Повечето сайтове на участващи в евроизборите политически сили изглеждаха технологично разточителни - и същевременно граждански безполезни. Може би наистина е много "шик" в сайта на най-симпатичната ти политическа сила да намериш и официалния видеоклип, и аудиофайл с изказване на кандидат пред избиратели, и графични файлове с цветните листовки на твоята предизборна кампания - но когато това е същият клип, който вече ти е показван нееднократно по телевизията, и когато ти предлагат да си изтеглиш и да си принтираш същите листовки, които вече няколко дни подред всяка сутрин вадиш от пощенската си кутия, едва ли ще предпочетеш да се възползваш именно от тази възможност.

В същото време както цялостното развитие на съвременните технологии, така и тяхното проникване конкретно в България към началото на последната предизборна кампания вече беше достигнало ниво, което напълно позволяваше да се премине към следващия етап - обогатяване на интернет кампанията със съдържание, създадено от самите потребители на интернет (които и в България, както това е и по света, са сравнително политически по-активни от останалата част от населението).

Все по-голямото разпространение на блоговете вече увлече и част от политиците.

Броят на българските политици - ако броим не само "действащите", но и някои бивши - които имат собствен уебсайт (или блог), постоянно нараства и към момента вече надвишава числото 50. Формално погледнато, разпределението по политическите сили изненадващо дава водачество на ДПС (общо 19 лични сайта политици), но това се дължи на факта, че типично в стила на тази политическа сила почти всички еврокандидати от листата като под строй си бяха направили еднотипни лични блогове в безплатния сайт blog.bg с по една снимка, сложена до името - и нито ред написан от тях самите за целия период на кампанията (изключение прави само 10-ият в листата Пенчо Загорски, който се отчете с три кратки текста - но неговият блог беше създаден още преди кампанията). Разочароващо е, че дори двамата професори и доцентът в листата на ДПС не си бяха направили труда да вкарат някакво текстово съдържание в своите блогове. Реално съществуващ и често обновяван собствен уебсайт имаха само бургаската депутатка от ДПС и 14-ата в листата Фатме Илияз (iliaz-dps.org), който обаче не допринасяше за кампанията, тъй като отразяваше главно щедрата благотворителна дейност на депутатката в нейния избирателен район и официалните й прояви в НС. (Фатме Илияз получи втори резултат в листата на ДПС по преференциален вот - над 8000 гласа срещу 10 800 на водачката в листата Филиз Хюсменова.) Неджми Али (nedzhmiali.eu) и Четин Казак (tchetinkazak.eu) също създадоха свои уебсайтове, но те бяха твърде слабо посещавани и отразяваха единствено дейността им като временни евродепутати.

На следващите две места по масовост на личностното присъствие в интернет са политиците от СДС (9) и НДСВ (7).

В СДС собствени сайтове имаха еврокандидатите Петър Стоянов (petarstoyanov.com), Любов Панайотова (lpanayotova.com), Мартин Димитров (martindimitrov.com), Петър Славов (pslavov.blog.bg), Ивайло Ръхов (sds-bansko.com/ivoruhov/), Евгени Кънев (evgenikanev.com), Валери Белчев (beltchev.net), ветеранът Лъчезар Тошев (който някак си си беше осигурил поддържането не на един, а на цели три свои отделни лични блога - toshev.blogspot.com, luchezar-toshev.blogspot.com, l-toshev.blogspot.com - всеки от тях с различно предназначение), а също и Димитър Аврамов - председател на Изборния щаб на СДС (avramov.com/blog). В СДС определено най-четен и въздействащ (върху аудиторията си) беше блогът на Мартин Димитров, който освен кандидат беше и действащ евродепутат. Сайтове като този на Мартин Димитров (поддържан редовно от 2005 г. насам) вече служат не просто за изразяване на личните позиции на своите притежатели, но и изпълняват донякъде ролята на медия (показателно е, че посещаемостта на сайта martindimitrov.com вече надвишава тази на сайта на в. "Гласове" - glasove.info. Само ден след изборите чрез коментарите си в блога на Мартин Димитров редови членове и симпатизанти на СДС започнаха (макар и чисто "виртуално") едва ли не конкретна организационна работа по назряващото обединение на десните партии. Например буквално часове след обявяването на решението на Петър Стоянов да се оттегли от ръководството на партията в блога на Мартин Димитров няколко потребители се захванаха да дискутират евентуалното обединяване на СДС и ДСБ и един от тях дори успя писмено да формулира цяла "Примерна процедура за обединение на СДС и ДСБ", състояща се от 11 точки. В подкрепа на СДС на тези избори се изявяваше в собствения си уебсайт (plamski.net) и Пламен Даракчиев, по-известен като бивш деец на "Подкрепа".

От НДСВ сайтове имаха Биляна Раева (bilyanaraeva.eu), Соломон Паси (solomonpassy.eu), Антония Първанова (www.parvanova.a.bg), Борислав Великов - депутат в НС (borislavvelikov.com), Минчо Спасов, депутат в НС (spassovm.parliament.bg), Маргарита Хранова - кандидат за евродепутат в листата на НДСВ (margaritahranova.com), и Меглена Кунева (meglenakuneva.com). Въпреки че беше включен в листата на НДСВ, блогът на С. Паси отразяваше само работата му на председател на парламентарната комисия по външна политика в НС. Същото важи и за сайтовете на М. Кунева, Б. Великов, М. Спасов и М. Хранова - всички те, макар и политически ангажирани с НДСВ, в сайтовете си отразяваха главно собствената си дейност извън предизборната кампания. Предизборно най-активна в сайта си беше водачката в листата Б. Раева (именно нейният сайт обаче отнесе и критики от страна на наблюдателни блогъри за прекалено "напомпания" си стил - например използването на фрази като "бурни овации на жизнерадостните граждани").

Друг политик от НДСВ - Антония Първанова - осъществи вероятно най-успешната онлайн акция в тази кампания. Освен създаването на собствен личен сайт (което предполага и последващо изграждане около него на общност от реагиращи на посланията потребители, Първанова беше от малкото политици в България, които приложиха и обратния подход - "потапяне" във вече изградена онлайн общност. Вероятно около 5000 гласа (трудно е да се установи точно колко) са дошли при НДСВ като пряко следствие на кампанията, която кандидатката за евродепутат проведе в интернет - не толкова чрез собствения си личен уебсайт, колкото във форума на arenabg.com, където в отреденото специално за нея място обещаваше да продължи да се бори в Европарламента за правата на интернет потребителите, стига да бъде (пре)избрана за евродепутат.

От ГЕРБ най-значимо присъстваха в интернет Мария Капон (mariacappone.eu), Ренета Рашкова (rrashkova.blog.bg), Душана Здравкова dushana.blog.bg), Петя Ставрева - с блог (pss.blog.bg) и с отделен личен сайт (www.petia-stavreva.com), Николай Младенов (nmladenov.blog.bg). Особено разочароващо е, че именно младият Н. Младенов, който при това е получил и американска политическа закваска, така и не видя в кампанията повод да оползотвори блога си, който беше поддържал с добро съдържание повече от година - вместо това направи точно обратното, като писмено се извини на читателите си, че, нали разбирате, кампания е, затова нямам време да пиша в блога си.

Като политици от БСП със собствено онлайн присъствие можем да посочим преди всичко Кристиян Вигенин (vigenin.eu), Атанас Папаризов (paparizov.eu), Иво Атанасов (ivoatanasov.net), Силвия Алексиева - депутат от Русе (silvia-alexieva.com), Георги Николов - председател на НС на Българската социалистическа младеж (georginik.blogspot.com), Ивайло Калфин (kalfin.eu - този сайт обаче отразяваше главно дейността му на министър на външните работи).

Личният сайт - http://www.ivoatanasov.net - на депутата от БСП Иво Атанасов беше интензивно посещаван (между 100 и 200 уникални посещения дневно за периода на кампанията, което не е малко за политик със заявена регионална принадлежност) и съдържателно отразяваше собственото му участие в кампанията - не като кандидат, а като агитатор. Въпреки че с оглед на слабия обществен интерес към евроизборите не е лесно да се прецени дали успехът на сайта на Иво Атанасов се дължи повече на политическото или по-скоро на спортното му съдържание (този депутат е известен и с редовно публикуваните в сайта му негови собствени прогнози за футболни залагания), все пак е почти сигурно, че мнозина от онези, които са достигнали до този сайт, са отделили време да прочетат и редовете, в които най-успешният съвременен политик от Кюстендилския край обяснява решението си да напусне вътрешнопартийната надпревара за включване в листата за евроизборите.

В "Атака" ролята на организационен център по онлайн дейностите изпълнява форумът към сайта на в. "Атака". Там по време на кампанията на видно място редовно се публикуваха призиви към неговите общо над 2700 регистрирани потребители.

Някак изненадващо слабо в личностен план са представени в интернет политиците от партията ДСБ. Широко известните на публиката лица липсват, а на предната огнева линия в отстояването на партийните позиции в интернет са застанали Васил Танков - член на Националния вътрешнопартиен арбитраж на ДСБ (kolega.blog.bg), Данаил Кънчев - зам.-председател на организация в ДСБ (kanchev.info/blog/) и Радан Кънев - "учредител и симпатизант на ДСБ" (thehobbit.blog.bg).