени цели, не успяват да ги изпълнят. Не е ясно и друго - защо в този център средната заплата по трудов договор е четири пъти по-висока от заплатата в регионалната инспекция по околна среда и водите в Бургас (201 лв.). Какъв контрол можем да очакваме ние и ЕС от инспекторите, оставени с 21 лв. над минималната заплата за страната?

Като основна причина за провала при изпълнението на средносрочните цели на администрациите се сочи



неосигуряването с финансови средства



А точно тези са най-важните цели - оптимизиране на дейността и разходите за нея, засилване на контролните функции и подобряване на гъвкавостта при взимане на решения. Министерството на финансите си има железен аргумент - няма смисъл да се наливат средства в нереформирани системи. Само че кой трябва да я реформира тази система и как? Фактът, че Сергей Станишев създаде специално министерство на държавната администрация и административната реформа, не променя усещането, че за тези две години реална реформа няма, защото тя се блокира в правителството. Николай Василев многократно се е оплаквал, че идеите му срещат сериозна съпротива от останалите министри, а премиерът пази резервирано мълчание. Министърът например лансира идеята за административен борд, но тя беше отхвърлена и през тази година броят на чиновниците продължи да расте след всяко правителствено заседание. Факт е обаче, че дори бордът нямаше да реши основния въпрос - за качеството на администрацията.

Василев лансира и друга своя идея - за



мащабно и ударно обучение на чиновниците



Само половината от реално заетите в администрацията владеят чужд език, като 22.4% от чиновниците се справят само с руския. Едва една пета през миналата година са говорили английски, а италианският и испанският все още са екзотични езици. Интересното е, че цифрата на преминалите обучение през миналата година - 141 400 души, е рекордна. Това означава, че почти всеки чиновник е минал два пъти обучение. Но дали това го е направило по-компетентен и ефективен в работата му - не е ясно. Все още гражданите не могат да дават оценка за работата на чиновниците и от нея да зависи възнаграждението им. А за тези, които нямат досег с граждани - оценката трябва да се прави не само от прекия ръководител, но и от икономическия резултат. Това е в основата на т.нар. мениджърски подход в управлението на администрацията. За него засега у нас се говори в бъдеще време. И тъй като очевидно няма нито желание, нито пари, нито подготвени кадри той да се приложи, мечтата за модерна и ефективна администрация ще си остане само мечта.