Джордж Сорос идваше в България и се държеше много възпитано. Не се прозяваше като мен в Благоевград, когато връчваха дипломите на първия випуск на Американския университет. Вероятно е човек, който си цени времето, но на такова място, където нямаше какво друго да прави, освен да присъства, той бе готов да си бърбори с теб надълго и широко. Може би сте забелязали, че в жп купе или в самолет хората се заговарят със седящия до тях по липса на какво друго да правят. Това, че не са един срещу друг и не се гледат в очите, май ги улеснява. Сигурно затова в романа "Отнесени от вихъра" Рет Бътлър казва на Скарлет О'Хара да не го гледа в упор - така гледали очите зад дулото на пистолета за дуел и споменът не бил приятен. Пък и един голям изследовател на приматите обясняваше, че при среща с горила не трябва да я гледаш в очите - човекоподобните маймуни схващали това като агресия и ставали опасни.

Сорос не се интересуваше от примати, но помнеше, че като бил малък, будапещенските тапицери правели козетки. Погледната отгоре, la causette била канапе с облегалка, извита като буквата "S". Госпожицата седи в едната полудъга на буквата, младият господин - в насрещната и двамата се гледат очи в очи. Май не се получавала разговорка (causerie), щом вече не се правят козетки.

По време на causerie с Березовски Сорос се уплашил:

- Нищо особено не му казах. Поне не си спомням. Сигурно съм казал нещо, с което съм го предизвикал или обидил. Той се преобрази. Погледна ме очи в очи и аз разбрах, че този човек е много опасен. Кожата ми стана като на гъска! (I got goose flesh -простете ми за буквалния превод.)

Заинтересувах се дали Березовски е пил, преди да стане страшен, и Сорос каза, че не. Попитах го, понеже тогавашният шеф на "Газпром" не изглеждаше страшен, а по-скоро един комичен и тантурест добродушко (Рем Вяхирев), а го чух да изрича страшни закани. Той беше обещал интервю за телевизионния "Наблюдател" и аз се влачех с него и той се черпеше и мен ме черпеше и никакво интервю не се получаваше. После той слезе от лимузината и тръгна към превишаващия го с една глава български премиер (Жан Виденов), монологизирайки на всеослушание:

- Момче, ще те прегазя. Ще мина през теб. Или ще те заобиколя, ако поискам.

Проектът за тръбопровод Бургас-Александруполис тогава беше далеч от финализиране.

Путин съм го виждал само по телевизията. Ала мравки ме полазиха (goose flesh), когато през 2006-а не той лично, но човек от неговия екип каза, че България щяла да е троянският кон на Русия към Европа "в добрия смисъл". Има ли троянски кон в добрия смисъл? А?

През 2006-а Русия закова България като свое енергийно предмостие. Безпардонно. Безмилостно. Sans merci. La belle dame sans merci. Туй пък от кого беше? Карай, няма значение.

САЩ пък бяха заковали България като свое военно предмостие. България стана "Слуга на двама господари". Като заглавието на онази пиеса от... Подсетете ме, пиесата, дето Теди Москов я постави. Не, не ми подсказвайте. Няма значение. Слуга на двама господари е библейско послание. Никой слуга не може на двама господари да слугува - Лука 16:13. Българските умници какво си въобразяват? Че са по-умни от библията ли? Не бяха и няма да бъдат - нито вчера, нито утре.

СЪБОТА: Те започнаха поредната си клоунада - ремонт на кабинета, кадрил в партиите си.

НЕДЕЛЯ: Гледах епизод от летящия цирк на Монти Пайтън.

ПОНЕДЕЛНИК: Опитвах да открия разликата между съботното и неделното.

ВТОРНИК: Написах ви това писмо като на приятели, с които си говоря на маса.

СРЯДА: Срещата на Г-8 потвърждава, че ние и други европейци ще попаднем под руски ракетно-ядрен прицел. Уплаших се. Както на онази commencement ceremony в Благоевград, когато Сорос ми каза, че за да се избегне световна финансова катастрофа, трябвало да бъдат изгорени - просто да отидат в небитието - между 5 и 11 трилиона щатски долара. Защо?

Вие кажете. До идната сряда.