Харесвам столицата си тези дни. Харесвам София на Джордж У. Буш. Чисто, тихо, сигурно... За 9 минути стигнах от "Младост" до Орлов мост, при условие че обикновено това става за 45. Няма нерви, няма клаксони. Хората се разхождат (здравословно е, да знаете), птичките пеят, дишам с пълни гърди. Някак си присъствието на императора на света веднага се усеща. Усещаше се и трепетът на българските политици и коментатори. Радост и превъзбуденост. Цяла сутрин от ефира се изливаха хвалебствия, наситени с очаквания.

"Американският бизнес следи къде стъпва Буш и отива след него", казваха някои. "Благодарение на членството ни в НАТО американските компании стягат куфарите за България", добавяха други. Трети, че знаковото посещение ще реши много наши проблеми. От всички тези рефрени можем да си направим два извода: първо, нищо не се е променило в манталитета на българския елит и той продължава да се умилква на всеки властелин, който стъпва в България; второ, както винаги натоварваме новия си лидер с очаквания, които няма как да станат. Истината е, че не бизнесът и интересите следват американския президент, а той тях (The flag folllows the trade). Истината е, че България (вярно) е по-сигурна от Ирак, но американските инвестиции са значително повече там. Факт. Друг факт е, че американските интереси имат проблем в България и много често посланиците го казват на висок глас: корупция!

Слагачеството на българина никак не е добър атестат за моралното здраве на нацията. Вярно, не сме чак Албания, дето кръщават децата си на Лора и Джордж, но пък и не сме Италия или Полша. Или поне не е масово. Ето преди малко БТА съобщи за новородено във Варна, чиято баба от Смолян се хвали, че е кръстено именно Лора на първата дама на САЩ. И двете му баби били много щастливи и не се сърдели, че младите са ги пренебрегнали. Случва се. Както и постановката пред Паметника на Незнайния воин, където бяха натирили военни да се правят на цивилни само и само да има приветлива и сигурна публика. Комично.

По-важен за бъдещото на страната ни е вторият аспект от посещението на американския президент - очакванията, с които ни облъчваха политиците (може би за да притъпят ключовия проблем, за който сме критикувани).

По публичните резултати от посещението можем да заключим:



чудо не се случи и няма как да се случи - дипломация



България има повече вътрешни проблеми, отколкото външни и върху това трябва да се фокусира, а не върху фалшиви надежди за чудесата на Чичко Сам. Външният всъщност май се свежда до казуса "Либия" и той си остава на дневен ред дори след посещението на президента. Страната на Кадафи постепенно се превръща във важен съюзник на Запада по няколко ключови проблема - емиграцията, тероризма, влиянието в мюсюлманския свят. Разбира се, в момента се върти някаква търговия на дипломатическо ниво, но никой не може да очаква рязко изказване от Буш по посока Триполи. Останалото от посланията на американския лидер са политика, на която стоим в периферията - Косово, Русия, световната енергетика. Ако сме реалисти, трябва да се обърнем към собствения си двор и евентуално да приемем помощта на янките при решаването на проблемите си.

България е стратегически съюзник на САЩ поради географското си положение, поради съгласието ни да участваме в иракската касапница. България става външна граница на Западния свят, предмостие към Кавказ, гранична зона с проблематичната Турция и затова е важна. България обаче продължава да бъде несигурна и хлъзгава в обещанията, а след това в изпълнението им. Един доста лош симптом за вътрешното здраве на страната. Лично аз очаквам натискът на Вашингтон да бъде по посока прекъсване на връзките между власт и престъпен свят, и то в неофициален дневен ред. Колкото по-скоро това нещо се случи, толкова по-добре за всички нас.

Корупцията парализира държавата и не допуска развитието й. Практически престъпност и държава са се сраснали и това към този момент е пагубно. По-лошото е, че всеки опит да се промени това състояние (дори и след натиск отвън) е водело до бурна съпротива на чиновници, на политици, на политически лидери.



Световният властелин трудно ще се съгласи да залага на държава,



в която съпротивата към въвеждане на правила и ред е толкова огромна. Очевидно единственият начин да се разплетат тези мръсни черва е работеща система за национална сигурност, която да може да удря всяко едно звено на организираната престъпност - от митниците през полицията, политиката и се стигне до съдебната система.

Идеята на Сергей Станишев за създаване на Национална агенция за сигурност е стъпка в тази посока. Далеч съм от мисълта, че това не е консултирано и съгласувано с американските ни приятели. Още повече че идеята беше лансирана в навечерието на височайшата визита. Подобна агенция трябваше да бъде създадена много отдавна, защото контролът върху сигурността трябваше да се издигне на много по-високо и отговорно място.

Частичен успех беше създаденият от Иван Костов съвет по национална сигурност, но статутът му беше прекалено нисък, за да реши окончателно проблема.



Защо е важна подобна една агенция?



На първо, място трябва да има институция, която да координира и контролира службите. Към този момент поради липса на каквато и да е прозрачност те са се превърнали в акционерни дружества. Извън работата, която вършат, много от служителите обслужват чисто финансови и икономически интереси. Скандалите, които периодично излизат на бял свят, разчистването на сметки между хора от системата само доказват тази порочна практика. Подобна агенция може да позволи на премиера, а до голяма степен и на обществото да пресече тази практика. Дейността на службите ще се приближи към нормите и очакванията. А в момента, в който никой няма да се чувства сигурен дали няма да влезе в затвора, ако го хванат с лапичките в меда, нещата ще се нормализират.

Нормалната работа на службите може да бъде достатъчен инструмент, за да се справим с корупцията. САЩ имат огромен интерес България да бъде нормална държава, със сведена до минимума корупция. Прочистването обаче трябва да започне отвътре - съдебната система, полицията, митниците, данъчните служби, общините, политиците. Достатъчно е веднъж да се види, че няма недосегаеми хора, другите ще се кротнат.

Ако имам някакво лично очакване от посещението на Джордж У. Буш у нас, то е свързано именно с подкрепата за създаване на подобна агенция - морално, материално и физически, ако щете. Тук интересите на САЩ и българския народ са в хармония, защото за нас не е без значение дали ще се развиваме като Ирландия или като Казахстан, нали?

Иначе ние сме за мир, за изтегляне на войските от Ирак, подкрепяме Договора от Киото, не харесваме каубоя Джордж... но това по-нататък. Сега е време да си подредим къщата, а то няма как да стане и без волята на българския елит. Американският президент не е "неволята", която да викаме, за да ни оправи каруцата. Факт!