В неделя по време на историческото си посещение в Албания Джордж Буш - първият американски президент, който посещава балканската държава - призова за окончателно обявяване на независимостта на Косово.

Визитата беше в рамките на европейската обиколка, която Буш направи след срещата на Г-8 в Германия. Проблемът за статута на провинцията беше една от основните теми в дискусиите на лидерите на "осморката".

По време на преговорите държавите от Г-8 (Великобритания, Германия, Италия, Франция, САЩ, Япония, Канада и Русия) изтъкваха, че разрешаването на този въпрос може да се окаже първото реално изпитание пред единството на световните сили от десетилетия насам.

В момента Русия, Франция и Германия преразпределят ролите си в международната общност, а косовският проблем става жертва на този процес. Независимостта на Косово се разиграва като карта в борбата на интереси между тези три сили и САЩ, докато в това време търпението на сърби и косовари започва да се изчерпва.

В сръбската отцепническа област живеят 90% етнически албанци и по-малко от 5% сърби. Това обаче не пречи на Белград да продължава да държи с желязна хватка контрола върху провинцията, известна като "люлката на сръбската нация".

Косово е под наблюдението на ООН и НАТО от 1999 г. след серията балкански войни. По това време нито една от световните сили нямаше идея



какво трябва да се направи с косовската "ябълка на раздора"



Европейците току-що се бяха преборили със собствените си сепаратистки проблеми и не изгаряха от желание да се заемат с проблемите на поредната отцепническа държава. В САЩ си имаха собствени вътрешни проблеми с президента Бил Клинтън. Руснаците пък бяха бесни, че НАТО си позволи да се намеси в Косово без разрешението на Съвета за сигурност на ООН. И така, световните сили решиха да консервират проблема и да отложат разрешаването му за по-добри дни с надеждата, че напрежението ще утихне от само себе си.

Осем години по-късно конфликтът между албанци и сърби не само не се е уталожил, но е достигнал до връхната си точка. Албанците искат независимост и никакъв друг вариант не ги устройва. Автономията е последното, на което сърбите биха се съгласили.

Преговорите между сърби и албанци се провалиха, а Съветът за сигурност на ООН от месеци насам обмисля какво трябва да се прави с Косово. Той обеща, че до средата на 2007 г. ще има становище по въпроса. На косовските лидери им е омръзнало да чакат и вече са готови да обявят независимост със или без благословията на ООН.

Очакваше се, че на срещата на Г-8 да се получи някакъв пробив в преговорите, тъй като заседанието на Съвета за сигурност предстои да бъде насрочено идните седмици. Но вместо да се занимаят с проблема и да го подложат на открити дискусии, вниманието на световните лидери беше ангажирано с последната конфронтация между Джордж Буш и Владимир Путин и последиците от срещата им на 7 юни. Когато въпросът за независимостта на Косово все пак беше повдигнат, мненията на световните сили бяха разединени и не беше постигнат компромис какво трябва да се предприеме.





Най-сериозният опонент на независимостта на Косово е Русия



- затова Москва си има свои собствени съображения. Русия твърдо е обявила, че при никакви обстоятелства няма да приеме да бъде обявена независимост. Макар че френският президент Никола Саркози се срещна с Владимир Путин на 8 юни специално за да обсъдят някакво споразумение по този въпрос, преговорите им се провалиха. Единственият резултат беше предложението на Саркози решението за статута на Косово да се отсрочи с още 6 месеца, за да има време руският президент да размисли как "да се угоди и на сърбите, и на косоварите и в същото време международната общност да успее да се споразумее, така че да се предотврати разривът". Путин светкавично отхвърли идеята. Германският канцлер Ангела Меркел, чиято страна е към края на ротационното си председателство на ЕС, също не се съгласи с предложеното от Саркози. Реакцията на Меркел не е изненадваща. Тя се бори да се утвърди в историята като председателя на ЕС, успял да разреши косовския проблем чрез компромис с Белград, който пък за награда ще получи бърза писта за преговори с ЕС.

По време на посещението си в Албания Буш обяви, че търпението към твърдоглавието на Русия се изчерпва. Твърде меко казано би било, че Москва не е готова на компромис за Косово - тя дори провежда активна кампания в подкрепа на Сърбия. Путин лично покани сръбския премиер Воислав Кощуница да дойде в Санкт Петербург след конференцията на Г-8. По време на това посещение руският президент увери Кощуница, че ще наложи вето по въпроса за независимостта на Косово, и обеща да помогне на Сърбия в областта на сигурността, енергетиката и икономиката - все проблематични области за малката държава.

През миналия век Москва си изгради образ на защитник на Сърбия, която обяви за братска славянска държава. В историята Русия често се е замесвала в конфликти под предлог, че спасява братята славяни, включително и през Първата световна война. Така се случи, че през 1999 г., когато избухна войната в Косово, Москва нямаше нито нужното политическо влияние, нито необходимата вътрешна стабилност, за да скръцне със зъби на Запада в защита на сърбите. В Москва още не могат да забравят срама от безсилието си в този момент.



Нещата се променят





През последните месеци Русия прави всичко възможно да убеди международната общност, че е стабилна и силна държава, готова отново да се появи като световна сила на политическия хоризонт. Путин се възползва от срещата на Г-8 да се противопостави на Запада по няколко важни въпроса, един от които беше и статутът на Косово. Този проблем очевидно е първото истинско изпитание пред новите отношения между Русия и западните страни. Москва разиграва Сърбия едновременно като коз, но и като инструмент да държи Запада далеч от собствените си граници, докато в същото време консолидира силите си. Путин има нужда от криза, в която да докаже, че Русия има сили да се противопостави на Запада. Косовската криза е идеална за целта.

САЩ обещаха независимост на Косово, а Русия ще се опита да им попречи да спазят обещанието.