Помните ли кога за първи път говорихте по мобилен телефон? А забелязахте ли кога редичките буркани в мазето оредяха? И кога сметките за парно станаха приоритетен разход за домакинството? Ако това са елементи на прехода, 12 години от него се оглеждат в мащабно изследване, което подготвя Националният статистически институт. Според него доходите постепенно пълзят нагоре, но с бърза крачка се европеизират и разходите. А с всичко това се променят и навиците, приоритетите, проблемите.

Реалните доходи от работна заплата нарастват с 43.6% за периода от 2000 до 2006 г., казва Росица Балъкова, началник сектор "Статистика на домашните бюджети" в НСИ. В номинален размер нарастването е дори по-голямо. Ръст са отбелязали от 1995 г. насам и пенсиите - 1.5 пъти. Те формират и по-голям дял от общия доход на домакинствата. Но не защото възрастните днес живеят по-охолно, а в резултат на застаряването на населението в България. Затова по-оптимистично изглежда тенденцията на увеличаване на доходите от предприемачество. Само за няколко години от 2001 г. до 2006 г. те са се увеличили близо 2 пъти. За съжаление обаче делът им от общия доход остава незначителен - 4.9% (по данни за 2006 г.)

През годините промяна отбелязват и доходите от продажба на имущество. Тук обаче не става дума за сделки с жилища, а по-скоро за продажби на всякакъв тип имущество. В групата се включват дори и вторичните суровини. "В бъдеще доходите от това перо ще нарастват, защото този тип пазаруване все повече ще навлиза и у нас. В ЕС е много разпространено хората да разпродават мебели и покъщнина, когато се местят, или просто за да обновят жилището си", прогнозира Балъкова.

Една от най-съществените промени у нас през последните 12 г. е



намаляването на доходите от домашното стопанство,



отчитат статистиците. 262 лв. е доходът от домашно стопанство през 2000 г. и след сериозно покачване до 392 лв. през 2002 г. той започва да пада. Като цяло намалението е почти 3 пъти. Докато през 1995 г. почти една трета от доходите на домакинството идва от домашното стопанство, то през 2006 г. делът е сведен до 10%. Подобна е тенденцията и при разходите за личното стопанство. През 1995 г. те са били 4% от всички, а миналата година вече са само 1.9%.

Факторите за това са много. Една от причините е, че производството вкъщи вече излиза доста скъпо. Разходите по сметките за вода, ток и парно през последните 12 г. са нараснали значително (увеличението е двойно, само като се сравнят сумите за първата година от деноминацията 1999 г. и 2006 г. - от 430 на 832 лв.). Навремето много производители поливаха домашните си стопанства с питейна вода, обясняват експертите. Днес обаче все по-рядко го правят и така



домашното производство излиза нерентабилно



Другата причина за намаляването на домашното стопанство е, че на пазара целогодишно има пресни плодове и зеленчуци. По тази причина постепенно намалява и правенето на консерви в домашни условия.

Доскоро в домашните стопанства основно се отглеждаха животни. През последните години много хора спряха да го правят по финансови причини. Фуражите са скъпи, а стопаните не могат сами да си произведат храната за животните. Затова отглеждането на птици, прасета и едър рогат добитък съвсем намаля. "Причината е, че хората се преместват от малките градове и селата към големите градове", смята Балъкова.

Може би една от най-видимите промени през последните 12 г. е структурата на разходите. Постепенно намалява делът на харчовете за храна, въпреки че като стойност средствата през 2006 г. са много повече. Докато през 1995 г. за храна отиват почти 40% от общите разходи, то в края на периода делът вече е спаднал на 34.2%. Българинът обаче вече заделя доста повече пари за услуги. Многократно са нараснали разходите за транспорт, вода, ток, парно, битови услуги и поддръжка на жилище. За вода и горива семействата преди 12 г. са заделяли 7.8% от разходите си. През 2006 г. делът е им е вече 14.8%.

Заради навлизането на мобилните комуникации в ежедневието автоматично се покачват и разходите за съобщения. През 1999 г. средно на лице са се падали по 27 лв. за това перо, докато 7 г. по-късно увеличението е над 4 пъти и момента е 115 лв. Българинът вече е по-щедър и в заделянето на средства за образование, културен отдих и свободно време - разходите за това са пораснали от 119 лв. на домакинство през 1999 г. на 210 лв. през 2006 г. От НСИ обаче допускат, че това може да се дължи и на покачването в цените на учебниците и таксите за образование. Други експерти пък са на мнение, че хората имат повече лично време и могат да си позволят кино, забавления и екскурзии.

На пръв поглед



здравните услуги също ни струват повече



- поглъщат 4.9% от разходите ни сега в сравнение с 2.1% през 1995 г. "Става въпрос за две съвсем различни системи на здравеопазване. Сравнение може да се прави само с данните от 2000 г. до този момент, защото от тогава стартира реформата", казва Балъкова. По-интересната тенденция обаче е при данъците - като дял от разходите тежестта им е спаднала 6.5 на 2.8% от паричния разход. Но данъците винаги ще ни се струват високи, затова нека погледнем отдалеч семейната сметка. Като теглим черта на доходите и разходите през 2006 г., в домакинството остават свободни 706 лв. - около 10% от общия доход. Същата сметка, но за 1995 г. изглежда така - свободни са оставали 35 180 неденоминирани лева, или около 20% от общия доход.







ТРАПЕЗА

Една положителна промяна, която често се отбелязва в статистиката, е намалението в консумацията на хляб - през 1995 г. едно лице от домакинство е консумирало 151 кг, докато през 2006 г. потреблението е спаднало с 35 кг и е достигнало 116.6 кг на човек. Причините могат да са най-различни. Все още не може да се твърди, че хората са се замогнали и вече не наблягат толкова на хляба. Едва ли и хранителните им навици са драстично променени. "Една от причините е, че хората все по-малко хранят животните с хляб", смята Балъкова. "Навремето неизкупеният хляб се продаваше на по-ниска цена и се даваше на животните. Днес обаче производителите се съобразяват с консумацията и не произвеждат толкова много, че да остава в излишък. Не че хранителните навици на българина са се променили особено, а по-скоро хората се научиха да купуват колкото им е нужно, без да разхищават", казва експертът.

За българското семейство е по-характерно не отпадането на видове продукти, а по-скоро преразпределението на консумацията. Това особено се забелязва при плодовете и зеленчуците. През 1995 г. консумацията на пресни плодове от 40.6 кг на лице е намаляла на 37.8 кг през 2006 г. При зеленчуците обаче е точно обратното - преди 12 г. потреблението е било по 56.5 кг на човек годишно, докато м.г. е 64.8 кг.

Консумацията на месо също се е покачила през годините. Най-голям е ръстът на птиче месо. Данните на статистиката безапелационно доказват, че миналата година българинът хич не се е стреснал от птичия грип. Дори напротив - точно тогава потреблението е нараснало. Основен фактор за това е намалението на цената.

Консумацията на свинско през годините спада. Причината отново е в намаляването на домашното стопанство и в покачването на цената. "Промените в потреблението зависят основно от цените. Поевтиняването на стоките и отказът от домашно стопанство веднага преобразява и консумацията на продуктите", категорична е Балъкова.

Съвсем различни и необичайни са данните през критичната 1997 г. В годината на кризата има рязък спад на потреблението на месо, мляко и хляб за сметка на компотите и консервите.





МЕТОДИКА

В анкетата на НСИ ежегодно участват по 3000 домакинства от всички области. Семействата попълват дневник всеки месец. В тетрадката има раздели за доходната и разходната част на домакинствата. Те записват колко са получили през съответния месец - като пари, натура от роднини, познати или от собствено домашно стопанство. В отделни графи се описват всички разходи, както и колко от произведеното е дадено на роднини и деца. В дневниците се попълват и остатъците от наличностите. Самото изследване отчита реалните доходи в домакинството, а не се прави на базата на официалната средна заплата в страната. Едно домакинство се наблюдава в продължение на 1 г. За да има стимул да участва, семейството получава по 15 лв. на месец.