Румяна Бъчварова е завършила Софийския университет. От години се занимава с проучвания на общественото мнение. Директор е на социологическа агенция "Маркет линкс".


- Г-жо Бъчварова, свидетели сме на засилена политическа активност на бизнесмени и интелектуалци. Основават се нови местни партии и комитети, които по същество са с политическа насоченост. Означава ли това, че традиционните партии залязват?

- Актуалните диагнози не винаги са най-точните. Динамичните вътрешнопартийни събития в последно време са показателни в една ясна посока. Текат активни процеси на реорганизирането на вътрешнопартийните структури под въздействието на неестествената за техните традиционни принципи коалиционна формула. Лидерите и на БСП, и на НДСВ се опитват да удържат партиите си за следване на личните им политически програми. И естествено срещат съпротивление. Досега то беше приглушено. Вече е видимо и изричано на висок глас. Последните партийни събития доказват, че традиционните български партии се сриват при досега си с реалното управление. И в това е голямата криза на партийния модел в страната. При такива кризи процесите могат да бъдат контролирани и управлявани от лидери с ясна визия и готовност за поемане на премислен риск. Но те могат и да протичат стихийно и с това да предизвикат последици, които трудно се прогнозират и още по-трудно могат да бъдат овладени.

В такава ситуация в обществото се появяват съзнателни или спонтанни опити да се "влезе" в политическата система и да се извлекат лични или групови интереси. Раздвижването в момента показва, че "докато умните се наумуват, лудите няма да пропуснат да се налудуват". Още повече че след електоралния пробив на НДСВ, след неочакваната поява на "Атака" "входът" в политическата система е изключително лесен, а разпадът на "твърдите електорати" го прави възможен при почти всеки опит. Дали това е срив и край на традиционните партии, е рано да се определи, защото е възможно да е и онзи кризисен, но оздравителен период, който отсява жизнеспособното и стойностното от политическите сурогати.
- Смятате ли, че гражданското общество би трябвало да се самоорганизира за политически цели? И редно ли е това да става под егидата на президента?
- Гражданското общество има ефективна роля само когато е автентично. Вече е ясно, че зад фасадата на гражданските прояви се прави опит за прокарване на частни и лични интереси. Всеки, който изгуби ресурса си на легитимно политическо представителство, се опитва да се "скрие" в гражданските организации и чрез техния авторитет анонимно да продължи да провежда собствената си линия. Помислете си колко кандидати и общински листи на "инициативни" комитети участваха в предишните местни избори. В тях старите лица облякоха нови дрехи. Това се оказа успешно не като заблуждение, а като опит за дистанциране от партийния контрол. Сега, при тези партийни проблеми, тенденцията ще стане масова. Затова е време да се научим да различаваме автентичните граждански прояви от тяхната мимикрия.
Инициативата на президента чрез кръга на интелектуалците, които са близо да него, да се включи и в местната власт трябва да се тълкува като заявка за повече власт и политическо присъствие.
- Тази нетрадиционна активност само в рамките на местните избори ли ще остане, или има по-далечна цел?
- Докато има партийна нестабилност и висока степен на обществено недоверие, тези опити ще продължат и ще стават все по-разнообразни.
- Възможно ли е т.нар. съвет на интелектуалци да прикрива бизнес интереси, които не искат да излязат на показ?
- В сегашната ситуация всичко е възможно. Но ми се вижда малко вероятно, защото бизнес интересът изисква ефективен резултат. За всеки е видно, че формулата, която се представя от президентската инициатива, не е гарант за такъв. Какви са последиците, които може да провокира подкрепата на интелектуалците към някакъв кандидат? Най-вероятно незначителни. Но формулата на комитет от интелектуалци е чудесно основание да се произнася оценка и да се ретланслира президентската позиция.
- Преди няколко седмици премиерът Станишев се изказа срещу участието на т.нар. бизнес партии в местните избори. Спомена и за законови ограничения. Откривате ли противоречие в действията на президента и премиера?
- Доколкото новосформираните бизнес партии са поредното средство за прокарване на интереси, противоречията между премиера и президента могат да се проявят и по този повод.
- Фактът, че комитетът от интелектуалци ще подкрепя кметове от различни политически сили, може ли да доведе до колизия между БСП и президента например? Или да доведе до драми в опозиционните партии, които са опоненти на президента, а той подкрепи техен кмет?
- Ако това е начинът да се наложи собствената позиция на президента, драмите и колизиите са неизбежни. Вероятно това е предварително калкулирано и очевидно президентът е готов да предизвика допълнителни кризи в името на собствената си кауза. Но не бива да забравяме, че общественият ресурс на президентските интелектуалци е несигурен. Особено на местно ниво.
- Защо бизнесът на много места се отказа да подкрепя традиционните партии и предпочита директно да създава свои политически сдружения за участие във властта?
- Защото бизнесът е по-ефективната част от обществената структура. И доколкото една ефективна структура срещне препятствието на една неефективна (местната администрация или вътрешнопартийната олигархия), тя се опитва да я измести. Помните ли защо Йордан Лечков се кандидатира за кмет на Сливен? Защото правилата на местната власт не съответстваха на визията му за менажиране на местните проблеми. Това е при случаите на автентично участие на бизнеса в местната власт. В по-голямата част от случаите обаче бизнес участието е камуфлажно. И тогава опасностите са по-големи. Анонимността на политическата заявка е удобно прикритие на всякакви интереси. Докато партиите не възвърнат доверието в себе си и не дадат знаци за стабилност, ще срещат всякакъв вид провокации.
- Как бихте коментирали оценката на президента Първанов, че след неделния пленум на БСП Сергей Станишев се е утвърдил като силен премиер?
- Той каза това, което е видимо за всички в усилията на Станишев. Назоваването му като констатация, преди да се е реализирало, изглежда като знак за подкрепа или предупреждение. Но докато премиерът не финализира своята позиция с избора на новото ръководство на БСП и не получи парламентарна подкрепа за промените в кабинета, силната му позиция остава само намерение.

-	Докога ще оцелее тройната коалиция? В състояние ли са БСП и НДСВ да тушират в известна степен негативите от сътрудничеството си с ДПС и с какво?

- При потвърждаване на силното лидерство в двете партии коалицията ще се запази. При провал - неизбежно ще се стигне до разпад. Бламирането на лидерите ще отприщи деструктивни процеси и ще застраши политическата стабилност.
Що се отнася до сътрудничеството с ДПС, то не е основният проблем на БСП и на НДСВ. Недоволството в редиците им е не заради сътрудничеството с ДПС, а заради политическия компромис на техните партийни елити. Противоречията между тях и редовите членове, несъответствието в техния социален статус са толкова големи, че променят логиката на представителството им. Неговият разпад се видя ясно в резултатите от последните избори.