С извинение пред публиката, че отново повдигаме въпроса за десницата, но кой в момента изпълнява тази функция? Въпросното пространство сега е политически Клондайк. Пионери да я покорят - колкото щеш, обаче да прецапаш през нея не е като да останеш там. Толкова много народ се опита да я колонизира, да загради парцелче и да придобие собственост върху него със самия акт на побиване на знамето със собствения герб, че вече е трудно да се изброи. А и едва ли ще се намерят ентусиазирани летописци. С паролата "десни сме" разни хора влизаха, излизаха, очертаваха демаркационни линии, разцепваха, занимаваха съда с недоразделените буркани и капачки, надвикваха се, надцакваха се, докато накрая всички излязоха в оставка. Лидерите, барабар с партиите. Някои по собствено желание. Други по принуда. Трети с надеждата, че няма да се намери по-подходящ и щат, не щат, пак ще се опре до тях.



Това бясно наддаване за десния Клондайк умори и отврати обществото,



изтощи въпросните партии и неизбежно ги изпрати извън терена, преди да са навършили възрастта за пенсия. Защото дори и най-преданите симпатизанти си имат праг на поносимост. Някаква плаха надежда за промяна проблесна като светкавица и също толкова мигновено потъна в мрака. След последния уикенд се оправдаха най-мрачните опасения, че в десницата нови неща не могат и не трябва да се чакат. На партийната сбирка на ДСБ Иван Костов влезе в любимата си роля на учител, който слуша с каменно изражение учениците си и от време на време клати неодобрително глава, но бави оценката си. Така онези по банките ще стоят на тръни, докато им съобщи дали в бележника ще се появи заветната тройка, или ще се наложи да си дочетат.

Нещата обаче тръгнаха добре за Командира. Начинаещите в ДСБ му съобщиха, че без него са за никъде. Партията не може да се лиши от такъв "генератор на политика".



Култът към Костов си има и добра страна



- поне няма да се губи време за някакви мними опити за обединение и срещи по явни ресторанти и тайни квартири. Без съмнение, ако се кандидатира на предстоящия конгрес, Костов ще бъде избран. Може да забави отговора дали ще го направи, но щом партията го иска, длъжен е да се подчини. ДСБ е кроена заради Командира и не може да съществува извън него. Отделен е въпросът на колко електорална подкрепа може да разчита.

Костовите десни вече дадоха знак какви са творческите им намерения. Сега топката е в полето на Петър Стоянов. Неговият конгрес е седмица преди този на тъмносините. Може и да спази обещанието си да освободи лидерския пост, но може и да действа по метода на бившия премиер. Каквото и да свърши, ясно е, че начело с Костов обединение ДСБ-СДС не се очаква. Командира иска всичката власт и приема приобщаването на сините като подчиняване, не като равноправно участие в играта. Дори анонсът за съюз, направен малко след съкрушителното отпадане от Европарламента, изглеждаше като предложение, на което не можеш да откажеш. Иначе - гарота. Нали се досещате какво ще е сътрудничеството при кметските избори, когато би трябвало да има общи кандидати за кметове.



СДС не е в кондиция,



в момента съюзът прилича на клетка, в която са пуснали бенгалски тигри, морски свинчета и гугутки. Всеки се бори за място под слънцето, но най-важното условие е да я има партията. Ако е останал капка здрав разум у сините, не биха се съгласили да вървят на преговори от позицията на гугутки. Още по-малко за хората, които ще се състезават за местната власт. Единственото спасение е да се намери сериозна кандидатура за главнокомандващ на "Раковски" 134, но ако е възможно, без да се забърква с тъпи казуси с липсата на членска книжка примерно. Синята партия все още има шанс да си върне част от разпилените поддръжници и има позиции на най-голямата вдясно. За целта е необходимо само да не се забърква в стари апаратни войни и преврати на дребно. Иначе може да замине завинаги в оставка.

Добрата новина за СДС е, че гражданството още не е припознало ГЕРБ за твърдодясна партия. Формацията на Бойко Борисов е като ДСБ и НДСВ - напусне ли я той, остава куха. ГЕРБ не е имала повод да отврати електората с глупави управленски решения. Това ще стане, когато влезе във властта. Засега всичко се залага на харизмата на лидера й.

Бедата е, че от дълги години единственото твърдо в десницата е агресивната натрапчивост на едни и същи лица, едни и същи политики, едни и същи идеи. Дори в беглите моменти, когато въпросните люде са се опитвали да излязат от тясната си дрешка, са оставали неразбрани, защото в крайна сметка са го правили за собствена угода. Те продължават да свързват себе си с бъдещето на партията. А докато е така, секторът ще стои като врата в полето - през нея може да влиза и излиза всеки.