В калабалъка от неясноти за бъдещето на тройния съюз и управлението на страната за първи път вътрешнопартийните проблеми се оказват по-привлекателни за наблюдение отколкото отношенията между трите субекта във властта.

Интересът към катаклизмите в две от партиите - НДСВ и БСП, идва не само от загубата на доверие към тях от страна на избирателите, нито от некачественото представяне на евроизборите или пък от последния скандал в държавата. Причината не е и в това, че и двете губят от участието си в тройния съюз. Изненадата в случая е друга - и в двете партии в неделя се случиха нетипични за последните години партиен живот събития. БСП и НДСВ осъмнаха в понеделник със сменени места. Нелидерският тип партия, каквато е БСП, за първи път откакто Сергей Станишев е лидер се стресна от категоричното му поведение. А лидерската НДСВ изненада своя водач Симеон Сакскобургготски с излизане от сляпото подчинение. Очакванията за развитие на скандалите в БСП и НДСВ бяха малко по-различни от това, което всъщност се случи на червения пленум и на жълтия конгрес. Предварителните нагласи чертаеха следната картина - в БСП се изпокарват жестоко и водят яростна и тежка дискусия, а в НДСВ се чуват един-два различни, но безобидни гласа като този на Атанас Щерев, но всички плътно застават зад тежката дума на Симеон. Но какво стана? Дебатът на "Позитано" 20 не се оказа чак толкова драматичен, включително пререканията между Татяна Дончева и Румен Петков, които си текат, откакто последният е министър. Румен Овчаров бе по-нападателен пред журналистите, а по-кротък сред своите. А медиите цял ден предаваха колко остър и нападателен е бил тонът на Станишев.



Царят пък се оказа предаден от свой -



Соломон Паси, който винаги е бил близък до Сакскобургготски, поиска НДСВ да напусне коалицията, пренебрегвайки лидерското мнение. Царят остана попарен и от обвиненията на двама свои министри - Даниел Вълчев и Николай Василев за манипулации относно избор на новото жълто ръководство. Първият дори демонстративно напусна зала 1 на НДК. А Симеон невярващо замига с очи.

Така след двата форума със сигурност е ясно едно - и на царя, и на Станишев им предстоят тежки битки.

Досега на Симеон не му се налагаше да обяснява на своите защо трябва да останат в тройната коалиция или за каквото и да е друго свое решение. Жълтите просто приемаха царската дума и я следваха. Вероятно и занапред ще я следват, но по-трудно. Царят тепърва ще има да се огорчава от вътрешните интриги, които ще стават публични. Занапред Симеон ще бъде принуден и в много по-голяма степен да се съобразява с отделните лобита в собствената си партия, а не само да лавира между тях и да им раздава награди и шамари.

В същото време на Станишев пък му предстои може би най-тежката битка, откакто е лидер на БСП - тази за модернизирането на партията. Амбициозно и сложно начинание - поне по две основни причини. Първата е поради характера на самата партия - нелидерски тип, различни фракции, закостенели структури и т.н. И втората, която дори е по-важна - подобна битка трудно се води, когато партията управлява. Навремето Иван Костов затова изпусна СДС и остави доста противоречиви оценки за правителството си - защото се опита едновременно да държи и партията изкъсо, и успешно да управлява страната.

Битката за модернизирането на БСП трябваше вече да се е случила, защото е ужасно трудно да се постигнат и двете - модерна БСП и успешно управление. Така или иначе Станишев даде знак, че няма да се откаже да я води. Не е ясно дали ще я спечели, но поне прави опит да я проведе. А това вече го прави по-различен тип лидер, отколкото до момента.

За тази цел Станишев ще трябва да се справи с всякаква вътрешна опозиция, която му се изпречи на пътя. С отстраняването на Румен Овчаров от министерското кресло и връщането му на депутатската банка премиерът ще има доста проблеми с парламентарната си група. Защото със сигурност Овчаров ще се опита да се превърне в неформален лидер там. И може да се окаже така, че от неговата дума да зависят гласуванията в парламента именно на Станишевите решения. Вероятно Овчаров ще се опита да сформира свой екип, с който да оглави вътрешната опозиция в партията. Точно тук обаче е парадоксът. Не е ясно какво точно ще оглавява Овчаров, защото именно сегашната вътрешна опозиция му искаше главата - т.нар. "ляво крило" и досегашният кандидат за опозиционен лидер Костадин Паскалев. Така че иска или не Станишев направи така, че в



БСП да не може да има единна опозиция



Всички т.нар. "опозиционери" не могат да се гледат помежду си. Разбира се, Овчаров ще събира сили и от други места. Впрочем сега е моментът да се види колко силен играч е той в БСП, както винаги се е твърдяло, но на практика не е било доказвано. Разбира се, раздробената опозиция в червената партия може да донесе доста проблеми на ръководството, тъй като ще трябва да се отбранява на няколко фронта. Но това ще стане само ако на Станишев му се наложи да се отбранява. Ако следва започнатата от неделя нападателна линия срещу всички фракции в БСП, това няма да се случи. Идеята за бърз конгрес, за ново ръководство и нов мандат за водене на определена политика в управлението е хитър изпреварващ ход на Станишев. Така на практика той има възможност да получи вот на доверие от най-висшия форум на партията, с което да парира всяка следваща критика срещу определена управленска политика.

По-важното в случая е дали битката на партийните водачи - Станишев и Сакскобургготски, ще доведат до успешно управление на държавата или просто до изкарване на мандата.